CLICK HERE FOR FREE BLOG LAYOUTS, LINK BUTTONS AND MORE! »

Моето кредо :

Обичам да обичам!

неделя, 30 септември 2012 г.

Неделно утро и един гергеф

Толкова отдавна исках да направя нещото,което направих тази сутрин ...
Пък и повод си намерих  - една свободна лилава стеничка !И един гергеф в повече ...
Няма кой знае колко за разказване - просто ще ви покажа :








В главата ми вече се върти следващата идея или по-точно следващото НЕнаправено нещенце.
Ако успея да се разсъня от следобедната дрямка може и да го подхвана ...
На всички вас пожелавам прекрасен последен септемврийски следобед !

Пълнолуние

Пълнолуние

Събуди ме Луната твърде рано ...
Погали ме със нежна светлина .
Целуна ме по голото ми рамо
и миг с косите ми се заигра .

Докосна устните ми и отмина .
След туй в очите ми се спря .
Опита се да бъде много мила,
но както тебе не успя !

Усмихна се.Безмълвна си отиде ...
Отстъпи мястото си на деня.
А той пристигна с твойто име
окъпано от новата зора.

Денят започва твърде рано,
приготвил свойте чудеса.
Но,аз от него искам само
един миг с теб. Днес и сега !



Посрещнах и изпращам Септември с поезия,колкото и да е скромна ...
Моя си е,от сърцето ми ...От душата ми ...
От изплаканите ми очи ...
От безсънните ми нощи и препълнените делници ...
Едно Парченце от мен ...Още едно!
Сбогом,Септември!

събота, 29 септември 2012 г.

Цигански му работи

"Циганско е сърцето,циганска е душата ..." -така се пееше в една песен.И аз от сутринта съм си я запяла ...щото съм на циганска вълна!
Преди няколко месеца ( не много де /усмивка/ !) ми дадоха един манекен ,от онези дето се закачат бижута на тях,нещо като органайзер за бижута.Трябваше да му сменя тоалета,защото собственичката му се чудеше "Защо,аджеба съм го купила с тази лъскава рокля,като не обичам лъскавото ???!!!"
Мястото на подобни джунджурии обикновено е в спалнята,нали? Та тази стая на момичето ( моята нестандартна колежка! ) е в едни необичайни ,но пък изключително свежи цветове- цикламено и оранжево !Аз разбира се,с моята любов към цветното приветствам всяка добра комбинация и тази много ми допадна.Манекена щеше да е облечен в тези цветове,то е ясно.
Ама не беше ясно каква точно ще е роклята.Затова си и седеше мирно и тихо в един ъгъл у дома докато в един прекрасен ден реших,че това ще е една испанска циганка!
Винаги съм харесвала облеклото на циганките-онези шарени,надиплени  фусти,цветята в косите,шаловете по разголените рамене ...дали пък няма нещо циганско у мен?



 Достатъчно оранжева и също толкова цикламена рокля,нали?!


 И все пак нямаше как да се разминем и без малко лъскавко! ...каква циганка щеше да е тогава?!Един шал от ламе с мноооого дълги ресни свърши и тази работа.



 Цветето нямаше как да сложа в косите по разбираеми причини,но все пак - и цвете има!

 ...а онези ,от глезените, преместих на обувчетата ...



След малко пременената мома ще бъде предадена на поръчителката и вече почти чувам възгласите и ...

А вие се ослушайте и чуйте ударите на сърцето си,Послушайте го!То никога няма да ви излъже!

На един дъх !

Така е в живота - някои неща се появяват на един дъх,за други са нужни няколко вдишвания,а за трети - цели упражнения от вдишвания и издишвания...
И с моите нещица е така .Това,последното ми се появи буквално на един дъх !
От известно време замислях ново ,есенно пано за входната врата.Със сигурност знаех,че ще са тикви!Искаше ми се да ги оформя в нещо като венец,но както всички знаем -за венец е нужно нещо кръгло,а аз не разполагах с такова към момента на вдъхновението си.
И тогава се сетих за онези лозови пръчки от които миналата пролет направих Пролетния си венец  и които толкова изсъхнаха с времето,че вече не ставаха за извиване в кръг.Аз,все пак си ги запазих като ги начупих на парченца с идеята ,че и те ще послужат за нещо!
Амиииии - послужиха !За рамка на поредното,есенно пано.
И тиквите не са тикви,а само една-голяяяяма тиква.Е,не толкова голяма - общият размер на паното е около 35/35 см. , това на око де,не съм си правила труда да меря.....












Паното вече е окачено на вратата,като немилостиво от негова страна и много жалостиво от моя,измести  лятното настроение. Но пък,нали сме си говорили,че всеки сезон си има своето очарование и прелест ...Да не говорим,че аз обожавам ранната есен!

Пожелавам ви един слънчев,топъл и красив есенен ден,споделен с тези ,с които на вас ви се иска !
Моят започна с един важен за мен човек и обещава да е чудесен ...Благодаря ти,Иди!


петък, 28 септември 2012 г.

Докато чакам ...

