CLICK HERE FOR FREE BLOG LAYOUTS, LINK BUTTONS AND MORE! »

Моето кредо :

Обичам да обичам!

сряда, 3 февруари 2016 г.

Творчеството не е хоби , то е начин на живот .

Добро утро !
Привет !
За много години !
Факт е - не съм се мяркала тук от месеци ... В моето първичко местенце .
Макар че , като се замисля сега , първото местенце винаги е било сърцето ми . И безбройните мухи , бръмбари и всякакви жужащи маскирани като идеи в главата ми :)))
От няколко дни ми се върти в главицата да седна тук и да драсна някой ред . Причините , поради които не го правя няма да изброявам - правила съм го много пъти .
Тази сутрин обаче една публикация във Фейсбук направо ме накара да го направя ! И още - отговора ми на едно писмо вчера на страничката на " Фантазия "
За мое огромно съжаление текста на публикацията аз не разбрах ( защото колкото и да ми е мъчно и срамно с английския не сме на " ти " няколко години след като завърших училище , а като се има предвид , че това беше преди цели 30 години явно приятелството ни съвсем е изпосталяло ) , но превода на текста от снимката много ме впечатли :





Творчеството не е хоби , то е начин на живот .
Да , дадох си сметка , че това е точно така !
Никога не съм се определяла като творец . Причините са ми горе - долу ясни :)))
Най - важната - социалистическо чедо съм и съм възпитавана дълги години в скромност , послушание , Ненадигане на глава и т.н.
Обаче , като помисля малко и ми идва на ум , че все пак това моето , тази моя лудост си е поне една идея творчество . След малко ще разкажа , потрайте :)))
Прилагам и текста на писъмцето от страничката ми :

Здравей, от мн време знаеш...се "вглъбявам" в теб и силата с която следваш себе си..., аз също искам да работя Това, което Обичам-ПОДСКАЖИ МИ, как да следвам мечтите си и да БЪДА СЕБЕ СИ
 
Такива писъмца съм получавала не едно през годините . На всички отговарям така , както ми казва сърцето ми - истината !
И още нещо преди да споделя малко спомени - като всички нормални хора занимаващи се с това , с което се занимавам и аз все си представям как ми вземат интервю и първият въпрос разбира се е : Как започнахте ?
Не знам дали някога ще се наложи да отговоря на този въпрос в истинско интервю , но ми се ще за всички , които някога са ме питали това ( пък и за онези , които ще ме питат и занапред ) да отговоря . Следват малко спомени . Може пък и да имате търпението да ме изчетете :)))

