CLICK HERE FOR FREE BLOG LAYOUTS, LINK BUTTONS AND MORE! »

Моето кредо :

Обичам да обичам!

четвъртък, 29 декември 2011 г.

Последните подаръци

Мдаааа,мисля че приключих с подаръците за тази година.......
Мисля,че за последно извадих и прибрах машината днес......
Не ,че не ми се искаше да изработя и подаря подаръци на половината свят!Даже много ми се искаше!Нооооо-за жалост денонощието има само 24 часа,които аз съвсем не мога да оползотворя само в любимото ми занимание-шиене!
Толкова неща останаха за правене......Толкова идеи си останаха на ниво само идеи.Ама то,както извират тези лудетини (идеите де!) в главата ми и един цял живот не може да ми стигне да осъществя всичко,дето ми се иска.
И все пак-имам достатъчно запланувани нещица за началото на годината.
Само дето съм се заканила първо да въведа дома си в ред,да разтребя основно,да се поогледам кое бих могла да изхвърля,да прибера на онова вълшебно таванче,на което от време на време откривам разни чудесийки.Да поушия това -онова за у дома ...Да направя някои промени.....премествания....
Всичко това обаче-Догодина!!!!!
Сега мисля да ви покажа и последните подаръци,които изработих след като не тъй успешно се опитах днес да се преборя с някакъв грипен вирус.
Последните подаръци са за най-близките ми хора-мама,сестра ми и нейното семейство.
За сестра ми и нейните мъже (съпруг и двама прекрасни сина!!!! ) бях решила да направя подложки за хранене.Знаете,много често хората се хранят на подложки,за да не им се налага да слагат покривки,после да вдигат...и така!Струва ми се,че никога не съм виждала у сестричката ми такова нещо-подложки.И затова реших подаръкът хем да е семеен,хем индивидулаен-за всеки.Трябваше да е пачуърк,но същевременно изчистен,за да може да се поддържа лесно-все пак на него ще се яде,нали!?
Дълго търсих подходящия десен из богатствата си,отхвърлих  доста варианти,докато накрая не попаднах на ето това:


Това е едно от най-големите ми богатства -едно от няколкото чудесни платчета,които Иди ми изпрати чак от Германия!Пазя си ги и им се радвам-иска ми се вечно да ги имам...Веселите им "кухненски " мотиви обаче ме наведоха на идеята,че са идеални за подложки за хранене.
После-после дойде трудното-от тези ромбчета трябваше да направя правоъгълници за да мога да ги вградя в цялата подложка.Падна голямо маене ,и мерене ,и рязане-отново математика,която никак не обичам!Все пак успях да го докарам до ето това:


След това се появиха и самите подложки.Трудничко си беше,като се има предвид течащия ми нос ,стържещото гърло,омекналите мускули и стави......И на всичкото отгоре трябваше да апликирам букви!!!!Не че трябваше де-аз така си бях наумила......името на всеки да си седи на подложката му.Все пак усилията си струваха!Разбрах го,когато видях ето това:






Силно се надявам ,че ще бъдат харесани и използвани по предназначение!
Оставяйки ги настрана-да отлежат,някак от само себе си се захванах да направя едно панерче от плат за мама.Нали знаете как старите хора обичат да имат от онези ,смучещите бонбони и да черпят внуците и гостите си тях.Та точно за тези бонбони ми се искаше да направя нещо малко и спретнато.Преди доста време попаднах на едно панерче от плат,което много ме зинтригува и си бях обещала,че някой ден ще го направя!!!Ужасно много се радвам,че успях да оставя и тази осъществена идея в старата година!Получи се перфектно-сякаш съм го правила поне сто пъти......!!!!И то само за половин час.



Размери 13/6 см.....малко,спретнато......



Остава да купя бонбоните и да опаковам .И в края на моя "грипен " ден още един подарък.Една нова позната от Фейсбук (съгражданка ) ме помоли да си подари за утрешния си рожден ден едно от моите цветя.Реших,че е по-добре аз да и го подаря-все пак още мирише на Коледа....пък и Новата година вече тихо стъпва на пръсти и очаква да я поканят......


