CLICK HERE FOR FREE BLOG LAYOUTS, LINK BUTTONS AND MORE! »

Моето кредо :

Обичам да обичам!

сряда, 3 февруари 2016 г.

Творчеството не е хоби , то е начин на живот .

Добро утро !
Привет !
За много години !
Факт е - не съм се мяркала тук от месеци ... В моето първичко местенце .
Макар че , като се замисля сега , първото местенце винаги е било сърцето ми . И безбройните мухи , бръмбари и всякакви жужащи маскирани като идеи в главата ми :)))
От няколко дни ми се върти в главицата да седна тук и да драсна някой ред . Причините , поради които не го правя няма да изброявам - правила съм го много пъти .
Тази сутрин обаче една публикация във Фейсбук направо ме накара да го направя ! И още - отговора ми на едно писмо вчера на страничката на " Фантазия "
За мое огромно съжаление текста на публикацията аз не разбрах ( защото колкото и да ми е мъчно и срамно с английския не сме на " ти " няколко години след като завърших училище , а като се има предвид , че това беше преди цели 30 години явно приятелството ни съвсем е изпосталяло ) , но превода на текста от снимката много ме впечатли :





Творчеството не е хоби , то е начин на живот .
Да , дадох си сметка , че това е точно така !
Никога не съм се определяла като творец . Причините са ми горе - долу ясни :)))
Най - важната - социалистическо чедо съм и съм възпитавана дълги години в скромност , послушание , Ненадигане на глава и т.н.
Обаче , като помисля малко и ми идва на ум , че все пак това моето , тази моя лудост си е поне една идея творчество . След малко ще разкажа , потрайте :)))
Прилагам и текста на писъмцето от страничката ми :

Здравей, от мн време знаеш...се "вглъбявам" в теб и силата с която следваш себе си..., аз също искам да работя Това, което Обичам-ПОДСКАЖИ МИ, как да следвам мечтите си и да БЪДА СЕБЕ СИ
 
Такива писъмца съм получавала не едно през годините . На всички отговарям така , както ми казва сърцето ми - истината !
И още нещо преди да споделя малко спомени - като всички нормални хора занимаващи се с това , с което се занимавам и аз все си представям как ми вземат интервю и първият въпрос разбира се е : Как започнахте ?
Не знам дали някога ще се наложи да отговоря на този въпрос в истинско интервю , но ми се ще за всички , които някога са ме питали това ( пък и за онези , които ще ме питат и занапред ) да отговоря . Следват малко спомени . Може пък и да имате търпението да ме изчетете :)))