Най - първият ми , най - милият ми спомен е от съвсем , ама мноооого ранно детство !
Била съм мисля на около пет годинки . В къщата на баба ми по бащина линия ( на която съм кръстена и която толкова млада е станала баба , че ние внуците я наричахме МАМА АНА  , а не баба ) живеехме няколко семейства . Четири стаи имаше къщата - четири семейства се обичахме и деляхме един покрив ( тук ми липсва една емотиконка - сърчице ) .
Точно през улицата , почти до сами къщата имаше ( и още си е там ) едно ТПК - трудово производителна кооперация на инвалидите " Добруджанка " Идея нямам защо , но моята баба работеше там .Беше гладачка .Може и да се досетихте вече , но аз прекарвах доста голяма част от времето си при нея . Не помня сестра ми и тримата ми братовчеди да са имали този афинитет към парцалките . А те , парцалките бяха в изобилие там ! Фирмата ( сега е така , за по - лесно ще го пиша и аз така :))) ) изработваше детски дрехи . Моята мама Ана работеше на втория етаж , а на първия се намираше кроячния цех . Дрешките се разкрояваха там и се подаваха после по етажите за ушиване , слагане на копченца ( мноооого обичах да гледам как става това на една специална машина ) , гладене , опаковане ...
На мен обаче , както се и очаква любим ми беше кроячния цех . Та там оставаха толкова непотребни за производството парченца , които за мен си бяха истинско съкровище ( и сега нещата с парцалките не са много по - различни :))) ) !
И тъй - първият ми спомен когато съм сътворила нещо - бяха едни малко по - големички парчета плат . Един такъв пепитен , синичък . Памучен разбира се . Изрезките ужасно много ми напомняха на наполовина разрязан потник . И да , точно от тях аз направих първото си нещо - потниче . Направо си се виждам там , в двора , до олющената дървена ограда , на едно чердже на земята - боцкам с иглата и съединявам четирите парчета плат за да се получи потничето . Да ви кажа честно идея нямам с какъв точно бод съм го направила , не помня :))) Факт е обаче , че в едни изрезки аз видях четири части на една дреха . И си я направих . 
Затова и казвам - не е кой знае каква моята заслуга за всичко , което правя . То ми е даденост . От Бог , от природата , от гени ... знам ли . Едно нещо или го носиш , или не у себе си .
Е , после дойдоха множеството дрешки на куклите . В училище всички ръкотворни кръжоци ( така се казваше по онова време на извънкласните занимания ) си бяха мои :))) 
Минах през една приказна къщичка с Храбрият оловен войник , балерината , цветята на малката Ида и какво ли още не изработени от картон в доста внушителни размери .
Минах и през едни марли или тампони , не помня вече , които станаха чудни мартеници и колежките на леля ми , откъдето ми даваха тези неща след това всяка година искаха да им правя такива . Следваше един папагал играчка изработен от каквито материали съм имала , кройката за който и до днес ми се ще да намеря някъде у мамини , че беше чуден :)))
Последва употребяване ( и унищожаване разбира се ) на много платове в " новия " гардероб на майка ми . Знаете ги тези нови гардероби - там седяха новите дрехи и въобще всякакви такива неща , които рядко се ползват . Е , та там имаше толкова платове подарявани по разни приятни и не толкова поводи ( по - възрастните като мен помнят , че и на погребение се раздаваше плат ) , че направо си плачеха да бъдат нарязани и претворени от мен !
Ще ми трябва доста ровене в спомените и доста писане ще трябва да изпиша за да разкажа всичко , което съм създала ( и унищожила :))) ) през 48 -те си години .
С пачуърка се запознах преди повече от 25 години , малко след като се роди голямата ми дъщеря . И се влюбих .Завинаги ! Нарязах едни басмички на мама на квадрати и започнах да ги съшивам в одеалце , на ръка , машина имам само от няколко години . Не е като да не съм казвала , че обожавам да шия на ръка :))) После , с фистон бод се появи едно пано за стена . След него още какви ли не щуротии .
След това се появиха и Барбитата на щерката с техните ужасни и твърде оскъдни дрешки . Ноооо - това беше поправимо . Особено с майка като мен ! Куклите имаха завиден гардероб от тоалети за всякакъв повод и време ( което ми напомня да попитам майчето , на което ги дадох след като моите щерки пораснаха дали ги пази още ! ) .
Имаше и един период на известно затишие . Може би е било когато съм била твърде заета да оцеляваме . Макар че , това моето с правенето на нещо си беше , а и до днес си остава част от терапията срещу стреса на нашето време . Потъваш в един друг свят , свят на парцалки и мечти , свят съзидателен , свят красив и добър и ти е хубавоооо ... Забравяш за грижите ! Поне докато си потопен в своя си свят .
Давам си сметка , че никога не съм спирала да " нещоправя " за да отговоря на онзи въпрос : откъде започнахте?
Няколко години преди да се появи Фантазия  започнаха да се появяват едно след друго какви ли не нещица . Имала съм нужда да изразя себе си ... явно . Децата бяха вече големи и не се нуждаеха толкова от обгрижване . А и шиенето на ръка така ме отморяваше след натовареното работно ежедневие ! Когато осъзнах , че ми е трудно да направя всичко , което искам на ръка се появи и първата ми машина ! А това пък беше последвано вече от Велико Нещоправене . И не защото съм имала нужда от каквото и да било . Неее , имала съм нужда да създавам , да бягам от реалността , да показвам себе си чрез парцалките . По онова време започна и великото събиране на всякакви материали . Отвсякъде . Тавани , бабини и майчини ракли и гардероби , прашасяли шкафове ... Луда , луда работа :)))
И , добре че беше таванчето та да побере в кашони всичко , което излизаше изпод ръцете и сърцето ми ! Правех и трупах , правех и трупах ... До един момент , в който останах без работа .
Мдааа , това беше момента ! Малко след това взех решението да сбъдна мечтата си да се занимавам с това , което обичам . Не му мислих много ! Импулсивна съм , даже в повече и да взема това решение не беше трудно . Просто ... скочих !
И не съжалявам ! 
Винаги съм казвала - каквото и да се случи поне опитах дали мога да плувам .
Е , нали не си мислите че нямам моменти , в които си мисля че се давя ?! Имам ги и още как !
А кое ми дава сили ли ? 
Идея нямам ! Явно така съм програмирана :)))
Успявам някак сама да се хвана за косите и да се издърпам . Понякога .
Понякога се оставям на течението и каквото - такова . 
Не искам да потъна , но ако и това се случи поне съм си направила удоволствието да поплувам малко в свои води ( пак ми липсва онази емотиконка - сърчице ! ) .
За всички онези , които ме питаха и за тези , които някой ден ще ме питат - Какво да правя ? Как да следвам мечтите си? Как да ги сбъдна ? - просто слушайте сърцето си ! То е , което никога няма да ви излъже . Разумът има тази неприятна привичка - да ни спъва , да ни слага граници , да ни плаши ... Но , сърцето ни никога не ни лъже . То най - добре знае какво е добро за нас . Че нали то е , което ни прави живи !

