CLICK HERE FOR FREE BLOG LAYOUTS, LINK BUTTONS AND MORE! »

Моето кредо :

Обичам да обичам!

понеделник, 31 януари 2011 г.

В памет на моят прекрасен баща!

Очите ти от щастие да греят!
Сърцето от обич да трепти!
И нека всички птички на света да пеят,
защото днес празуваш ти!

Това беше част от стихчето,което написах за последния рожден ден на моя татко-Два месеца след това коварната болест,наречена рак,ни го отне!
На този ден той щеше да навърши 67 години......
Незнайно как това стихче откривам в интернет пространството.И всеки път,когато го мярна,знам че това са думите за моя татко,изречени от мен с много,много любов!
Знам че той е там,горе и ме пази и ме обича от там....
Обичам те ,татко!





Това беше поредното парченце от моя живот,имащо незаменимо местенце в сърцето ми!
Усмихвам се ,гледайки тази снимка.Усмихвам се на късмета си да имам този прекраен човек за баща!
Усмихнете се и вие на хората,които обичате!

Пачуърк-Валентинки

Добро утро и успешна нова седмица!
Понякога нещата не ни се получават както сме ги замислили....И в живота,и в работата ни,та дори и с хобито не така.Онзи ден започнах да приготвям разни Великденски щуротийки-трябваше да са едни пилета(или пък патета),дето щяха да седят на клечка и да се мъдрят покрай Великденските шарени яйчица.Отбрах подходящите платчета,изгладих,нарисувах,изрязох...и реших да сглобя първото пиле(пате)Да ,ама не!!!Нещо в кройката явно не беше наред,защото по никакъв начин не можах да обърна пилето,така си и остана-главичката не можа да мине през много тясната шийка.Ще си чака реда един ден.Тогава ми хрумна идеята да тегелирам външно със зиг-заг бод.Получи се!Обаче вече ми се беше изпарил ентусиазма,зарязах скроените пилета и се заех ето с какво:


Тази купчинка беше помислена да става шалте или нещо подобно,обаче се роди ето какво:











Цял следобед кръпкосвах,тегелирах,бродирах синци и цветлета с памучна прежда и резултата са тези весели сърчица.Дано бъдат подарени и приети с толкова любов,с колкото аз ги направих!
На пилето(патето) сложих в човчицата едно сърчице за любимата и от великденско се превърна във валентинско.....



Е ето и цялата "влюбена компания":






От мен-приятен и спокоен ден!
И се усмихнете-смехът е здраве!

събота, 29 януари 2011 г.

Мис Ели!

Все ви говоря за парченца......Сядайки да ви разкажа за мис Ели,неволно стигнах пак до парченцата....Май наистина всичко около мен се върти покрай парченцата!Единственият магазин в нашия град откъдето мога да се сдобия със свестни платчета се казва "Хубави неща"Когато обаче започна работа собственичката продаваше -познайте какво?-ПАРЧЕНЦА!И до днес повечето хора така го знаят.Сега вече има много хубави платове от всякакъв вид(за съжаление не и това,което аз търся,ноооо),но си остана там един голяяяям панер с парченца,който естествено е моето любимо местенце.Там откривам такива съкровища!Пък и за моята работа ми трябват точно парченца и затова много уважавам този панер!
Май доста се увлякох,исках все пак да ви разкажа за мис Ели.Та харесах си аз едно трико там-едно такова свеееетло розовко-казах си :идеално е ще е за великденско зайче!Трикото обаче беше от онези рипсените,едно време имахме такива чорапки(който е по-старичък като мен,ще помни)
Та скроих си аз мис Ели,все по същата кройка дето си бях направила за господин Зимер.Тегелирах я и започнах да я пълня.Боже,колко се разтягаше трикото!!!!Стана толкова височка милата,че трудно ще и бъде да си намери партньор за бала на Великденските зайци!
Обаче пък е толкова нежна и сладка,че никой заек не би устоял на чара и!Пък и тя е приготвила две сърчица-едно за нея и едно за зайчока ,който ще грабне сърцето и!
И за да не се чудите :Каква пък толкова е тази мис Ели?,ето я и нея::






















Мис Ели е една чаровна млада дама,която обича да се усмихва на хубавите неша!