Най - първият ми , най - милият ми спомен е от съвсем , ама мноооого ранно детство !
Била съм мисля на около пет годинки . В къщата на баба ми по бащина линия ( на която съм кръстена и която толкова млада е станала баба , че ние внуците я наричахме МАМА АНА  , а не баба ) живеехме няколко семейства . Четири стаи имаше къщата - четири семейства се обичахме и деляхме един покрив ( тук ми липсва една емотиконка - сърчице ) .
Точно през улицата , почти до сами къщата имаше ( и още си е там ) едно ТПК - трудово производителна кооперация на инвалидите " Добруджанка " Идея нямам защо , но моята баба работеше там .Беше гладачка .Може и да се досетихте вече , но аз прекарвах доста голяма част от времето си при нея . Не помня сестра ми и тримата ми братовчеди да са имали този афинитет към парцалките . А те , парцалките бяха в изобилие там ! Фирмата ( сега е така , за по - лесно ще го пиша и аз така :))) ) изработваше детски дрехи . Моята мама Ана работеше на втория етаж , а на първия се намираше кроячния цех . Дрешките се разкрояваха там и се подаваха после по етажите за ушиване , слагане на копченца ( мноооого обичах да гледам как става това на една специална машина ) , гладене , опаковане ...
На мен обаче , както се и очаква любим ми беше кроячния цех . Та там оставаха толкова непотребни за производството парченца , които за мен си бяха истинско съкровище ( и сега нещата с парцалките не са много по - различни :))) ) !
И тъй - първият ми спомен когато съм сътворила нещо - бяха едни малко по - големички парчета плат . Един такъв пепитен , синичък . Памучен разбира се . Изрезките ужасно много ми напомняха на наполовина разрязан потник . И да , точно от тях аз направих първото си нещо - потниче . Направо си се виждам там , в двора , до олющената дървена ограда , на едно чердже на земята - боцкам с иглата и съединявам четирите парчета плат за да се получи потничето . Да ви кажа честно идея нямам с какъв точно бод съм го направила , не помня :))) Факт е обаче , че в едни изрезки аз видях четири части на една дреха . И си я направих . 
Затова и казвам - не е кой знае каква моята заслуга за всичко , което правя . То ми е даденост . От Бог , от природата , от гени ... знам ли . Едно нещо или го носиш , или не у себе си .
Е , после дойдоха множеството дрешки на куклите . В училище всички ръкотворни кръжоци ( така се казваше по онова време на извънкласните занимания ) си бяха мои :))) 
Минах през една приказна къщичка с Храбрият оловен войник , балерината , цветята на малката Ида и какво ли още не изработени от картон в доста внушителни размери .
Минах и през едни марли или тампони , не помня вече , които станаха чудни мартеници и колежките на леля ми , откъдето ми даваха тези неща след това всяка година искаха да им правя такива . Следваше един папагал играчка изработен от каквито материали съм имала , кройката за който и до днес ми се ще да намеря някъде у мамини , че беше чуден :)))
Последва употребяване ( и унищожаване разбира се ) на много платове в " новия " гардероб на майка ми . Знаете ги тези нови гардероби - там седяха новите дрехи и въобще всякакви такива неща , които рядко се ползват . Е , та там имаше толкова платове подарявани по разни приятни и не толкова поводи ( по - възрастните като мен помнят , че и на погребение се раздаваше плат ) , че направо си плачеха да бъдат нарязани и претворени от мен !
Ще ми трябва доста ровене в спомените и доста писане ще трябва да изпиша за да разкажа всичко , което съм създала ( и унищожила :))) ) през 48 -те си години .
С пачуърка се запознах преди повече от 25 години , малко след като се роди голямата ми дъщеря . И се влюбих .Завинаги ! Нарязах едни басмички на мама на квадрати и започнах да ги съшивам в одеалце , на ръка , машина имам само от няколко години . Не е като да не съм казвала , че обожавам да шия на ръка :))) После , с фистон бод се появи едно пано за стена . След него още какви ли не щуротии .
След това се появиха и Барбитата на щерката с техните ужасни и твърде оскъдни дрешки . Ноооо - това беше поправимо . Особено с майка като мен ! Куклите имаха завиден гардероб от тоалети за всякакъв повод и време ( което ми напомня да попитам майчето , на което ги дадох след като моите щерки пораснаха дали ги пази още ! ) .
Имаше и един период на известно затишие . Може би е било когато съм била твърде заета да оцеляваме . Макар че , това моето с правенето на нещо си беше , а и до днес си остава част от терапията срещу стреса на нашето време . Потъваш в един друг свят , свят на парцалки и мечти , свят съзидателен , свят красив и добър и ти е хубавоооо ... Забравяш за грижите ! Поне докато си потопен в своя си свят .
Давам си сметка , че никога не съм спирала да " нещоправя " за да отговоря на онзи въпрос : откъде започнахте?
Няколко години преди да се появи Фантазия  започнаха да се появяват едно след друго какви ли не нещица . Имала съм нужда да изразя себе си ... явно . Децата бяха вече големи и не се нуждаеха толкова от обгрижване . А и шиенето на ръка така ме отморяваше след натовареното работно ежедневие ! Когато осъзнах , че ми е трудно да направя всичко , което искам на ръка се появи и първата ми машина ! А това пък беше последвано вече от Велико Нещоправене . И не защото съм имала нужда от каквото и да било . Неее , имала съм нужда да създавам , да бягам от реалността , да показвам себе си чрез парцалките . По онова време започна и великото събиране на всякакви материали . Отвсякъде . Тавани , бабини и майчини ракли и гардероби , прашасяли шкафове ... Луда , луда работа :)))
И , добре че беше таванчето та да побере в кашони всичко , което излизаше изпод ръцете и сърцето ми ! Правех и трупах , правех и трупах ... До един момент , в който останах без работа .
Мдааа , това беше момента ! Малко след това взех решението да сбъдна мечтата си да се занимавам с това , което обичам . Не му мислих много ! Импулсивна съм , даже в повече и да взема това решение не беше трудно . Просто ... скочих !
И не съжалявам ! 
Винаги съм казвала - каквото и да се случи поне опитах дали мога да плувам .
Е , нали не си мислите че нямам моменти , в които си мисля че се давя ?! Имам ги и още как !
А кое ми дава сили ли ? 
Идея нямам ! Явно така съм програмирана :)))
Успявам някак сама да се хвана за косите и да се издърпам . Понякога .
Понякога се оставям на течението и каквото - такова . 
Не искам да потъна , но ако и това се случи поне съм си направила удоволствието да поплувам малко в свои води ( пак ми липсва онази емотиконка - сърчице ! ) .
За всички онези , които ме питаха и за тези , които някой ден ще ме питат - Какво да правя ? Как да следвам мечтите си? Как да ги сбъдна ? - просто слушайте сърцето си ! То е , което никога няма да ви излъже . Разумът има тази неприятна привичка - да ни спъва , да ни слага граници , да ни плаши ... Но , сърцето ни никога не ни лъже . То най - добре знае какво е добро за нас . Че нали то е , което ни прави живи !

Е , това е ! То не се мяркам , не се мяркам , ама като го направя е като за световно :))))
Ще ми е хубаво ако все пак някой е имал търпението да ме изчете . Не за друго , а за да види че не е чак толкова трудно и страшно да следваш мечтите си !
Желая ви един прекрасен ден изпълнен с мнооого , много хубави мигове ! 
Пък били те и мечтаейки ...



 

 
 

0 коментара:

Публикуване на коментар