CLICK HERE FOR FREE BLOG LAYOUTS, LINK BUTTONS AND MORE! »

Моето кредо :

Обичам да обичам!

сряда, 31 август 2011 г.

Круша-Несполуша

Защо Несполуша ли?Ами защото не сполучих с нея-просто не се получи!
Ясно беше,че след ябълките ще трябва да се появят и круши......отдавна ги замислях.Само дето си нямах кройка и се опитах да си направя сама.
Да ,ама не!Този път не ми се получи!Дори два опита направих......
Бях ужасно впечатлена от ето тази круша и исках да направя като нея!Само дето днешните ми опити бяха просто смеховати!И двете ми кройки се оказаха твърде неуспешни.
Когато се оплаках на голямата ми дъщеря,че не съм успяла,а тя гледайки по-голямата  круша отвърна: Нищо,мамо,създала си тиква!!!!!!И наистина-по-голямата от крушите съвсем си прилича на тиква-цигулка!Само дето си има листенце на круша....
Със сигурност няма да спра да опитвам докато не ми се получи!
Искам круши!!!!Да не питам и аз като бай Ганьо:Ама вие тези круши откъде ги взимате?
Ето ги и тях-несполушите ми............................








Иначе листенцата станаха разкошни!Все пак-очаквайте продължение на опитите ми за летене-шегувам се,за правене на круши.......,което между впрочем се оказа също толкова трудно,колкото и летенето......
Желая ви спокойна последна августовска нощ и хубави сънища в навечерието на първия септемврийски ден!

понеделник, 29 август 2011 г.

Моето сърце и мамините ръце!!!!!

Дааааа,това ,което се появи днес беше плод на моето сърце (неуморно ,търсещо,развълнувано.....) и мамините ръце (сръчни,отрудени,можещи) !
Тези,които следят блога ми знаят,че когато мама ми направи тичниките-топчета за моите цветя от органза беше взето едно решение-някой ден да се появи и колие от такива точета!
И то се появи!Най-любезно мама беше поканена на гости у дома днешния следобед с дрес код -КУКА!Даааа,трябваше да си вземе куката,защото целта на следобедното соаре беше изплитането на доволен брой топчета ииии.....още нещо.Това още нещо беше цвете,което виждах в ума си,но пусто ръцете ми не могат дори да държат едната кука.Ама никак не ми приляга......ми то човек не може да може всичко,нали?!
Мога да си представя всичко,дори къде да бодне с куката за да се получи извивката,но не мога да го направя с ръцете си.И така,под "вещото" ми ръководство мама изплете всичко,което си бях поръчала.Аз сглобявах цветя,пълнех топчета с вата,поднасях кафе и ядки.....абеееее -бях добър компаньон!
Следобеда мина в сладки приказки и приятни занимания и накрая се появи ето това:


















Когато това колие беше замислено,идеята беше да е за децата ми.Не че в къщи подобни дрънкулки не са общи.......Все пак сме три жени един размер.............!
И тъй като нито едната от дъщерите ми не пожела да ми позира да демонстрирам как седи новата ми приумица,наложи се аз да се снимам (ужас!!!).










Иначе,и двете госпожици го харесаха и казаха,че с удоволствие биха си го сложили.Е-това се искаше!
Доволна съм-един ден прекаран с мама и едно колие,вплело моето сърце и мамините ръце............


неделя, 28 август 2011 г.

Двеста грама ...........ябълки

След Ябълковата рокля на Буба и Ябълковото село се появиха и те-Ябълките!!!
Видях ги в блога на една рускиня и ужасно ме плениха.....Всъщност отдавна исках да си направя ябълки,но не знаех как-струваше ми се че няма да се справя с кройката.Не знам защо,нещо толкова простичко ,толкова много ме плашеше?!В този блог обаче имаше кройката и аз ,естествено се възползвах....
И не се шегувам като казвам,че са двеста грама ябълки-та аз ги претеглих...........






Излязоха шестнадесет ябълки.Ни повече,ни по-малко!!!Ако ме питате защо?-не мога да кажа,просто толкова си излязоха.Разрових се из парченцата си и всички подходящи такива за ябълки бяха изрязани по две....така се получиха и 16!!!
Всичко започна ето с това-на лист от поредната омразна телефонна сметка (що ли пък ги мразя?Сякаш някой друг ми ги изговаря паричките.....ама това е друга тема....) прекопирах кройката..........................





Изрязох ,както вече разбрахте 16 двойки от всичко,което ми хареса и тегелирах на машина.Трябва да знаете,че при тези ябълчици машинното шиене е най-лекият процес,не повече от 20 минути.Обачеееее-ръчната работа си я бива после!!!!!










След това си направих и листенцата.Отново изрязох 16 двойки от различно зелено и тегелирах на по-рядък зиг-заг.С този тегел плата леко се набира и свива и може да се оформя както си искаш.Заприличва на истинско листенце.В края на всяко листо оставям конеца от машината,за да не ми се налага после,при пришиването към плода да вдявам нов и правя възли......................





