CLICK HERE FOR FREE BLOG LAYOUTS, LINK BUTTONS AND MORE! »

Моето кредо :

Обичам да обичам!

сряда, 3 февруари 2016 г.

Творчеството не е хоби , то е начин на живот .

Добро утро !
Привет !
За много години !
Факт е - не съм се мяркала тук от месеци ... В моето първичко местенце .
Макар че , като се замисля сега , първото местенце винаги е било сърцето ми . И безбройните мухи , бръмбари и всякакви жужащи маскирани като идеи в главата ми :)))
От няколко дни ми се върти в главицата да седна тук и да драсна някой ред . Причините , поради които не го правя няма да изброявам - правила съм го много пъти .
Тази сутрин обаче една публикация във Фейсбук направо ме накара да го направя ! И още - отговора ми на едно писмо вчера на страничката на " Фантазия "
За мое огромно съжаление текста на публикацията аз не разбрах ( защото колкото и да ми е мъчно и срамно с английския не сме на " ти " няколко години след като завърших училище , а като се има предвид , че това беше преди цели 30 години явно приятелството ни съвсем е изпосталяло ) , но превода на текста от снимката много ме впечатли :





Творчеството не е хоби , то е начин на живот .
Да , дадох си сметка , че това е точно така !
Никога не съм се определяла като творец . Причините са ми горе - долу ясни :)))
Най - важната - социалистическо чедо съм и съм възпитавана дълги години в скромност , послушание , Ненадигане на глава и т.н.
Обаче , като помисля малко и ми идва на ум , че все пак това моето , тази моя лудост си е поне една идея творчество . След малко ще разкажа , потрайте :)))
Прилагам и текста на писъмцето от страничката ми :

Здравей, от мн време знаеш...се "вглъбявам" в теб и силата с която следваш себе си..., аз също искам да работя Това, което Обичам-ПОДСКАЖИ МИ, как да следвам мечтите си и да БЪДА СЕБЕ СИ
 
Такива писъмца съм получавала не едно през годините . На всички отговарям така , както ми казва сърцето ми - истината !
И още нещо преди да споделя малко спомени - като всички нормални хора занимаващи се с това , с което се занимавам и аз все си представям как ми вземат интервю и първият въпрос разбира се е : Как започнахте ?
Не знам дали някога ще се наложи да отговоря на този въпрос в истинско интервю , но ми се ще за всички , които някога са ме питали това ( пък и за онези , които ще ме питат и занапред ) да отговоря . Следват малко спомени . Може пък и да имате търпението да ме изчетете :)))