Не знам дали ще имам време да посетя моето си местенце в оставащите около 50 часа до официалното встъпване в длъжност на Новата  2012 година,затова ми се иска да ви пожелая няколко неща:
Бъдете здрави и ценете и пазете здравето си!
Обичайте се!
Усмихвайте се!
Опитайте се да можете да бъдете щастливи с това,което имате!
Бъдете добри и ще ви се върне!
А аз ,аз ще съм отново тук-да разказвам,показвам,споделям,да търся съвет,да се похваля понякога.....
Тук,на моето местенце-поредното Парченце от пъзела на живота ми!

понеделник, 26 декември 2011 г.

Чудесата нямат край!

Не знам дали някога съм спирала да вярвам в чудесата.....
Знам обаче,че много хора тази година ми доказаха ,че чудеса се случват и днес,на нас,в самите нас......
Благодарение на новото време,в което за радост или пък не, имаме късмета да живеем,успях да се запозная с много нови приятели.Много и разнолики човешки същества влязоха в живота ми.
Много хора докоснаха душата ми по начин необясним и за самата мен......Трудно бих изброила всички,които по някакъв начин ме направиха щастлива и значима !
На всички-Благодаря от цялото си сърце!
Аз съм обичлив човек и много бързо заобичвам хората.......Една такава обич е Хриси,Димитрова.....-приятелче от Фейсбук.Голяяяяямо приятелче!
Толкова голямо,че на Бъдни вечер получих голяяяяям колет от Италия,където за съжаление майка България изпраща много български жени да се трудят,далече от семействата си!
Колета ми беше препратен от Зори от Стара Загора,на която също много благодаря!
Не знам с какво заслужих тази чест,да получа "италиански " колет,но ако знаете само колко много му се зарадвах!Като дете!На Коледните си подаръци......дали пък още не съм пораснала достатъчно???????


Вижте само каква прелест!Две плюшени коледни играчки,едната от които пее чудесна песничка и аз не мога да се спра да си я пускам през няколко минути-носи ми настроение........ Великолепен и огромен Коледен кейк (нещо,което опитах за първи път! ).Сладки,сладки "вишневи" бонбони.....Пита кашкавал " панетоне",както ми беше пояснено.....Парче пармезан-още нещо,което никога не бях опитвала и много съм доволна,че вече ще знам за какво иде реч.......Формички за мъфини-разкош!Само дето миксер не ми е пратила ( ха ха ха ) ,но се надявам скоро и с него да се сдобия.


И една чудна къщичка-свещник,която определено е моят фаворит!!!!!!Влюбих се във вълшебните и светлинки......

Свети на Бъдни вечер,свети и на Коледа,ще ми свети винаги ,когато искам да помечтая......Не ви ли карат да мечтаете тези светещи прозорчета?
За мигове с любими хора........
Благодаря ти,Хриси,за поредното чудо,което ми се случи тази година!

Елхички от Елхичка-Елица

Точно на Игнажден и аз получих моят подарък от коледната ни игра -размяна!
Хубаво беше,че дойде точно на този ден!Хубав беше и подаръкът!
Една мила,млада жена беше творила за мен с ръце и сърце!
Това е Елица от Пловдив.Подаръкът е много мил и тематичен-като ще е Коледен,да е Коледен!И какво по-Коледно от елхичките.....
Искате да го видите ли?


Едно много красиво панерче обсипано с коледни елхички и наистина чудесна ръчно правена картичка,отново с Коледни дръвчета !


И златен ширит-както му прилича за празника.......


И малки светещи прозорчета,които особено ме впечатлиха.....


Емоциите,които тази размяна ми донесе бяха чудесни-и в изпращането и в получаването на подаръците!Има някакво вълшебство в тези размени и аз съм щастливка,че успях да го усетя!

неделя, 25 декември 2011 г.

Одеалото........