"Ако искаш да развалиш деня на сърдития-дай му усмивка!"

Божка,Тошка и Петрушка.....

Тези три смешни пилета се появиха в седмицата след Новогодишните празници.Отмина еуфорията по Коледа и Нова година и се замислих,че предстои следващия светъл празник.Аз много обичам да украсявам дома си и предполагам ,че и смного хора е така.Затова се заех да направя малки нещица,които биха били чудесно допълнение към Великденската украса.Засега са само тези три пилета,но в главата ми се оформят още шарени идейки.
Божка,Тошка и Петрушка се родиха без кройка-просто ей така-на фантазия!Обаче се получиха мнго свежи и закачливи.Ето ги и тях,в очакване на следващите си другарчета:













Трите грации.............

"Децата се учат да се усмихват от родителите си"

Отново -опит!Заек-Тилда

Мечтата ми да направя заек-Тилда беше много напориста!Не ми даваше никаква мира,все ми шептеше в ухото и вечер, докато заспивах продобиваше почти реални размери.
Е,ето-вече е факт-запознайте с господин Зимер:


Господин Зимер е градинар от някаква немска провинция.Беше направен,като всичко останало -на един дъх!Висок е около 50 сантиметра и леко по -пухкав от останалите Тилди досега.Причината е трикото,което използвах за телцето.За останалите кукли открих трико в телесен цвят ,много,много стегнато и се получава перфектно тяло.Работи се много лесно,когато материалите са добри.За зайчока обаче реших да експериментирам с друг вид трико-плетиво!Да ви кажа,резултатът ми хареса.Само дето за в бъдеще ще трябва да се съобразявам ако искам размера да е по-малък,защото този вид е далеч по еластичен и играчката става по-голяма.

Ето ви и още малко снимчици на господин Зимер:












Господин Зимер,заедно с останалите три кукли ,вече е в един магазин за играчки,очаквайки нечии малки ръчкички да го гушнат.Той обаче все още ме кара да се усмихвам,когато погледна снимките му!Усмихнете се и вие!

Усмивката е език,който дори бебетата разбират.

четвъртък, 27 януари 2011 г.

Анюта-гостенче от Украйна

Анюта се роди още миналата събота,но домашните задължения и шестнайсетгодишната ми дъщеря(за която копютъра с свещено място!) не ми дадоха възможност да ви запозная с нея!
Преди няколко дни ших олекотена завивика и чаршафи за приятеля на голямата ми дъщеря.Платчето,което остана от завивиката сякаш ми шептеше:идеално съм за рокля....Сетих се че имам и една прекрасна червена дантела ,плетена на една кука от свекърва ми и това беше достатъчно да започна новата кукла.Пък и без друго си бях наумила следаващата Тилда да е червенокоса,та всичко се връзваше.Започнах с огромен ентусиазъм и така я и завърших.Ето я и нея:



И понеже все още е зима, не можех да я оставя да студува,та затова и спретнах и жилетчица:
















Когато я видя готова,мъжът ми каза,че много му приличала на рускиня.На другия ден я занесох на колежките да я видят и те решиха същото.Имам колежка,рускиня,която веднага я кръсти -Анюта!
Аз пък реших,че не е точно от Русия и затова си я нарекох-гостенчето от Украйна!
Все пак е поредната ми рожба и ме кара да се усмихвам като я погледна.Усмихнете се и вие!Не се знае чие сърце ще стопли вашата усмивка!

В опит за въвеждане на ред.........

От вече една година се занимавам с кръпкосване и събиране на парченца.Представяте ли си колко парцалки всякакви други нещица съм събрала за това време?!Прерових гардеробите на мама(там платовете се оказаха много по качествени от сегашното производство) ,обикалях магазините да купувам.Колежките ми(работя в ателие за производство на бутикови облекла от естествена кожа,но всички колежки шият и у дома!), ми дадоха всякакви парченца оставали им от шиенето.И така се сдобих с моите много "парченца".Все работех,осъществявах поредната идея,ровичках се из парченцата с идеята един ден да сложа ред и при тях,но този ден все не идваше......До днес!
Реших твърдо-няма да започна нищо новичко докато не сложа в ред "парченцата" си!Може би е дошло време и с живота си да направя така-да преосмисля "парченцата "му и да ги подредя в красив пъзел,а може би той вече е такъв....?!
Както и да е-всичко това ще разбера може би след години!А сега ето как изглеждах до преди час:



Замаях се-дори не подозирах колко "боклуци" имам,както би ги нарекъл мъжа ми!Добре че го нямаше докато се ровех в "парченцата"






Имаше момент,в който ми се искаше да се откажа и да натикам всичко обратно!Живея в малко жилище-42 кв.м.Стаята,която мислужи и за ателие! е моя спалня,дневна и ми е особено трудно да намеря място за всичко,което искам да побера в нея.Та тя е само 2.50/3.50 м.!Обаче успях!
Резултата е повече от задоволителен-побрах всичко,като успях дори да го сортирам.
Най-хубавото обаче е ,че в ровенето се родиха и две нови идеи.Тоест приеха почти реален вид,те иначе идеите в главата ми се раждат една след друга,дори не успявам да има обърна достатъчно внимание понякога.Докато обмисля едната,тя дошла друга и предната вече се стопила като мартенски сняг.Май ще трябва да си записвам вече!
Та ето и двете почти готови идейки:


Това ще е Великденски заек!На снимката са трикото(розовичкото) и парцалките,от които ще бъдат дрешките.Нямам търпение да го започна!


А тази комбинация приготвих за евентуално шалте или завивка,както ви харесва......Кога ще му дойде реда обачеееее,никак не се знае.Сега ме е понесла вълната на играчките и великденските щуротии ,та може и да почака.
Усмихнете се-животът,макар и на Парченца е цяло Чудо!

неделя, 23 януари 2011 г.

Поредната Тилда

Здравейте,отново!Толкова ми се иска да мога да сядам по-често и да ви пиша,ноооо...Трябва да отделя достатъчно време за това, а то все не ми стигаИскам да направя толкова неща.-в главата ми идеите са като пчелички в кошер,жужат и кръжат и заплашват да избухнат!Не знам колко часа трябва да е денонощието за да успея да свърша всичко,дето ми се иска и дето трябва.!
И сега-за поредната Тилда.Това моето заплашва да се превърне в мания.Веднага след първата се роди и втората кукла!Вече съм горда многодетна майка-моите две принцеси(Дъщерите ми) и двете Тилди-Симона и Вили!





Всичко започна от жилетката-искаше ми се да е на една кука, а аз не мога да плета на една кука.С двете се справям доста прилично,но с еднатаааа....Та извиках мама да помага.единствената прежда ,която щеше да стигне за подобна жилетка беше розовичката и решено-куклата ще е в розово!Цял ден мама плете,а аз се занимавах с куклата.Доста труд и нерви си е да ви кажа.Обаче удоволствието от резултата е несравнимо!
Малките кукленски дрешки създават доста неудобства на машината,налага се и доста ръчно шиене.Ето ги и самите дрешки:


Има си шапка,пола,риза,жилетка и везан колан!
Вили(името и е на голямата ми щерка,която също поиска да е кръстница!) много обича цветята и носи едно в ръчичката(правено също от мен)
Ето я нея:















Надявам се и вас да е накарала да се усмихнете,както го направи с мен докато и давах живот!
Явно няма да се спра-удоволствието е толкова голяяяямо!
Хубава и спокойна вечер!

неделя, 16 януари 2011 г.

Първата ми "Тилда " ::


Вчера се роди първата ми Тилда кукла.Кръстих я Симона-на малката ми дъщеря.Дрешките ,с които я облякох много ми напомнят на нейната гимназиална униформа та затова се появи и Симонка.Много дълго мислих,умувах и най-накрая се престраших-започнах я !С много страх и още повече желание!Ето я и нея:

  
















 
Увеличи

Струваше ми цяла седмица труд след работа(като се има предвид, че съм по осем часа на работа!) ,много нерви с малките дрешки,но пък резултатът определено ме направи много,много щастлива!!!!Не мога да и се нагледам!Не знам какво ще я правя-не е приготвена за нищо специално,но толкова ми се искаше да опитам.И понеже все още не мога да предлагам нещата си за реализация,засега съм решила да ги събирам в един кашон на тавана.Ако не успеят да видят бял свят в скоро време-ще чакат внуците да им се радват един ден!Ето и още малко снимчици на Симона:

Увеличи


Увеличи



Увеличи

Усмивката не струва нищо,но дава много!Усмихнете се!

