CLICK HERE FOR FREE BLOG LAYOUTS, LINK BUTTONS AND MORE! »

Моето кредо :

Обичам да обичам!

понеделник, 30 април 2012 г.

Да посрещнем Май!

Уж е мъжки месец (поне е в мъжки род де!),а пък толкова много цветя и плодове!
Цветята- в женски род....Плодовете и те,повечето-череша,малина,ягода,кайсия -все майски плодове.С един от тях имам много,много мили спомени с моя татко-малинките!
Татко отглеждаше на лозето (което се намира на около пет километра от града ни и майка ми ,която вече е на 63 години все още ходи всеки ден  до там с колелото,за което искрено и се възхищавам!!!) два реда малини.Прекрасен,сочен,дъхав плод,малко "мухнат" ,както казват при нас,което ще рече ,че бързо се разваля и не бива да престоява дълго откъснат.
Предполагам ,всички имате спомени много ярки,сякаш случили се вчера.Един такъв мой спомен ми разказва за един прекрасен майски ден,когато двамата с татко бяхме на лозето и беряхме малини.Той от едната страна на реда,аз -от другата.Говорехме си без да се виждаме от високия малинак и се наслаждавахме на времето си заедно.Малините бяха прекрасни тази година-мноооооого едри!Стана чуден конфитюр.
Татко отдавна вече не е между нас,но този мой спомен е толкова жив,че почти усещам вкуса на малините ( нали знаете-две в устата и една в кофичката....) и силната  ръка на татко,моят незабравим татко!!!
Една малка,дребна занимавка днес ми донесе отново този спомен и малко ме натъжи,но пък и много усмихна!
Преди време в няколко руски блога,които много обичам да чета!,подчертавам -да чета! бях мярнала нещо подобно на това,което ще ви покажа сега.Интересното беше,че руските ръкоделки много често шият паралелно проект и показват всяка своята интерпретация на задачата.И аз всеки път се убеждавам колко голяма е " руската душа"!Но това е една друга тема,може би ще си напиша цял пост някога.Може пък и да е скоро.....?
А сега -моите малинки!
Опитах да снимам процеса,но времето когато ших вече беше почти вечерно и снимките никак,ама никак не ми се получиха.
Все пак ще разкажа и покажа:
Всичко е правено изцяло на ръка.не е използвано никакво лепило,само игла и конец!

 И така - първо си направих бродерията,което беше занимание изключително приятно и отпускащо.Заших с бод зад игла двата кръга един за друг,като оставих дупка за обръщане и пълнене.Напълних с ватичка и затворих със скрит бод.
 След това си изрязох лентичка,чийто диаметър отговаряше точно на диаметъра на капачката ( като включваме и резервата за шиене!) ,а ширината измерих така че,като преподгъна навътре да се получи височината на капачката.Сложих лентичка вата и прихванах с най обикновен,да не кажа нескопосан бод.Не се притеснявайте-той няма да се вижда!

Нанизах получената "гривничка" на капачката и прихванах кръгчето с бродерията отгоре.Последва дантелка за прикриване на "следите " от шиенето и ето резултата:Чисто ново бурканче за копчета!




 Много се забавлявах,когато на бурканчето от течен шоколад видях датата на годност (преди да отстраня етикета,разбира се!) :12.12.1998.....Божеее,та това е било преди новата ера!
Оказа се,че разполагам с още едно подобно бурканче.......какво ли ще се роди на капачката му?!
Желая ви един прекрасен ,топъл и красив месец Май!
Изпълнен с едни чудесни спомени......като моя!



неделя, 29 април 2012 г.

Черешки червени,черешки засмени

Знаете как едно парче плат може да ме провокира......Така стана и с тези черешки.Отново парче трико,обаче доста стегнато,не от онова разтегливото,на едни красиви червени,сочни черешки искаше да бъде ушито,молеше ме даже!Е,как да откажа на тези сладки малки плодчета,които съвсем скоро ще се появят на пазара,помните ли?-първо вързани по десет с конче,а после и на килограм.
Гледайки ги,знаех каква ще е следващата кукла.И я направих!
Ако знаете колко и се радвам!Въпреки,че допуснах грешката да използвам за тялото плат,който беше леко еластичен,а това е недопустимо,защото при пълненето с ватичката се получава ефекта не целулита-не правете като мен!!!!Обаче приятелят на малката ми дъщеря каза,че сандалите ,които ще видите след малко компенсирали всичко!Дано е право момчето...........Макар и да изглежда доста по-семпла от предишните тази кукла ми отне повече време,отколкото предполагах.Четири часа се занимавах само със сандалките,прическата и кошничката с черешки!Всичко е направено на ръка,с много,много любов.
Няма какво да разказвам повече,вижте сами:










Прекрасен,сладък и сочен ден ви желая!

петък, 27 април 2012 г.

Някои го предпочитат горещо........

Други с мляко.
Трети го пият горчиво.
Аз ,лично обичам турското,на джезве.
Да,за кафето си говорим.....И за една кафеена фея!
Парче трико-слонова кост на кафеви точки предопредели нейното раждане.Платът изключително напомняше на кафе с мляко.Нямаше как-трябваше да се появи феята!
И тя го направи:




 Не,не се тревожете-няма да се разсипе кафето!Знаейки за свойството на С200 (лепило) да става прозрачно след изсъхване,овалях добре зърната в лепилото,напълних чувалчето и сложих да изсъхне.Резултата-феята никога няма остане без кафе в чувалчето си.......