За одеалото - след малко!
Сега- Честито Рождество Христово!
Бог се роди!
И колкото и изтъркано да звучи от дете мечтая светът да бъде по-добър,по-чист,по-свят....
И от дете си мисля,че мога да го променя......
Макар и много често да ми се случва да се мисля за бяла лястовица,продължавам да вярвам,че мога да направя нещо-дори да съм само една прашинка от този свят.
Ако с това,което правя и показвам, с това което споделям като опит или пък лични емоции съм успяла да накарам поне един човек да се усмихне,да се почувства значим и важен,да помечтае поне за малко - то значи все пак и белите лястовици имат своето местенце под слънцето!
И така -  да си дойдем на думата за одеалотоооооо.......
Толкова отдавна ми се искаше да разкажа за него!Обаче-беше тайна!Голяма тайна!
Която моята мила майчица все пак не успяла да опази ,както разбрах днес....
За това после.
Одеалото -то беше замислено като Коледен подарък за голямата ми дъщеря и нейният избраник ( от почти два месеца моето голямо момиче вече живее на друг адрес.......нещата от живота,с които няма как да се раминем! ).
Ужасно много харесвам американската традиция ( което не значи автоматично,че безусловно приемам всичко хАмериканско,даже напротив......! ) на младите да се подарява Сватбено одеало!И затова ,решението ми за Коледен подарък на децата никак не беше трудно.Знаех какво ще бъде,само дето не знаех как ще изглежда.Посъветвах се с момичетата от пачуърк групата,те дадоха много и различни идеи,отзоваха се много искрено ,за което аз искрено им благодаря!
Исках да е нещо ефектно и в същото време изчистено ( такова е момичето ми...) ,нещо,което да грабва и все пак да носи уют....И да мога да го сътворя до Коледата......
След много мислене и раглеждане се спрях на нещо,което особено ме впечатли:





Искаше ми се одеалото да е истински пачуърк,тоест сътворено от парченца....Искаше ми се да напомня за любов,а какво по-добро от сърцата на влюбените?!
След като решението за "сюжета " беше взето трябваше да започна с избирането на парченцата.Е,тук вече ми стана достатъчно трудно!!!!
Оказа се,че най-вероятно няма да имам достатъчно подходящи по десен и материя платчета.Все пак се спрях на няколко,комбинирах и май ми хареса комбинацията.:


И тогава,след начертан на голям лист картон  проект,започна голямото рязане на геометрични фигури-триъгълници и квадрати......а как само мразех геометрията в училище!!!!!!
След няколко часово рязане все пак се оказа ,че наличните количества плат няма да ми стигнат.Последва обикаляне на малкото мазагини в града и ненамиране на нищо подходящо.И тогава на помощ се яви приятел-предложи да ми даде нещо,с което с удоволствие щеше да се раздели заради моето одеало- Десинка,огромно благодаря за подкрепата!Одеалото стана чудно и с твое участие!!!!
Още рязане и още напасване и малка промяна в плана......Резултата-120 триъгълника !!!!! и 12 квадрата!!!!
Дотук добре....Следваше етапа,от който много,много се страхувах-сглобяването на машината.Знаех,че всичко трябва да пасне идеално за да се получи едно красиво изделие!И не си вярвах,че ще успея!За мое огромно съжаление все още си нямам нито дъска,нито нож,нито линия за рязане на пачуърк.Тези,които се занимават с това,знаят че няма как да се получат идеални части при рязане на ръка с ножицата,при това на пода.....
Затова и ме беше страх-да няма разминавания поради нееднакви части.И все пак,след няколкодневно отлежаване на геометриите събрах сили да започна.За радост моя,още първият елемент се получи повече от добре и това ми даде куража да продължа смело напред.Последваха доста часове шиене,прекъсвани от ходене на работа,готвене,чистене и разни други домашни задължения,както и приготвяне на други коледни подаръчета.Докато накрая лицето на одеалото все пак беше готово!Резултата напълно ме удовлетворяваше-получи се!
Мислех си,че съм минала най-страшното.....Ама май не съм познала.....Да сложиш гръб и вата на одеало с размери 190/210 се оказа не тъй лесна задача!Наложи се да отида у мамини за да закарфича всичко безупречно,защото у дома просто нямах толкова място.
Затворих,обърнах....отново всичко се беше получило много добре!Оставаше да куилтвам....В началото бях решила да го направя на ръка,много по-мило е!Обаче се отказах,защото реших,че просто няма ми стигне времето....и нервите!И пак не бях познала- на машината никак не беше по-лесно!!!!Тя е мъчничка и да натикам цялото одеало беше мисия почти невъзможна.Добре,че мъжът ми се притече на помощ!Той дърпа,аз натискам и така......пак се получи!И то много добре-равно,гладко,без дипли.
Забравих по-горе да спомена,че за рязането пък ми помага малкото ми момиче,тъй че цялото семейство има дейно участие в изготвянето на сватбеното одеало на каката!И така,няколко дни преди Коледа моят подарък беше готов и се отправи на фотосесия в парка:






За гръб на одеалото,отново поради липса на подходящи краски и материи сложих един от чаршафите на детето-пасваше идеално,пък и щеше да и напомня за дома.....надявам се -с обич!