Е , това е ! То не се мяркам , не се мяркам , ама като го направя е като за световно :))))
Ще ми е хубаво ако все пак някой е имал търпението да ме изчете . Не за друго , а за да види че не е чак толкова трудно и страшно да следваш мечтите си !
Желая ви един прекрасен ден изпълнен с мнооого , много хубави мигове ! 
Пък били те и мечтаейки ...



 

 
 

неделя, 18 октомври 2015 г.

Игрите на късмета и един коледен ангел

Рядко се мяркам тук напоследък :)))
Също толкова рядко , че и повече , играя от тези игри - на късмета . Случва се на няколко месеца веднъж да си купя билетче , не печеля , губя вяра и до там . Вярвам в другия си късмет - този , който сама творя ! Мъжа ми и голямата ми дъщеря доста по - честичко от мен посягат към " вълшебните " билетчета :))) Какво пък - може да спечелят , а тогава и аз да се " облажа " :)))
Понякога запазвам изтритите вече , непечеливши билети , които по - късно да ползвам за кройки . Просто картончето е добро за тази цел :)))
Вчера , след като изпълних поредната поръчка и започнах да разчиствам масата ( нещо , което задължително правя след всяка приключена работа ) идея нямам откъде изпадна едно такова билетче . И както знаете случайни неща няма - от дни ми се въртяха в главата едни ангелчета и това картонче беше старта , от който имах нужда . Веднага беше нарисувана малка кукличка :






После , много , много бързичко се появи и самата кукличка . Мъничка е - една човешка длан , което казано по друг начин са си 16 - 17 см. :)))





Идеята беше това да са коледни ангелчета , които да са толкова малки , че да могат спокойно да бъдат окачени на елхата . Е , мисля че се получи !
Малко след като кукличката беше готова куриер донесе поредната пратка с поръчаните от мен нещица :





Вече си имах и материал за косичката и ! А с дървените топчета надявам се съвсем скоро да мога направя това , което съм си наумила :)))
Ето я и нея - първият коледен ангел за тази година :















Много нежно и много ефирно ангелче стана ! Радвам му се от сърце също като някое дете :)))
И си взех малко работа за в къщи за неделния ден - куките и преждата . За да им топличко на моите ангелчета ще им трябват шалчета ...




И така - старта на Коледната работилничка във Фантазия е даден съвсем подобаващо - ангелче в бяло предизвести това :))))
Аз отивам да изплета една дузина шалчета , а на вас желая една прекрасна , уютна неделя !

понеделник, 31 август 2015 г.