И тук вече започва ръкоделстването-порядъчен труд от няколко часа и серизона дупка на средния пръст!И така-обръщам плодчето и правя бод тропоска ,пълня с вата и стягам,като предварително съм поставила в отвора дръжчицата,която в случая е парче шнур.


Стягам добре и пришивам с няколко бода за да не мърда.
И на какво ви прилича така?





На ягодка,нали!Реших,че следващата пролет непременно ще си направя и ягодки от тази кройка,страхотна е!Обаче сега трябваше да се получи ябълка и едниственото решение за това беше да прекарам иглата (за целта вдянах по-дълга игла) през цялата ябълка ,да я изкарам отдолу и да върна обратно,като междувременно пристегна за да се получи специфичната извивка на ябълката.Е ,получи се!Даже много добре се получи-не мога да им се нарадвам!





Освен за декорация ,тези ябълки могат се използват и като игленик.....................





Аз не съм решила какво да правя с моите двеста грама ябълки,но удоволствието от правенето им беше огромно!










Р-то наближава!Нали знаете какво казват старите хора-има ли Р в месеца-вече е хладно......
Мдаааа,нощите вече са доста хладни,Р-то буквално е на прага на домовете ни и на мен вече ми е есенно-тези ябълки днес са красноречив показател.И цветята ,които донесе мъжът ми днес от село-богородички!От детството си ги свързвам с есента........





Нека си пожелаем есента да е топла,плодородна,красива,уютна,влюбена и щастлива!

събота, 27 август 2011 г.

Поли и Доли

Поли и Доли се появиха толкова неочаквано в живота ми,колкото и неочаквано изчезнаха после.......
Бяха като падаща звезда,която те омагьосва с полета си и остава красив спомен в ума ти.Те са две много мили овчици-сестрици,които бяха направени ама буквално на един дъх и от доволно малко парче плат.
Преди два дни бях помолена от голямата ми дъщеря (двете ми щерки вече никак не се притесняват да ме засипват с разнообразни поръчки......) да направя легълце заааааа.......малко коте!Нейна приятелка започнала да си го прави,но детето се изумило,когато видяло бодовете и начина ,по който го прави.Любезно предложила "мама да ти го направи,че да стане като хората.....!"
Е,нямаше как-и легълце за коте трябваше да ушия,макар никога преди да не съм го правила.Не че е кой знае каква философия,но все пак си иска известна доза мислене и търпение!
Ноооо....получи се!Стана много мило и мекичко легленце за малката Ая (така се казва мъничето).








А ето я и малката Ая,доволно излегната в новото легленце.........Снимката ми беше изпратена като MMS........



От плата за легленцето ми остана парче с размери 40/10 !!! Веднага беше решено,че този мек,хавлиен плат е много подходящ за очици и беше прибран,естествено!
Не ме търпя дълго обаче да отлежава и да чака реда си......Още на другия ден беше използван.
Работя в търговски център ((така наречения МОЛ) на Силистра.Когато съм втора смяна обикновено избягвам да се захващам с проекти,защото знам,че няма да мога да ги довърша,а това няма да ми даде мира!Вчера ,обаче прецених,че имам достатъчно време да спретна моите овчици-нямах търпение да използвам парчето плат!Отдавна имах мечта да ги направя,но все не намирах подходящ плат.
Поли и Доли са направени изцяло на ръка-дори не си направих труда да извадя машината заради няколко тегела!


Парчето хавлиен плат беше използано до милиметър!


МОЛ-ът на Силистра се намира до прекрасния ни Дунавски парк,който обещавам някой ден да ви покажа!Когато тръгнах за работа реших да взема двете овчици ,да ги поразходя малко.......
Направих им няколко снимки в парка...............








Поли и Доли са много мили и кротки животинки,които нямаха нищо против моята "зелена " фотосесия.Нямаха нищо против и когато сестра ми и дъщеря,които като  ги видяха веднага си ги заплюха и разделиха!Дори не можах да протестирам!Реплики от рода на : "Искам яяяяяяя!"....."Много са хубавиииииии!"......"Страхотни сааааа!"  ме обезоръжиха и моите две хавлиени създания бързо ,бързичко си намериха нови стопанки.Те толкова им се радваха,че сърце не ми даде да им откажа......Поне знам,че са при някого,който истински им се радва и се забавлява от присъствието им в живота си!
Затова и ви казвам,че Поли и Доли се появиха и изчезнаха неочаквано и бързо......като падаща звезда!
Пожелавам на всеки от вас много и красиви падащи звезди-мигове прекрасни и незабравими!









петък, 26 август 2011 г.