Оставаше да направя още нещо,за което намерих време едва днес-на връх Коледа!
Децата щяха да идват на празничен обяд и предстоеше много готвене и шетане,но задача номер едно в празничната утрин си оставаше бродирането на имената им.
Е,справих се-къде ще ида...........хи хи хи......






Обядът ,който между другото плавно премина във вечеря,беше чудесен!Всичко ми се получи много добре-и сърмичките,и пържолките,и баницата.....Атмосферата беше мила и задушевна.
Нали се сещате,че най-важният момент беше подаряването на подаръците!!!
Тогава се намеси и моята мила майка -задочно!
Вадя аз подаръка,казвам си думичките ,пожеланията и т.н. ,а детето  ми вика : Нали се сещаш,че баба вече ми каза.......Аууууу!!!!И през ум не ми беше минало,че може да ме издаде майка ми,толкова се старах да запазя тайната.
Е,здраве да е!Поне не знаеха как изглежда и наистина от сърце му се зарадваха.Вижте ги:







Е,това беше историята на първото сватбено одеало,което уших.Надявам се да съм жива и здрава да ушия и на внуците си!
Аз имах своята вълшебна Коледа-с най-близките ми на сърцето хора!
Желая на всички здраве,късмет,любов!Желая вълшебства и сбъднати мечти!
Желая усмивки и целувки!
Весела Коледа!

понеделник, 19 декември 2011 г.

Коледни меденки

17 декември,вечерта.Коледен банкет на фирмата!
18 декември,по обед.Планувано преди седмица правене на Коледните ни меденки!

Досещате се вече как съм се чувствала......
Добре,че беше голямото ми момиче,та меденки все пак има!
Тези Коледни меденки правим вече няколко години и те са неотменна част от нашата Коледна трапеза.Много от тях отиват като подарък на близки и приятели.Сестра ми ,например още пази миналогодишните,а племенникът ми си чака новите,защото майка му не му дава да пипа старите,а той толкова ги харесва!!!!Знам за колежки,които също използват нашите меденки за украса и си ги вадят всяка година с играчките.......
Обожавам това време на годината и това меденкоправене!
У дома мирише на мед,канела и карамфил.....мирише на Коледа!Момичетата ми са покрай мен и това вълшебно усешане не бих могла да сравня с каквато и да била емоция!!!!
Само дето без малко да се разминем с коледните меденки тази година......
Аз- банкетна от предната вечер.....
Меденките не щат да се отлепят от тавата.....
Добре,че моята спокойна Везничка приема нещата без излишни емоциии!
Първите две тави ще изядем натрошени,после им хванахме цаката!Не се беше случвало досега,ама винаги има първи път,нали?!
Послееее,после се появи друг проблем!
Може би знаете приказката за хитрата сврака- с двата крака!Е,докарахме я и до там!Лятото си бях взела повечко кристална захар и реших да си смеля от нея пудра захар ,за да не купувам.Да,ама не!Тази дейност извърши мъжът ми и когато нещата не се получиха,естествено -той беше виновен!!!!!Домашно смляната пудра захар се оказа доста по-едра от готовата и по никакъв начин не искаше да минава през спринцовките,които бяхме приготвили за сместта за украсата.Досега винаги го правехме с дървени шишчета,което е процес бавен и трудоемък.Е,наложи се отново да заложим на старата,изпитана традиция.
Няма да ви занимавам повече с подробности.Меденки все пак има!!!!
Малко снимки:




Детето за първи път пожела да меси.....Получи му се!



Добре,че имаше търпението да укрсява!Аз и малката липсваме на снимката....Аз - полегнала,тя - поизлязла.....