Първият ми куилт

Ако може да се нарече куилт,то значи точно преди една година направих първият си куилт!
Със сестра ми(която много обичам!) отдавна вече не си подаряваме подаръци за Нова година-все гледаме да има за децата,нали знаете-гладни години са!Тя обаче за миналата Нова година решила да ме изненада с нещо съвсем символично,но както винаги -от сърце!Получих тези ръкохватки!Нещо постнички ми се видяха обаче и се разрових из Парченцата дето все събирам за "всеки случай".Намерих подходящи картинки,изрязах и с фистон бод ги монтирах към ръкохватките.Добавих калинка и пеперудка от Арт магазинчето иии-резултата толкова ми хареса,че твърдо реших-няма да са ръкохватки!Ще си седят за украса!И до днес са си на стената.След няколко дни щеше да е Ивановден ,а сестричката ми тогава има имен ден.Реших подаръкът да е нещо направено от мен.Искрата вече беше пламнала и заплашваше да се превърне в огън.
Така се появи и следващото пачуърк-куилт пано-несъвършено,но пък с толкова дръзновение направено!Изцяло по моя преценка-без да знам или да съм прочела каквото и да било за това изкуство.Правих го изцяло на ръка ,защото си нямах машина все още.Ето и малко снимки от него










Така,лека полека започнаха да се появяват и следващите "нещица" ,както си ги наричам.Правени в еуфория,на ръка,с много мечти и дръзновение.
На този адрес можете да разгледате съвсем първите ми сериозни опити

Ще продължа да ви разказвам и по-нататък за моите първи и не толкова стъпки в света на пачуърка,куилта,красивото.
И не забравяйте:Без значение колко малка е усмивката на лицето ти-тя казва всичко!Усмихвайте се!

Как започна всичко.......

Всичко започна преди повече от 35 години!Бях някъде на около пет и половина.Баба ми по бащина линия(на която съм кръстена!) работеше в шивашко предприятие-тогава така се казваха.Къщата ,където живеехме три семейства(роднини) се намираше на около сто метра от въпросното предприятия.Обичах да ходя там,това ми беше една от игрите.Целия колектив ме познаваше (и до днес много от тях ме помнят!) като внучката леля Яна,обичана жена беше.Та ме пускаха да се разхождам навсякъде.На мен обаче любимо местенце ми беше кроячния цех!Та там имаше толкова парцалки!Заравях се в тях и забравях да си тръгна.Ето как се появи любовта ми към парченцата.А може би (и най-вероятно!) съм я носила дълбоко в себе си,макар и на тази крехка възраст.Правех какво ли не от тези парченца-рокли на куклите,завивки,всякакви неща ,които могат да бъдат направени от отпадъците на едно производство.Години по-късно(вече в по съзнателна възраст) преравях гардероба на мама в търсене на нещо интересно да си направя дрешка или цвете или пък каквото и да е различно от на "другите"После се появиха децата а с тях и куклите Барби.Те имаха крещяща нужда от тоалети(според каката) ,които аз търпеливо шиех на ръка,бод след бод.И им плетях.Имаха огромен гардероб от тоалети,даже аз не разполагах с такива стилни дрешки!За жалост,когато децата пораснаха,ги подарих на някого.А трябваше да ги запазя -за спомен!
И така се стига до днешните ми парченца-увлечение,което ме държи вече толкова години.Понякога занемарявано,друг път почти препускащо,понякога доста умерено,но все са парченцата!Като живота ми-парченца,които се опитвам да събера и натъкмя по най-красивия ,най-удобния,най-веселия възможен начин.Дали успявам- не знам.Предполагам ще ми се изясни в края на пътя ми.А дотогава-дотогава ще продължавам да опитвам да създам най-прекрасния куилт на моя живот-моите две чудесни момичета!Иска ми се да станат добри и стойностни хора и човеци.И вярвам че ще се получи!
Надявам се да ви е приятно в моята компания и да се усмихвате,разглеждайки нещата ми!
"Ако си направил така,че друг човек по Земята да се усмихне,то твоят живот си струва!"