Здравейте!Днес по малко ще разказвам и повече ще показвам.
Темата е моята дневна,спалня,ателие и какво ли още не.....И ако се чудите: защо?-ами защото живея в едно чудо на социалистическата инженерна мисъл,наречено гарсониера!Жилище от 42.кв.м,в което по стечение на обстоятелствата трябва да живее моето четиричленно семейство.
Повече за моето жилище можете да видите тук.
А ето и малко от метаморфозите, през които мина въпросната стая,поради факта че все ми омръзваше как изглежда.Искаше ми се да и сменям "дрешките" за да я чувствам нова и различна:
И така ,докато се стигна до цялостната подмяна-ушиване на калъф на дивана,за да може да се пере.Естествено,наложи се и ушиването на нови покривка и калъфки:
Всичко това до онзи ден,докато ми се прииска отново нешо новичко.Поради малките размери на дома ми,непотребните за момента вещи качвам на тавана.Добре че свекър ми някога го е направил много уютен ,та си е почти като още една стая.Разрових се аз из натуриите там и открих ето това съкровище:
Може би е било подложка за кафе или нещо подобно.На снимката вече съм започнала да бродирам втория чифт круши-идея ,която се роди веднага щом зърнах тишлайферчето.И продължението
Крайният резултат:
Ето какво призлезе после от тези четири круши:
А тук вече са готовите калъфки:
Добре че съм прибрала и една стара покривка (имам предвид вече употребявана,не чак толкова стара!) на въпросното таванче ,че успях да направя гърбовете на калъфките в тон със калъфа на дивана.Веднага спретнах и едно ново тишлайферче.Не се получи точно както си го представях,но това бяха парченцата ,с които разполагах.
И така днес успях да онагледя истинското значение на пачуърка в същността му-работа с парченца,съживяване на стари неща в нови!Ето и крайният резултат:
Гледам всичко това и се усмихвам...............
Ако нямаш усмивка,ще ти дам една от моите.
Моето кредо :
петък, 11 февруари 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар