CLICK HERE FOR FREE BLOG LAYOUTS, LINK BUTTONS AND MORE! »

Моето кредо :

Обичам да обичам!

понеделник, 23 март 2015 г.

Как да ушием бие / кант на куилт

Добро утро в понеделник !
Нов ден , нова седмица , нови мечти , нови сбъдвания ...
И , нещо новичко от мен :)))
Тези , които са ме чели редовно знаят колко ме е яд , че на български има много малко уроци за каквото и да било ! Потърсиш нещо в Гугъл , а то само на чужди езици ти излиза . И когато , като мен си скаран с езиците си е доста трудничко . Добре поне , че с руския се оправям почти перфектно :)))
Последните дни ми се наложи да ушия доста подложки и няколко тишлайфера / със слънчогледи / . Като такива те трябваше да са куилтвани ( знаете , че не харесвам много тази дума , но тя напоследък е общоприетата . За мен процеса си е наичване ) за да не са издути от средния слой вата и да може на тях лесно да се поставя каквото и да било и то да не се клати .
Когато едно нещо е куилтвано и то доста гъсто то не може да бъде направено без бие .
За да затвориш / завършиш едно изделия от този тип вариантите са два - или да го ушиеш - горен и долен слой плат лице с лице и под тях вата , тегелираш като оставяш отвор за обръщане , който после зашиваш на ръка . Или да се сложат долен слой плат , вата и накрая горен слой плат с лицето към теб . Куилтваш ( нещо , което се прави със специално краче на машината ) и тогава идва ред на бието за да се завърши изделието .
Когато искаме куилта ни да стане по - тънък за предпочитане е вторият начин .
Та , при последното ми шиене на подложки и тишлайфери си направих труда да снимам стъпка по стъпка моят начин на поставяне на бието . Помислих , че трудно ще обясня с думи затова направих повече снимки :


И така - ще кажа все пак и няколко думи :))) Ако шиете нещата си с резерва едно краче ( или казано по друг начин водите се по ширината на крачето на машината ) ширината на бието е достатъчна да е 6 см . Прегъвате на две отрязаната 6 - ова лента и изглаждате добре с ютията .
Малко по натам има снимка как точно започва поставянето . Тук обаче се занимавам с това как да направим ъгълчето на куилта .


Аз лично започвам поставянето на бието някъде от средата на едната страна на " нещото " Зашивам го от опаковата страна както съм показала на снимките . Когато стигнем до ръбчето прекъсваме шиенето .


Завъртаме " нещото " и лентата се обръща първо нагоре / показано на снимката / и после надолу .




Когато получим този вариант от снимката продължаваме с тегелирането до следващото ъгълче и процедираме по същия начин със всеки следващ ъгъл .






Тези две снимки показват началото и края  на поставянето на бието .  Преди да започнем да поставяме бието сме прегънали отворената лента под прав ъгъл . Изглаждаме с ютия и след това изрязваме ъгълчето на плата за да не става натрупване . Прегъваме отново на две и се получава варианта от снимката .



Това вече е края на поставянето на бието . Има и още един вариант , но той е свързан с много изчисления и аз за себе си реших , че това е моят вариант .




Когато бието е изцяло зашито  от опаковата страна обръщаме " нещото " вече с лицето към нас и започваме затварянето на бието .


 Изрязваме ъгълчето на култа за да се получи хубаво оформено ъгълче на бието и да няма голямо натрупване на плат .


Ъгълчето правим по начина , показан на снимките .




Така поставено бието оформя красив ъгъл на куилта .


Опаковата страна също се получава много добре така .





Надявам се да съм била достатъчно ясна и полезна . Приятно шиене !
И не забравяйте , че във Фантазия сбъдваме фантазии !
Хубав ден от мен !

четвъртък, 19 март 2015 г.

Едно момиче на двадесет

Добро утро , мили хора ! Май не съм се мяркала скоро тъдява , а ? :))))
Е , днес имам повод да го направя . И то не какъв да е повод , а повече от прекрасен !
Днес малкото ми момиченце става на 20 години !
Тя няма как да помни появяването си на белия свят , но аз - аз помня всяка минута ! От зачеването до раждането !
Ако голямата ми дъщеря беше едно  желано , но все пак непланувано бебе , то малката си беше съвсем в моя план за второ дете . Толкова много я исках ! Знаех , че ще е тя и ще е повече от прекрасна ! Знаех , че трябва да я имам ! Знаех , че нищо няма да е същото ако тя не се появи !
А тя , мамината прекрасна душица се появи в една много трудна , да не кажа страшна година - 1995 . Преходът в България вече не е преход , а едно постоянно състояние на държавата ( за жалост , но това е друга тема ) , но тогава все още го наричахме преход и все още се надявахме . На какво - всички си знаем . Цените бяха в хиляди , а много неща се продаваха с купони ... Няма да разказвам за това - който го е преживял знае , а който не е - може да прочете .
Ще кажа само , че когато коремчето започна да ми личи всички мои близки и приятели бяха ужасно изненадани да ме видят бременна , при все че вече имах една поотраснала дъщеря и се бях отчела към държавата . Не обичам този израз - децата не са " изпълнен план " , за мен те са пълна душа и сърце ! Изречения от рода : Ти си луда ! За какво ти е второ дете ?! Как ще го гледаш ?! Ти си майка - героиня ! и подобни въобще не бяха рядкост ...
Нито се чувствах луда , нито героиня . за мен беше нещо съвсем нормално и естествено да си имам още едно дете . А че беше трудно - беше . И сега е трудно !
Но , трудно , лесно - имам си още едно съкровище и за миг не съжалявам за решението си да имам второ дете ! Ако разни здравословни обстоятелства не ми бяха попречели щях да имам още едно дори :))))
Та така , днес моето малко момиченце става на 20 години . Беше ден неделя . Градът спеше , а тя ме събуди в шест сутринта с първата контракция . Седнах в леглото и се ослушах ... мдаааа , време е ! Не бързах много . Исках да усетя всичко както си му е реда . Изпих си кафето и тогава събудих мъжа ми да ме води в болницата . Таксиметровият шофьор ми беше на късмет и само три часа по - късно се появи и тя - моята прекрасна черна перла ( така я нарече леля ми заради прекрасния шоколадов цвят на кожата и тъмните , почти черни огромни очи ) .
Днес , 20 години по - късно аз имам освен малка дъщеря и една прекрасна приятелка !
Обожавам разговорите си с нея ! Обожавам да ме гушне и млясне по никое време , ей така - без повод :)))
Имам още и едно уплашено младо създание ... Не знам защо толкова я плаши тази възраст . Не харесва числото 20 , но аз мисля че заедно ще извървим и този път . Затова са майките - да са винаги една крачка зад теб и да те хванат ако се спънеш !
А защо ви разказвам всичко това ли ?
По - скоро исках да ви покажа подаръка на детето за днешният и празник , но както е обичайно за мен - пак се отплеснах :))))))
А подаръкът тя сама си пожела . Една щастливка съм децата ми да харесват това , което правя !
Преди две години , на осемнадесетия и рожден ден подарих на детето си тефтер , облечен в калъф , дело на мама . Тя много , много си го хареса !
И , отдавна ме врънкаше за още един . Беше си наумила , че иска романтичен калъф в кафяво - розово ...
Е , желанията и мечтите са за това - да се сбъдват , нали ? И когато имаш мама , която да сбъдне поне едно желание е чудесно :)))
А мама направи това с огромно удоволствие !











На моето пораснало момиче желая здраве и късмет , а вие не забравяйте , че ако имате някое желание за сбъдване винаги можете да потърсите Фантазия за да го сбъднем заедно !
Хубав ден от мен !

петък, 6 март 2015 г.