Възглавничката, която ще ви покажа тази вечер се появи докато чакам,наистина!
Вече ви разказах как помолих момичетата от групата да ми помогнат със съвет какъв точно кант да сложа на последното си одеало.И докато чакам да се съберат порядъчен брой гласове,реших че няма да си губя времето на компютъра,а ще го използвам за нещо,на което се канех от няколко дни!
Преди време си бях намерила във втора употреба едно прекрасно бяло плетено каренце.След като резонно мина през пералнята беше оставено да отлежи,като вече ми беше ясно , че ще стане калъфка за възглавничка.Такаааа-то си отлежаваше ,а аз междувременно попаднах на едни розови спортни панталони,които сестра ми ми беше дала,защото не и ставали вече ( хи хи). Още докато ми ги даде си знаех,че няма да ги нося,но пък ми хареса плата им-един такъв памучен и приятен и затова ги прибрах,пак за "някой ден".
И докато си чаках реших ,че ей сега е момента за онази калъфка!
Тя се появи толкова бързо,колкото никоя друга досега не се е появявала.
Панталоните ,по-скоро крачолите им,бяха използвани за основа на калъфката,а връвките ,които стягаха същите тези крачоли и се опитваха да го играят коланче в талията -те се превърнаха във.................................Вижте сами :



 Връвките,които бяха с две различни ширини се превърнаха в цветя!
Нали знаете-нищо не се губи ...




И прекрасният цвят на стапелията,която за пореден път това лято ме дари с екзотичната си хубост!
Розово-бялата Шаби шик възглавничка е първата стъпка към обновяването  на завивките в Лилавата стая.Е,започнах малко от краката за главата амааааа....Все е нещо!
Все пак нямаше как да направя цяла завивка докато чакам,нали?!

А вие не чакайте - кажете на любимите си същества,че ги обичате!
Покажете им го!

четвъртък, 27 септември 2012 г.

Лилава геометрия в развитие

То е ясно - на лилаво сме този сезон!И май ще е трайно,не само сезонно ...
Само че ,това което правя от доста време и е пак в цвят лила ,този път не е за мен.
Живот и здраве да е ,трябва да отиде при една много мила млада жена.Трябва да се получи шалте за спалня с размери 200/200 см. !
Помислих ,разгледах и си избрах визията за одеалото.Да,ама не!
Получи се друго-по -сложно.Пак ми куца геометрията ...Ама кога ли не е?
И така - да се отчета :
Дотук -
Цял,много дълъг,ама много много дълъг следобед рязане на седем цвята ленти с размери 40/7 см.  ( цели 175 броя !)
Още един много дълъг ден съшиване на лентите за да се получи квадрат с размери 40/40 см.
Още един дълъг следобед гладене,разполовяване и после още веднъж на квадратите по диагонал ,за да се получат триъгълници.
Следва ново съшиване като разменяме местата на триъгълниците за да се получи нов блок.
И накрая от получените чисто новички 25 блока заформяме лицето на одеалото.
И ако се чудите  - Къде тука е геометрията?,веднага ще ви покажа за какво става дума :




Е ,не е ли това тука чиста геометрия?!Падна изчисляване,броене,наместване ,разместване ...

докато накрая се получи ето това !Последната снимка направих за да помоля за помощ момичетата от Пачуърк Бг.След толкова геометрия леко се пообърках и никак не можех да реша от кой точно цвят да сложа 15 см-овия кант по края.След като коректно преброих гласовете "За" и "Против" се сетих за една ,мисъл,която помня от детството си,когато попълвахме онези Лексикони,помните ли ги?
Та мисълта гласеше ; "Човек иска да получи съвет тогава,когато иска чуе потвърждение на собствените си мисли ...."
Знаете ли,много е вярно! Установила съм го през годините.
Определено остава дюсовия кант! И още толкова работа ...
Надявам се,силно се надявам да се справя с поредното предизвикателство и да успея да зарадвам още един човек!
Стискайте палци,а аз със сигурност ще покажа какво съм сътворила!
Нищо,че не обичам геометрията ...все пак е в лилаво ...

Моят много,много специален ден !