Село Ябълково

Село Ябълково е най-малкото село,което някога сте виждали!
То е толкова мъничко,че може да се побере в длан!
Село Ябълково е най-вълшебното място на света!Там живеят най-красивите и сладкопойни птички на света!Там,сред тучните полянки се гушат най-милите и спретнати къщурки на света!
В Ябълково хората са учтиви,усмихнати,ведри и много работливи!Грижат се за животните,които отглеждат с много,много любов!Поддържат прекрасни градинки с цветя,отглеждат най-сочните зеленчуци!
Но най-хубавото нещо в Ябълково са неговите градини с ябълкови дървета!Гордостта на Ябълково са прелестните ябълки,които хората тук всяка есен събират с песни и весела глъчка.
Когато този момент от годината настъпи в селото е истински празник-и малки ,и големи -всички са в градините и усърдно се трудят за да приберат поредната златна реколта от ябълки.
От ябълките ябълковци приготвят най-вкусното кехлибарено сладко на света!Наливат най-ароматното вино на света!Правят най-чудесните сушенки на света!Кичат домове и дворове с ябълки и така благодарят за щастието,което им е дадено от Бог -да живеят на най-прекрасното местенце на света-Ябълково!!!!!
А иначе........иначе  Ябълково е едно съвсем мъничко селце-такова,което може да се побере в длан................................











































Вече разбрахте,нали?Село Ябълково се намира .....................в чантата ми!
Поредната ми приумица-торбичка за пазаруване-удобна,цветна ,малка,готова винаги да се притече на помощ,когато си решил инцидентно да си напазаруваш.Вярно другарче,което иначе кротко си лежи на дъното на дамската ти чанта.

Мисля,че всяка уважаваща себе си домакиня трябва да си има по едно село Ябълково в чантата-готово винаги да помогне!

сряда, 24 август 2011 г.

Сестрички-торбички

Соня,Тоня и Буба са три сестрички,които много обичат да събират торбички!Всякакви найлонови пликчета са тяхната голяма страст и нарочно си обличат весели, шарени рокли с много дипли за да могат да крият под тях намерените си съкровиша-торбички.
Те са едни много чаровни и палави момиченца,които като всички малки деца обичат да играят и да се забавляват до забрава,но никога не забравят за своето голямо увлечение-торбичките!
Ще се опитам в снимки и малко разказ да ви покажа как се появиха трите сестрички.
Първо-не знам защо реших да са три......Много отдавна искам да си направя такава кукла за найлонови пликчета и днес реших,че моментът най-после е дошъл.....
Обаче защо три-това съвсем не мога да ви кажа....някакъв импулс.....като повечето неща при мен!
Кройката за трите момичета отново си направих сама (не че е кой знае какво де...!!!) и ще ви я покажа:


Последва ушиването на частите на машина,като непременно правя затегалка на бода ,за да не се разбрида при обръщането.Което,между другото е едно от нелюбимите ми неща......


Следва още една не много любима част от процеса на правенето на кукли-пълненето!!!!

И сега идва най-интересното-оживяването на куклите!Правенето на косички,очички,устички,нослета......Косичките правя ето така:






Конците се редят върху парче тиксо,после се тегелира.След това се отстранява тиксото и с бод зад игла се пришива към главичката:





Очички и устички бродирам както ми харесва към момента и накрая с малко руж наруменявам бузките им:



А сега идва и още една много любима част-правенето на дрешките и обличането!Толкова много съм играла с кукли като малка-имах какви ли не!!!!Бях първа внучка и ми се полагаше какво ли не отвсякъде.И пак не съм се наиграла!Обожавам да обличам куклите си,вълнувам се като дете......Това е най-интересната част от целия процес!Оформянето на прическите им,връзването на панделки пък толкова ми напомня времето,когато го правех за децата си......мили спомени......
Рокличките на Соня,Тоня и Буба са едни най-обикновени правоъгълници с малка извивка за ръкави.Украсени са с апликации ,копченца,дантелки,панделки-все пак са момичета,а момичетата ,знаем са много суетни създания!!!!
Ето ги и тях-отляво надясно-Соня,Тоня,Буба:






Малко акценти..............





























След като привърших с трите красавици,мъжът ми предложи да отидем до близката каменна чешма да се разходим......пък иииии......да поизмием колата (мъжка любов,нали знаете....!!!!).
Нямаше как да откажа и се запътихме към среща с природата!
Каква беше изненадата ми обаче,когато пристигнахме там!!!!!На задната седялка доволно се кикотеха моите три палавници!
Какво да ги правя-лудетини!Докато ние миехме колата и се наслаждавахме на птичите песни и зелената трева те щуряха до забрава,Закачиха се в трънките,браха цветя,пиха студена изворна вода,попяха.....абеее-щура работа ви казвам!
Успях да ги фотна тайно докато се забавляваха....................
























На тази,последната снимка,зад чешмата се вижда телена мрежа.Зад тази мрежа е Румъния-незнайно защо,след влизането ни в Европейския съюз тази мрежа все още не е премахната.....??????Нали живеем в свят без граници!!!!????
За моите момичета обаче граници няма-те си живеят безгрижно и техните лудории наистина не познават никакви граници!
Моят ден днес беше изключително забавен и цветен, а на вас пожелавам цветни сънища!