Малко емоции в стихове

Привет за днес !
Обещах на една приятелка да напиша последните си стихове и спазвам обещанието си ( Стеф , за теб ! ) ! Пък и , след като изчезнаха една грамада снимки заради изгорял компютър интернет пространството се оказва сигурно място за съхранение :)))

Сън в осемстишие
( 10.2013)

Нещастна легнах снощи ...
Няма те !
Щастлива се събудих ...
Сънувах те !
И искам да сънувам още
милувките ти чудни .
Дъха ти да се слива с моя ,
гласа ти тихо да шепти .
За чудо някакво се моля
да се завърнеш в сънищата ми .
Поне ...







Друга
( 13.12.2013 )

Друга не мога да бъда .
Само себе си  ...
Друга не искам да бъда .
Искам сърцето си .
Цялото ! Не наполовина ...
Боли от парчетата . Много !
Събирам ги едно по едно
и в шепа ги стискам .
Друга да бъда не искам !
Картина редя от парченцата -
кардиограмата на сърцето ми .
Разделено на две ...
Две кардиограми ...
А аз искам една . Така трябва !
Друга не искам , не мога ,
не трябва да бъда !
само себе си - цялата !





В огледалото
( 14.12.2013 )

Все се търся и все теб намирам .
И пак не се откривам ...
опитвам като себе си да се
гримирам
и пак на тебе заприличвам .
Без да подозирам ...
Обсебил си ме ! Цялата !
От пръстите до устните .
Това там , в огледалото
са твоите черти . Пустите !
И никакви геройства не помагат
на себе си поне малко да приличам .
И с шепите грима да слагам
не мога да съм по - различна .

Все някой слънчев ден ще се намеря
и грим тогава няма да е нужен .
На огледалото най - после ще се доверя
и ще потъна във покой .
                           Заслужен !

 

Закъсняла любов
( 18.12.2013 )

Късно те срещнах , Любов !
Ненавременна .
Беше като вътрешен зов .
Като тъжно и сладко бреме .
Късно те срещнах , Любов !
Ненавременна .
Старомодна , някак си
и все пак - съвременна .
Появи се от никъде
и пак там ще идеш .
Незапочната , Недолюбена
и някак - Невидима ...
Ще забравиш за мен .
И аз ще забравя .
Ще останат само следи
от сълзите ми.
И една малка , пулсираща вена
ей там близо , почти до очите ми .
                     Изплаканите ...
Късно те срещнах . Любов !
Не ти беше време .
Но ... ето , денят вече е нов
и време е всеки своя път да поеме .





Търся се ...
( 01.06.2014 )

И се търся още , и не се намирам .
И искам да позная себе си сред другите .
Сърцето ми все тъй замира
щом чуе песента на чучулигите .
И искам да съм истинска .
                    Да бъда Аз !
Да бъда себе си , да ги забравя " другите " .
И все тъй не ми стиска ...
И все ме вика песента на чучулигата .
И колко ли още ще продължи това ?
Докато съм жива ?
Докато ме има ?
А може би и след това ?
Докато пее чучулига ...





Търся те любов
( 21.06.2014 )

И пак те търся Любов .
Единствена , истинска и прекрасна .
очаквам те с изгрева нов -
детето в мен съвсем не порастна .

Момичето плахо все още съм аз ,
все още сънувам си принца .
Все още в унесен захлас
звездите броя и ги наричам .

И вярвам , Любов , че те има !
Единствена , истинска и прекрасна .
Все още не знам твоето име ...
Знам само - ти чакаш ме да порастна .

Тогава сама при мен ще се спреш .
Ще поседнеш на леглото ми тихо .
Знак , че те има не ще ми дадеш .
Ти просто ще бъдеш в моите стихове !





Обичане
( 22.06.2014 )

Не ми е достатъчно само Обичане !
Аз искам Любов - изпепеляваща .
такава , дето и без лудо вричане
ще е достатъчно зашеметяваща .

Не ми е достатъчно само Обичане !
Аз искам Любов - силна и истинска .
Любов , която с очи те съблича
и не се питаш дали ти стиска .