Моята лилава стая - продължението

Или още - каня ви на гости :)))
Или пък - за ентусиазма и неговите форми на проявление :)))
Или пък - как с малко пари можем да реновираме дома си :)))
И още , и още подзаглавия мога да изброя , но нека първо ви кажа - Добро утро и успешна нова седмица от мен !
Е , нека всека пак се върнем към Лилавата стая ! Създаването и беше започнато още преди три лета . Стигнахме до едно място със щерката иииии - свършиха силите , преброените дни на отпуска също . ентусиазма сякаш се покри някъде :)))
Но - мечтата остана ! А както обичам да казвам - мечтите са за това - да се сбъдват . И по - скоро - да си ги сбъдваме ! Предполагам повечето от вас са срещали онези идеи където ни учат как да сбъдваме желанията си - като ги запишем някъде , на хартия или друг носител , както е модерно да се казва :))) Обаче , навсякъде в подобни публикации пише , че само това ( записването де ) не е достатъчно ! Нужно е и да се работи за сбъдването на мечтата . И точно това направихме ние със щерката - поработихме . Този път без много - много да се напрягаме . Искам да кажа , че ремонта това лято протече доста плавно и отложено във времето . Месец , че може и малко повече все бяхме " в ремонт " . Което обаче не иска да каже , че у дома през цялото това време беше разхвърляно . Нееее , правехме нещо , пооправяхме , почивахме малко , изчаквахме нещо си и продължавахме . С изключение на няколко съвсем дребни детайла ( по - скоро декорация , отколкото съществена част ) вече сме готови и си имаме мечтаната Лилава стая !
И така - качвам снимките и започвам да разказвам :

 На първата снимка - лилава стая , погледната от вратата . Да уточня само , че когато преди три години отидох да купувам боята за стаята бях напълно ( не знам дали съзнателно ) подведена от продавача и съм взела толкова боя , че можех поне още няколко стаи да оцветя в лилаво . Обаче , както обичам аз да си сещам за хубавите български поговорки , хората са казали - всяко зло за добро ! Е , година по - късно в лилаво беше боядисана и Фантазия ( моето чудно местенце ! ) , а три години след това Лилавата стая беше освежена отново в същия цвят . И , моля ви се - пак остана ! Е , ще имам за поне още едно освежаване след някоя и друга година :)))
Как изглеждаше тази стая преди три години можете да видите в публикацията " Моята лилава стая " Още тогава идеята беше всички мебели в стаята да бъдат боядисани в бяло , но както вече казах силите и ентусиазма стигнаха само до огромния гардероб :))) Междувременно доста вода изтече в Дунава ( една напълно нашенска си приказка :)))) и идеите също се попромениха малко . Беше решено двете единични легла от чам да бъдат заменени от леглото , което всъщност вече е било в тази стая преди много , много години . После много дълго отлежа на тавана като през това време имаше и една не дотам добра идея да бъде посечено и използвано за отопление :))) Добре , че мъжа ми нямаше особено желание да го посича та се сдобихме с прекрасна бяла спалня :)))


Още един поглед , само че маааалко вдясно - пак от вратата  на стаята . Само до вчера на ъгълът до прозореца нещо му липсваше , но вече всичко си е на мястото .
И така , за мебели не беше дадена нито стотинка - всички налични бяха старателно и търпеливо боядисани с бял латекс , изшкурени , а после лакирани с бързосъхнещ лак на водна основа .


И за да е всичко в тон дори масата за гладене получи нова рокля :))))


Леглото се сдоби с прекрасно пеперудено шалте , което направих почти със скоростта на светлината защото толкова нямах търпение , че просто не можеше да е повече :)))

 На снимката горе - още една сбъдната мечта на дъщеря ми - корково табло с милиони ( поне на мен така ми се струва :))) снимчици . И - един малък скрин , който мъжа ми направи от МДФ и който до скоро се продаваше в магазина , но когато взе да се оформя картинката в стаята съвсем леко и по терлички се изнесе и пристигна у дома . Мисля , че точно за тук е правен :)))


Старите добри къщички - пазителки ! Много , много удобна вещ ви казвам . Могат да съберат всичко , което вечер искате да махнете от себе си . е , понякога джобчетата са пълни с хартийки от бонбони , но това не се брои ... :)))





Това кътче беше добоядисано и чинно подредено с красиви нещица .


 Още едно съвсем момичешко кътче , събрало романтика и полезност .






Предстои да бъдат ушити големи ( така ги иска дъщеря ми ! ) възглавници за леглото , но това кога точно във времето ще се случи съвсем , ама съвсем не е ясно :))_ пък и нали трябва да остане нещо за довършване ? Иначе къде е интересното :)))




А това вече е сбъдването на една голяяяяяма мечта ! Голямото огледало ! Беше използвана горната част с огледало от тоалетката на спалнята . Приятел направи крачетата и с малко боя , лак и салфетки стана една много красива и полезна вещ - мечта на всяко младо момиче . Нали се сещате сега какви селфита ще има тука :))))


За да не изглежда стаята много натруфена ( всъщност , на някои от вас може и да изглежда де :)))) декупаж има всъщност само на гардероба , малкия скрин и огледалото . Като не се броят рамките за снимки , кутиите за бижута и малките скрин - шкафчета ... :)))



Стаята , погледната от прозореца и окъпана в твърде топлите лъчи на августовското слънце .