Изпийте едно сутрешно кафе-както го предпочитате....и се усмихнете на слънцето навън ,на човека до вас,на детето в себе си......
Хубав да е денят ви!

сряда, 25 април 2012 г.

Съкровището на шивача

Една фея е минала през магазина ,където работя и докато аз съм "отпускувала" ми е оставила едно цяло съкровище!!!
Лелеелеееее,няма такава радост ви казвам!Когато погледнете за какво иде реч и вие ще се убедите ,че това си е истинско съкровище-кутия пълна с всевъзможни джунджурийки-панделки,копченца,мъниста и....даже не мога да опиша всичко!Плюс една торбичка с шалчета ,за някои от които веднага беше намерено решение за втори живот-на момента!
И като казвам фея-наистина си е фея,защото аз не знам кой е оставил тези съкровища докато съм била в отпуск.......колежката,дето ги е приела е била толкова заета ,че и спомен няма кой и ги е дал......само казала благодаря и ги прибрала.....сладурана!
Надявам се много скоро да науча коя е моята тайнствена фея,а дотогава ще се любувам на богатствата си,само както аз си знам-като малко дете!

 Едно любопитно животинче нетърпеливо наднича да види какво има в кутията.....



Дори няма как да извадя всичко на показ и да видите какви страхотни красотички има в тази Вълшебна кутия! А това,на долната снимка са още едни съкровища,които открих в апартамента на моя приятелка и съседка,която работи в Гърция и на която подготвям апартамента за завръщането и-на нея със сигурност няма да и трябват,защото е твърде скарана с иглите и конците.....

Следващите снимки са началото на един нов проект,за който се надявам съвсем скоро да ми остане време,защото е поръчка от голямата ми дъщеря.Сещате ли се какво е?!





Хубав и цветен нека е денят ви!Усмихнете се и светът също ще ви се усмихне!

събота, 21 април 2012 г.

Дъждовното момиче / rainy girl

Когато започнах да правя следващата Тилда нямах и идея дори,че тя ще се превърне в Дъждовното момиче,
Както нямах и идея,че дъжд и слънце ще се редуват както само шегаджията Април си знае.
Условието този път беше да има розово и зелено-любимите цветове на поръчителката,моя колежка.
Още докато ми каза за розовото и си знаех кое розово ще "прежаля" !Всеки,като мен ,който е болен от онази болест,наречена "кръпкомания" ще ме разбере добре,като казвам "прежаля".Всеки си има едни любими,ама много любими платчета или остатъци от тях и ревниво ги пази за специални случаи.Моят специален случай беше именно този-създаването на Дъждовното момиче!
И тъй-розовото беше ясно,оставаше да се огледам за зеленото.....
И тогава погледът ми се спря на онова меко,вълнено парче плат,което скоро ви показвах и което смятах,че ще стане чудесно за листенца и други подобни.Е,листенца пак ще има,но друг път!За тях оставих съвсем малките остатъци-парченца от ушиването на една жилетка-точно тя определи,че момичето ще е Дъждовно.Според жилетката и ботушките,които направих от зеленото беше решено да има и чадърче-и тогава навън заваля като из ведро!
Момичето си дойде с името!После напече слънце,после пак валя и така се редуваха в надпревара "Кой е по-по-най"
Междувременно при мен,бод след бод се появяваше Дъждовното момиче.
Когато малката коконка бе готова ми сподели,че иска да се поразходи.Беше гледала прогнозата за времето и никак не искаше да излезе без чадърчето си....
Заведох я на разходка в парка,който между другото,по това време на годината е приказен!Няма такова зелено ви казвам-тревите и листата на дърветата и храстите никога не са толкова разкошно зелени,колкото през пролетта!Благодарна съм на Дъждовното момиче за тази разходка-дишах с дробовете и сърцето си,гледах с очите и душата си......

Денят и нашата разходка започнаха с ето тази розово-зелена красотичка на терасата ми......






Както е казал народа: "Мокър от дъжд не се бои!"-Дъждовното момиче,нали си е такова никак не се притесни да седне върху мокрите,окъпани от снощния дъждец храсти.....






















..........Нито пък в росните пъстри теменужки!






Погази храстите и много държеше да се снима до един римски камък,културно наследство на града ни ,който има хилядолетна история (1800 години!).



По някое време,явно доста се постопли,та реши да се поразсъблече......






Ето тук вече си почива на едно диванче в МОЛа ,преди да направи обиколка на магазините за обувки-топло и било вече с ботушките.....






Е,нищо не си избра в крайна сметка-всичко и било голямо ......,но това не и попречи да позира за една последна снимка преди да бъде предадена на поръчителката си.
Е,няма такава реакция-харесаха се!От пръв поглед!
Дано се слушат и занапред!
Момичето с цветовете на пролетта-розовото на прасковен цвят и зеленото на пролетните листа остави много мил спомен у мен-правено за една страхотна мама на три деца!
Да си жива и здрава ,Деси!Нека това Дъждовно момиче закриля теб и цялото ти семейство!