Не ми е достатъчно само Обичане !
От обичане болят ме очите .
Боли ме душата , болят ме сълзите ,
Обичането на Любов съвсем не прилича .
Обичането е нещо различно .

Аз искам и давам Любов .
Вземаща , даваща ...
Изпепеляваща !





Снежен сън
( 06.02.2015 )

Вълшебно побеляло е навън .
Като вълшебен снежен сън .
В сърцето ми прескачат се обаче
безбройни цветове ...
Какво ли този сън ще значи ?
Как иска ми се и душата да е бяла .
Сърцето да не мисли за раздяла .
На топличко уютно да се скрие ,
а не да вика , да крещи . Да вие !
Как иска ми се твоите ръце
да бъдат топъл шал ,
обгърнал нежно моето сърце .
Как иска ми се твоите очи
да бъдат топли ръкавички
в безкрая приласкали нашите мечти .
Как иска ми се твоето сърце
със моето да бие до забравя
и като малко палаво дете

в снега , боричкайки се
всички грижи да забравя .



Откак се помня ...
( 11.02.2015 )

Откак се помня все в очакване живея .
Душата ми тръпне , жадува , копнее ...
Невръстна бях . Жадувах да порастна .
Уви , порастването не било израстване !
Девойка станах , а сърцето
все тъй копнееше си , клето .
Омъжих се . Деца родих , а още
все тъй тръпнещи са мойте нощи .
И чудя се самичка . И се мая -
все тъй ли ще е до безкрая ?
Все тъй ли ще препуска туй сърце ?
Все тъй ли жадува две ръце
да го обгърнат , стоплят , приласкаят ?
Да спра най - после да мечтая !
Да радвам се на туй , което имам
и от живота с две ръце да взимам .
Да се кротне таз душа проклета !
И да миряса най - подир сърцето !


Хубава вечер от мен ! Споделена .



сряда, 4 март 2015 г.

Да поиграем на кукли

Спомняте ли си го това ?! Като момиченца точно така си казвахме една друга : Хайде да поиграем на кукли ! :)))
Точно това ми се случи вчера ... Звъни по телефона сестра ми по някое време и ме пита : Какво правиш како ? ( аз съм каката :))) ) А моят отговор беше : Амииии , какво ... играя си на кукли ! :)))
И си беше съвсем вярно ! Да , играех си на кукли като при това ужасно се забавлявах :)))
Първите ми спомени от играта на кукли са от съвсем невръстна детска възраст . Тогава , когато според учените децата все още не помнят . Но , аз си спомням , макар и малко смътно ...
Помня двора на баба ми по бащина линия където живеехме четири семейства . Помня олющената зелена дървена ограда и себе си , сестра ми и братовчедка ми приседнали до нея . Аз шиех дрешки на куклите , а те се радваха на всяко парцалче излязло изпод ръцете ми .
Преди няколко години , току в самото излюпване на блога ми , в една от първите публикации ви разказах за моята любов към парцалките и опита ми да се сетя откъде ли идва тя .
Едва ли си спомняте всичко това та ще разкажа пак днес . И без друго тези спомени са ми твърде скъпи и не ми пречи , а напротив зарежда ме да се връщам към тях ...
И така : Това се случва в един неголям провинциален град - Силистра ( която обожавам ! ) преди много , много години . Някъде около 1973 - 1974 година . Точно на една ръка разстояние от къщата на баба и дядо , само през една къща се намираше ТПК на инвалидите " Добруджанка " Там работеха хора с увреждания . Естествено , че на онази крехка възраст аз не съм го знаела де ... :))) Но , там работеше и моята любима баба . Това беше една много висока сграда ( между другото това е едно от малкото предприятия в града , което демокрацията не затри и си го има и днес ! ) където се шиеха детски дрехи , повечето за износ . Баба ми работеше на втория етаж . Беше гладачка . Обожавах да ходя при нея ! Да не говорим , че там мина една много съществена част от детството ми . По мои спомени бях любимка на етажа :)))) Колежките на баба ми много ме обичаха , а аз тях също ! Обаче , любим ми беше първият етаж ! Там се намираше кроячният цех - мястото където дрешките се разкрояваха и се пускаха по горните етажи за шиене . Нали се сещате какво имаше в изобилие в този цех ? Парцалкииииии ! Много , много  парцалки , остатъци от кроенето . Ето това беше моята истинска любов ! Добрите хора с охота ми даваха от парцалките да си играя , те и без друго най - дребните парченца ги изхвърляха . За тях това бяха отпадъци , но за мен си бяха истинско съкровище !
Не знам дали съм носила любовта и благоговението към дребните парченца плат у себе си или тя се е зародила именно в онзи кроячен цех , но знам че тя е жива и до днес и даже още по - голяма !
И така , освен че ми даваха остатъци от производството бях привилегирована и в друго отношение - имах най - хубавите роклички , шиеха ми се рокли на куклите и ... още нещо . Един много , много скъп мой спомен ! Помните ли как някога играчките бяха доста по - качествени и стойностни от сегашните ?! Имаше и много дървени играчки . Те носеха толкова топлина и уют ... Като всичко от естествени материали .
Та , имах си аз едно дървено легълце за куклите , с дървено гардеробче , с две малки дървени нощни шкафчета - истинска прелест ви казвам ! Изглеждаха съвсем като истински , само че в умален вариант . Тооооолкова си ги обичах ! Колежките на баба ми бяха ми ушили завивки за този дървен сет и за мен това беше едно от най - големите ми щастия !
Когато с мъжа ми започнахме да правим  предмети за декупаж  ( кликнете върху оцветените думички и ще ги видите ) у мен се зароди една идея , на която много дълго време не давах воля . До преди няколко дни когато се появи ето това :