И последната , нощна снимка на пердетата . Като един истински ловец в продължение на месец обикалях магазините за втора употреба за да събера желаните цветове . Доволна съм от резултата !
И така - искам да ви кажа , че обновяването на стаята струваше не повече от 120 лв.  ( тук обаче съвсем не е включен труда ни :))) ) Отделеното време също не го броим ...
И че да , само с единия ентусиазъм и мерак не може да се направи нещо кой знае какво . Все пак са нужни и малко средства , но както всички знаем - има ли желание - има и начин!
Ако поне един човек съм вдъхновила да хване четките и боите то значи си е струвала борбата ми с блога в продължение на повече от час да напиша и споделя това .
И понеже сме на прага на един от най - любимите ми месеци ви желая един прекрасен , вълнуваш , незабравим Септември !
Бъдете здрави !

понеделник, 10 август 2015 г.

За страха и неговите големи очи :)))

Добро утро и нека е добър денят ни ! 
Защо не съм се появявала толкова дълго въобще няма да впускам в подробности да обяснявам . Просто ще напиша това , за което съм седнала и това е :)))
А то именно е за страха . Онзи - страшният Страх , онзи по - големият от нас ,,,
Като всички нормални хора и аз си имам своите страхове . Обаче , като малко по - ненормалните си мисля , че имам малко в повече от това чувство :))) Страхувам се от земетресения , от бури ( мноооого ! ) , от прилошаване , страхувам се от Нелюбов , от омразата , от високото . Ох , да - и много се страхувам от асансьори !!! Не ползвам ! Ако взема да изброявам всичките си страхове ще отиде публикацията само за това .
В днешната история ми се струва , че би било доста по - подходящо да нарека този страх неувереност в себе си , не знам . Знам , че много дълго отлагах да направя нещо . И то именно защото си страхувах  , че няма да се справя ... 
Мисля , че мина повече от месец когато в нагазина влезе жена , огледа всичко най - подробно , похвали ме за " златните " ми ръце и погледа и се спря на една кукла . Мноооого дълго се спря даже :))) И пожела да и направя такава ! А тази кукла в магзина не се продава ( пропуснах да я снимам за да ви я покажа ) , Тя ми е подарък за откриването на магазина от голямата ми дъщеря . Куклата е тип Валдорфска и представлява една белокоса сладка бабка , седнала на столче ( столчето си е мое ) дремейки с плетка в ръка . Може би подаряването на тази кукла трябваше да ми подскаже как ще изглеждам някой ден :)))) Не знам дали ще дремя над плетката , но със сигурност знам , че ще съм белокоса ( ако въобще побелея , засега няма изгледи , пък и майка ми - вече на 66 години все още не е побеляла ) , защото ужасно мразя боите ! Опитах веднъж от любопитство и повече не повторих . 
Е , както е обичайно за мен - пак се отвлякох от темата :)))
Та , за бабата - кукла . Жената пожела да и направя точно такава кукла ! Майкооооо , ако знаете как не исках точно това ! Никога не съм правила такова нещо и като всичко непознато то изглежда " страшничко " .
Обаче , приех поръчката защото не обичам да връщам хората и да им чупя хатъра , както би казала майка ми :)))
Прилежно добавих куклата - баба в списъка с поръчки и тя също толкова прилежно си зачака реда . Е да , само дето реда и дойде няколко пъти , а аз все я прескачах и прескачах . Докато не дойде датата , за която трябваше да е готова . Нали знаете - като ти опре яйцето на д - то ( извинете за израза , ама си е точен ) хващаш се - щеш , не щеш ...
И така - отне ми два дни да я направя . Не ползвах никаква готова кройка . Просто си нарисувах частите и мисля , че не сбърках !
Започнах с ръчичките , които за първи път направих с пръсти . Стаха толкова хубави , че сама се изненадах на какво съм способна :))) Последва телцето , после крачетата и накрая главата . Когато сглобих куклата се оказа , че съм се справила доста добре .
Обаче ... Стори ми се , че не това е било най - трудното . Следваше да направя тази иначе наглед съвсем обикновена кукла да прилича на Баба !
Обикновено оставям лицето и косите за най - накрая когато играчката е вече облечена и съвсем готова . Този път започнах именно от главата - страшничко ми беше и исках да мина през този страх за да мога да работя натам по - спокойно . Искам да ви кажа , че резултата толкова ме вдъхнови , че от там нататък всичко беше песен !
Куклата бабка стана прекрасна ! Няма да скромнича - мисля , че е едно от най - хубавите неща , които съм правила . 
И , знаете ли ? Скоро приятелка ме попита : Как се разделяш с тези красотички ? Отоговорих и , че когато знам , че отиват в добри ръце , че ще ги обичат колкото мен не ми е мъчно .
Искам да ви кажа , че направих доста снимки на тази бабка и докато я снимах и и се радвах с маааалко учудване от себе си установих , че това май ще е първото нещо , с което бих се разделила с мъничко тъга .
Обаче ! За пореден път разбрах , че все пак мога да плувам !
Какво общо има плуването с куклите ли ?
Ами един ден Томи и Аника попитали Пипи : Можеш ли да плуваш ? 
Пипи отговорила : Ми не знам , може и да мога . Никога не съм опитвала !
 (кратко отклонение - Пипи Дългото чорапче беше , е и ще си остане най - любимата ми книга ! Мисля , че това е книга повече за възрастни , въпреки приключенския и характер . Толкова истини за живота е побрала тази прелестна история за едно момиче с плитки и луничаво личице ... )
И така , оказа се , че мога да плувам , а изводът от всичко това е - да опитваме ! Поне да опитваме да направим нещо . Иначе никога няма да знаем дали можем да плуваме ...
Желая ви един прекрасен ден и не забравяйте за детето в себе си - то със сигурност иска да разбере дали може да плува !


