Резултата-две чинии с украсени меденки и една с натурални.



На всичкото отгоре трябваше да направя и няколко ( поне десет!!!! ) пликчета за благотворителен базар за училището на малката. Докато изгледах последния епизод на " Седем часа разлика"  успях да вържа и накъдря панделки на всичките повече от сто меденки!!!!


Благодаря ужасно много на моето момиче,че меденки все пак има и тази година!
Рецептата искате ли?
Коледни меденки
4 чаени чаши брашно
3 яйца
3 супени лъжици мед
1 чаена чаша захар
1/2 чаена чаша олио
1 чаена лъчжичка сода бикарбонат
1 супена лъжица канела
1 чаена лъжица смлян карамфил
Глазура:
Сокът на прясно изцеден 1/2 лимон
3 кафени чашки пудра захар
Содата се слага в меда и се разбива добре.При непрекъснато биене се добавят яйцата,захарта и останалите състваки.Накрая брашното.Омесва се средно твърдо тесто..Разточва се върху набрашнена маса с набрашнена точилка.Не много дебел лист.С формички се изрязват фигурки.Пече се десет минути на 180 градуса.Когато покафенеят се вадят и се оставят да се охладят.
Глазурата за украсяване се прави от лимона и пудрата захар като се разделя на части и се оцветява с боички за яйца.Рисува се по желание.
Да ви е сладко!

събота, 17 декември 2011 г.

Коледата в златно!

Преди няколко дни отново получих бележка от пощата за малък пакет.
Знаех,че очаквам нещо от някого,но не можех да бъда сигурна от кого точно е.
Танчето,моето Танче,вече ми беше писала,че ми изпраща от онези заготовки за коледни венци,които продават в Кауфланд.Милата ми тя.....отново беше решила да ме зарадва-голямо сърце,ейййй!!!!
И пликът си беше големичък.......


Оказа се,че вътре е не само венчето,а и един голям плик с коледни меденки (които веднага опитах!!!!) ,една разкошна кутийка за кафе ( с кафе! ) от екзотична страна и също толкова екзотичен ключодържател -вижте ги:

 
Естествено,всичко беше старателно подушено от експерта в къщата.....


И в съботната утрин на коледния месец ,аз реших да си направя венчето.Не знам защо,но го виждах в злато!Може би и на мен ми омръзват понякога парцалките...??!Каквато и да е причината моят венец щеше да е златен!


Намотаването на златаната лента около венеца не мина без зоркия поглед ( и от време на време участие ) на Макси!След известна борба с дългата златна лента и упоритите лапички на Макси,се появи ето това чудно златно венче:


Последва сваляне от тавана на наличните Коледни украшения,оглед на същите и избор на декор за венчето.След известна доза топъл силикон и отново пререкания с Макси се появи и моят разкошен Златен коледен венец!


Получи се точно това,което си представях!




Най после входната ни врата можеше да си отдъхне от пролетните цветя по нея.....Нали ви казах ,че на нея все още висеше Пролетният ми венец (пак срам!!! )


От външната страна на вратата закачих едно венче,което децата ми преди много ,много години направиха от подръчни материали и което всяка година си виси там....Не мога да се разделя с него-та то е от моите Слънчица!!!!


 Отвън и отвътре.....

Последва и мааааалко украсяване ....Тази година,не знам защо ,но нямам духовна нужда от пищна украса.Дори елхата не извадих....Направих нещо съвсем семпло и прибрах остатъка от украсата за година,когато ще имам необходимост от повече разкош около себе си.



Ботушчетата дето окачих уших също преди много,много години,когато момичетата ми бяха още малки момиченца.Всяка година ги окачам и слагам вътре нещо много,много мъничко-ей така-за идеята!И с тях не мога да се разделя,те са събрали толкова мили спомени!


С венеца,който си направих ще участвам за наградка от Танчето,която тя обяви във Фейсбук.Венчето ,събрало най-много коментари ще получи наградата.
Със сигурност от мен се очакваше да измисля нещо различно и оригинално,нещо ръчно....
Но,тази година това е моето усещане за Коледата-Златно!
Аз съм много доволна от резултата и не мога да се нарадвам на венчето си!
Танче,Огромно благодаря за радостта,която ми достави!