Не мога да не пиша за него.Просто не мога!
Това е наистина много специалният ден от живота ми ...Смисълът му !
Заедно с още един друг,през март ...
Рожденият ден на голямата ми принцеса.Със сигурност на някои им идва в повече това ...
Но аз обичам септември именно и най-вече,защото точно тогава се появи онова малко човече,което осмисли дните ми.Онова малко същество,което ме накара да почувствам майчинството.Онова ангелче,което ме накара да вярвам,че най-хубавото предстои.
Голямата ми дъщеря!
Мила,красива,умна ...Е,нашето гардже си е най-хубаво,ама нейсе.
Освен подаръка (който забравих да снимам и за който ще разкажа друг път ) успях да я изненадам като се появихме със сестра и на работното и място с .....торта!
Със запалени свещички,с песен,както му е реда.Заедно с още няколко близки и устроихме един малък празник
Решението да направя торта взех тази сутрин мноооооого рано ,докато не можех да накарам мозъка си да заспи отново.Нямах търпение да отворят магазините и да отида за продукти.
Тортата е супер лесна и бърза и също толкова,че и повече вкусна.Научи ме моята леля,която я прави за всяка Нова година.
Докато чаках да стане приличен час и да отворят магазините накиснах пакетче стафиди във вишновка ( такова имах,а може коняк или някакъв друг ароматен алкохол).
Сварих карамелов сироп ( чаша и половина захар се карамелизира и после се залива със също толкова топла вода) за да успее да изстине.
Купих два пакета ( от по три блата ) готови блатове,пакетче суха сметана,пакетче пудинг на доктор Йоткер и едно прясно мляко.
За около десетина минути разбих и двата крема и се заех с реденето.Сещате се - Блат-сиропиране-крем-стафиди.И така докато свършат и блатовете и кремовете,които редувах.
Преди да залея карамела с вода се сетих да направя нещо,което по-късно използвах за украса- на парче фолио накапах от карамела и оставих да изстине.
Единственото,което забравих е да купя банани и да сложа между блатовете.И без тях обаче си беше зверски вкусна !
Че и красива,есенна :



 Щастлива съм! Имам чудесни деца !Аз ги обичам и те ме обичат ...какво му трябва на човек?


И днес имах своят много,много специален ден.Така ще е докато ме има ...
Ще преживявам отново и отново онова чудо -раждането,майчинството.
Ще бъда щастлива!

сряда, 26 септември 2012 г.

Брой до три !

Точно така!
Брой до три - така казваше татко ...На него пък му го казвал неговият баща ...
На баща му пък бащата също повтарял същото ...
Когато у дома се случеше нещо лошо,татко казваше : "Когато лошото долети в къщата ,отвори вратата и брой до три -лошото никога не идва само!"
Изпитано е,наистина е така!Проверено!
Хубавото на лошото обаче е,че винаги можеш да намериш и нещо добро у него.Когато преди повече от седмица изключиха тока на квартала за профилактика,а аз имах почивен ден един малък ужас ме завладя в първия момент.
Ами сега?!Какво ще правя цял ден без ток?Без компютър?Без машина?
Какво ли?Останах насаме със себе си.И с едно Лилаво момиче!
Тооооолкова отдавна не бях шила кукла.А толкова ми се искаше!Лилавото момиче ми беше поръчано преди доста време,но с моите момичета не е никак лесно-не могат да се появяват току така.Трябва да ги усетя,да ги видя преди още да съм ги започнала.В процеса на работа винаги нещо се променя,нещо се допълва,но винаги я има и първоначалната представа.
Телцето на Лилавото момиче беше ушито в друг ден-сряда,ден за който ще разкажа следващ път.Оставаше да се обърне,напълни,сглоби.Да се ушият дрешките,косичките ,очичките...Почти нищо,нали?
Беше безкрайна забава да създам Лилавото момиче !Докато се забавлявах със всичките тези дейности и никакъв шум не ме безпокоеше (освен шума на града през отворения есенен прозорец ) доста размишлявах и стигнах до извода,че аз самата съм едно пораснало момиче!
Едно момиче,което тоооооолкова обича да си играе с кукли!И да ги прави!
Лилавото момиче стана една прекрасна есенна фея !Един есенен ангел,направен отново с много любов.С всичката любов,която мога да вшия в една кукла!
Поръчителката и вчера си я получи ,а аз получих възторжено писмо и безкрайното щастие,че съм направила някого щастлив!
Да ви запозная все пак - Лилавото момиче :

 Наснимах си я ! Много ! Много ми легна на сърцето това момиче ...
И най-интересното е,че когато започнах да я снимам тя си седеше точно на мястото,на което я виждате на горната снимка.Телевизорът си работеше,а Димитър Цонев се мъдреше на екрана в лилав пуловер ,а зад него-лилави стени ...Явно,няма нищо случайно на този свят !







 Най-после дойде редът да използвам онези косички,които бях купила ей така- да има.Голямо шиене падна,но пък резултата толкова ми хареса!


 Дрешките и могат се събличат,обличат ... Дори ботушките се събуват ! Абе въобще-ако на някого му се играе на кукли спокойно може да го направи с Лилавото момиче!









Когато след целодневната липса на електричество отново посегнах към компютъра,за да се осведомя все пак кое?,как?,защо? той просто не тръгна!Не се включи!
Най-вероятно придошлият ток се е оказал твърде силен за и без друго изнемощялата ми вече машинка.И тогава се сетих за приказката на татко-Брой до три!
Замислих се и реших,че това е третото лошо.Бяха се случили и други неща преди това.
И все пак във всяко лошо си има и нещо хубаво-вече съм с нов компютър!
Старият беше достатъчно морално остарял,но разни битови обстоятелства не ми позволяваха да го подновя.
Е,вече си имам нов!
Имам си и спомена за едно Лилаво момиче,което ми донесе прекрасни емоции !

Имайте и вие своите прекрасни спомени и един вълшебен есенен ден!