вторник, 7 април 2015 г.

Мързелив ананас :)))

Добро утро във вторник , приятели на Парченца !
Не знам колко е добро като се има предвид , че пролетта се инати толкова ... Часът е малко след седем сутринта , станала съм преди повече от два часа , а вече ми се струва , че трябва да си лягаме - толкова е мрачно навън . Вчера валя сякаш му беше за последно на времето , а за днес обещават силен , даже много силен вятър ... И съм сърдита . Да ме пита човек на кого :)))
Е , не чак сърдита , ама хич не ми е хубаво де . Свикнали сме по нашите ширини с повече слънчице и сякаш много ни тежат на раменете тези мрачни дни .  Малко в повечко са , нооооо .... на природата не можем да се сърдим , нали ?!
И затова сега ще ви отведа в едни други географски ширини - там където е топло и слънчево и растат - ананаси :)))
Нееее , няма да пътуваме , не ! Ще шием :))) Ще шием блок от пачуърка , а именно - мързелив ананас .
Снимките направих преди доста дни , но чак сега се наканих да седна и споделя . Надявам се да съм полезна с този толкова лесен и ефектен блок :


И така - снимките са доста и се надявам да са ясни , затова ще обясня с малко думи . Като за начало са ни нужни два квадрата с еднакви размери . Размерите си определяте вие . Моите в случая са със страна 10 см.


Поставяме квадратите един върху друг с лицевата страна един към друг .



Тегелираме от всички страни както е показано на горната и долна снимка .



С линийка и молив / химикал / креда :))) рисуваме два диагонала както е показано на снимките .


С остра ножичка внимателно правим процеп и разрязваме горния плат .



Трябва да се получи варианта от снимките .




След като сме изрязали изглаждаме добре с ютия .


С помощта на линийката и ножа изрязваме ъгълчетата и подравняваме .


Вземаме си следващия цвят плат / това вече е по избор и може да бъде съвсем произволно /  и повтаряме процедурата от началото .






Идва ред на четвъртия цвят - отново повтаряме процедурата . И така - колкото пъти искаме .


Е , какво ще кажете ? Лесно и забавно , нали ? На вас пожелавам успех и удоволствие в работата , а аз завършвам поста със снимки на готовото нещо с блока Мързелив ананас :)))
Хубав вторник на всички !