Най - първият ми , най - милият ми спомен е от съвсем , ама мноооого ранно детство !
Била съм мисля на около пет годинки . В къщата на баба ми по бащина линия ( на която съм кръстена и която толкова млада е станала баба , че ние внуците я наричахме МАМА АНА  , а не баба ) живеехме няколко семейства . Четири стаи имаше къщата - четири семейства се обичахме и деляхме един покрив ( тук ми липсва една емотиконка - сърчице ) .
Точно през улицата , почти до сами къщата имаше ( и още си е там ) едно ТПК - трудово производителна кооперация на инвалидите " Добруджанка " Идея нямам защо , но моята баба работеше там .Беше гладачка .Може и да се досетихте вече , но аз прекарвах доста голяма част от времето си при нея . Не помня сестра ми и тримата ми братовчеди да са имали този афинитет към парцалките . А те , парцалките бяха в изобилие там ! Фирмата ( сега е така , за по - лесно ще го пиша и аз така :))) ) изработваше детски дрехи . Моята мама Ана работеше на втория етаж , а на първия се намираше кроячния цех . Дрешките се разкрояваха там и се подаваха после по етажите за ушиване , слагане на копченца ( мноооого обичах да гледам как става това на една специална машина ) , гладене , опаковане ...
На мен обаче , както се и очаква любим ми беше кроячния цех . Та там оставаха толкова непотребни за производството парченца , които за мен си бяха истинско съкровище ( и сега нещата с парцалките не са много по - различни :))) ) !
И тъй - първият ми спомен когато съм сътворила нещо - бяха едни малко по - големички парчета плат . Един такъв пепитен , синичък . Памучен разбира се . Изрезките ужасно много ми напомняха на наполовина разрязан потник . И да , точно от тях аз направих първото си нещо - потниче . Направо си се виждам там , в двора , до олющената дървена ограда , на едно чердже на земята - боцкам с иглата и съединявам четирите парчета плат за да се получи потничето . Да ви кажа честно идея нямам с какъв точно бод съм го направила , не помня :))) Факт е обаче , че в едни изрезки аз видях четири части на една дреха . И си я направих . 
Затова и казвам - не е кой знае каква моята заслуга за всичко , което правя . То ми е даденост . От Бог , от природата , от гени ... знам ли . Едно нещо или го носиш , или не у себе си .
Е , после дойдоха множеството дрешки на куклите . В училище всички ръкотворни кръжоци ( така се казваше по онова време на извънкласните занимания ) си бяха мои :))) 
Минах през една приказна къщичка с Храбрият оловен войник , балерината , цветята на малката Ида и какво ли още не изработени от картон в доста внушителни размери .
Минах и през едни марли или тампони , не помня вече , които станаха чудни мартеници и колежките на леля ми , откъдето ми даваха тези неща след това всяка година искаха да им правя такива . Следваше един папагал играчка изработен от каквито материали съм имала , кройката за който и до днес ми се ще да намеря някъде у мамини , че беше чуден :)))
Последва употребяване ( и унищожаване разбира се ) на много платове в " новия " гардероб на майка ми . Знаете ги тези нови гардероби - там седяха новите дрехи и въобще всякакви такива неща , които рядко се ползват . Е , та там имаше толкова платове подарявани по разни приятни и не толкова поводи ( по - възрастните като мен помнят , че и на погребение се раздаваше плат ) , че направо си плачеха да бъдат нарязани и претворени от мен !
Ще ми трябва доста ровене в спомените и доста писане ще трябва да изпиша за да разкажа всичко , което съм създала ( и унищожила :))) ) през 48 -те си години .
С пачуърка се запознах преди повече от 25 години , малко след като се роди голямата ми дъщеря . И се влюбих .Завинаги ! Нарязах едни басмички на мама на квадрати и започнах да ги съшивам в одеалце , на ръка , машина имам само от няколко години . Не е като да не съм казвала , че обожавам да шия на ръка :))) После , с фистон бод се появи едно пано за стена . След него още какви ли не щуротии .
След това се появиха и Барбитата на щерката с техните ужасни и твърде оскъдни дрешки . Ноооо - това беше поправимо . Особено с майка като мен ! Куклите имаха завиден гардероб от тоалети за всякакъв повод и време ( което ми напомня да попитам майчето , на което ги дадох след като моите щерки пораснаха дали ги пази още ! ) .
Имаше и един период на известно затишие . Може би е било когато съм била твърде заета да оцеляваме . Макар че , това моето с правенето на нещо си беше , а и до днес си остава част от терапията срещу стреса на нашето време . Потъваш в един друг свят , свят на парцалки и мечти , свят съзидателен , свят красив и добър и ти е хубавоооо ... Забравяш за грижите ! Поне докато си потопен в своя си свят .
Давам си сметка , че никога не съм спирала да " нещоправя " за да отговоря на онзи въпрос : откъде започнахте?
Няколко години преди да се появи Фантазия  започнаха да се появяват едно след друго какви ли не нещица . Имала съм нужда да изразя себе си ... явно . Децата бяха вече големи и не се нуждаеха толкова от обгрижване . А и шиенето на ръка така ме отморяваше след натовареното работно ежедневие ! Когато осъзнах , че ми е трудно да направя всичко , което искам на ръка се появи и първата ми машина ! А това пък беше последвано вече от Велико Нещоправене . И не защото съм имала нужда от каквото и да било . Неее , имала съм нужда да създавам , да бягам от реалността , да показвам себе си чрез парцалките . По онова време започна и великото събиране на всякакви материали . Отвсякъде . Тавани , бабини и майчини ракли и гардероби , прашасяли шкафове ... Луда , луда работа :)))
И , добре че беше таванчето та да побере в кашони всичко , което излизаше изпод ръцете и сърцето ми ! Правех и трупах , правех и трупах ... До един момент , в който останах без работа .
Мдааа , това беше момента ! Малко след това взех решението да сбъдна мечтата си да се занимавам с това , което обичам . Не му мислих много ! Импулсивна съм , даже в повече и да взема това решение не беше трудно . Просто ... скочих !
И не съжалявам ! 
Винаги съм казвала - каквото и да се случи поне опитах дали мога да плувам .
Е , нали не си мислите че нямам моменти , в които си мисля че се давя ?! Имам ги и още как !
А кое ми дава сили ли ? 
Идея нямам ! Явно така съм програмирана :)))
Успявам някак сама да се хвана за косите и да се издърпам . Понякога .
Понякога се оставям на течението и каквото - такова . 
Не искам да потъна , но ако и това се случи поне съм си направила удоволствието да поплувам малко в свои води ( пак ми липсва онази емотиконка - сърчице ! ) .
За всички онези , които ме питаха и за тези , които някой ден ще ме питат - Какво да правя ? Как да следвам мечтите си? Как да ги сбъдна ? - просто слушайте сърцето си ! То е , което никога няма да ви излъже . Разумът има тази неприятна привичка - да ни спъва , да ни слага граници , да ни плаши ... Но , сърцето ни никога не ни лъже . То най - добре знае какво е добро за нас . Че нали то е , което ни прави живи !

Е , това е ! То не се мяркам , не се мяркам , ама като го направя е като за световно :))))
Ще ми е хубаво ако все пак някой е имал търпението да ме изчете . Не за друго , а за да види че не е чак толкова трудно и страшно да следваш мечтите си !
Желая ви един прекрасен ден изпълнен с мнооого , много хубави мигове ! 
Пък били те и мечтаейки ...



 

 
 

1 коментара:

Д.Ралева каза...

Здравей, Юлияна,
Това, което прочетох от теб току-що, е писано преди около година, но не това е важното. Интересно ми беше, защото е написано много искрено, като една разходка през годините от детство до сега. Разглеждала съм сайта ти, дори по твоя идея уших подложки есенни листа (първите хич не станаха, но след това се подобрих), имаш много добри попадения, при това разнородни. Куклите ти са прекрасни, аз лично нямам афинитет към шиене на играчки, но твоите са впечатляващи. Чудесно е, когато хобито се превърне в средство за живеене (бях написала начин на живот, не знам, може това да е по-вярното!), тогава полезното и приятното вървят ръка за ръка. В дните преди новата година ти желая здраве, творческо въодушевление (което не ти липсва), и повече публикации, за да се наслаждаваме на това, което правиш с толкова вкус и умения!
Поздрави от морето,
Добрина, Поморие

Публикуване на коментар