Легълце за кукла ! Легленцето нарисувах аз , а мъжът ми го изработи . Още една сбъдната мечта ! Едно връщане към детството ми , моето прекрасно истинско детство ! Детство на ожулени колене  .  Детство на парцалени кукли и играчки от дърво . Детство на филия с лютеница и бисквити " Златна есен " ...  Детство на игри до късно вечер на улицата , детство когато майките не можеха да ни приберат от улицата , а сега не могат да изкарат децата там ... Тъжничко е малко , ноооо .... времената се менят , какво да се прави .
След като легълцето беше готово оставаше да изглежда като за истинска принцеса , нали ? :)))
Е , така го и направих :








Боядисано , декорирано с техниката декупаж и готово да приюти кукличката !
Е да , ама не ! Липсваха завивките :))) Започнаха да се появяват и те :










Мдааа , сега вече всичко беше наред и идеше ред на самата кукла . Няма да крия , че нямах търпението да направя и куклата . Не че не обичам да правя кукли . Напротив - обожавам ! Но , играта ми беше в разгара си и нямаше време да чакам и куклата да се появи . Затова си заплюх единствената налична в магазина  кукла . Тя беше последната останала от Моите кукли . Милата , жал ми беше за нея . Всичките и сестри си намериха обичащи момиченца , а тя седеше самотна на рафта . Подозирах , че всичко това и се случва заради косичката и прическата и затова реших да променя нещата - смених косата на куклата и играта ми можеше да продължи !







Ох , сетих се , че аз като си лягам си обличам пижама ... Хм , не може така ! Като едно възпитано момиченце моята кукла също трябваше да си има пижамка , нали :)))










Сега вече всичко си беше на мястото и моята игра на кукли можеше да продължи !








Куклата ( няма си име , защото очаква някое момиченце да си избере каквото му харесва ) е готова за сън , а аз бях неимоверно доволна от себе си и щастлива от играта на кукли !
Малко ме засърбяха ръцете да направя още дневни тоалети на кукличката , но само малко . Засега ще го отложа във времето защото си имам и друга работа освен да си играя на кукли :)))

А сега ви пожелавам едно усмихнато и ведро утро и един пълен с емоции ден за да има после и спомени !
И не забравяйте - всичко това се случва във Фантазия !