CLICK HERE FOR FREE BLOG LAYOUTS, LINK BUTTONS AND MORE! »

Моето кредо :

Обичам да обичам!

неделя, 26 февруари 2012 г.

Кутия -сърчице

Тази кутия е първата ми !Като изключим онези,които правехме в училище някога-от картон или гланцово блокче,помните ли?!
Беше започната малко преди 14 февруари и трябваше да бъде един Свети Валентински подарък,но някак не успях да се справя с нея тогава.И времето ,и нервите не ми достигнаха...........
И като я гледах да лежи една такава безпомощна при джунджуриите ми,реших,че все пак ще и дам шанс да се появи на белия свят!
Ще опитам да разказвам със снимки:

 Ето това беше началото.Кутията беше замислена като по-дълбочка,но бързайки съм залепила високата страничка на по-малкото сърце,което щеше да е долна част......

 Наложи се да намаля страничката и така се получи една по-плитка и симпатична кутия.Реших,че ще е кутия за бижута и като такава,трябваше да е облечена подходящо,тоест подплатена с мекичко,нали?!

 И се започна едно обличанееееееее,едно лепенееееее....Боже,ако знаете колко часа ми отне това......

 И доста гладене-всичко беше пречупено през ютията и после подлепено с онези двойнозалепящи лентички за да е стабилно.


 Първо "облякох" страничките,а после залепих и "облечените " вече сърчица.




 След няколко часа обличане,събличане.гладене,лепене се появи и първата ми кутия!Съвсем не е съвършена,но пък толкова труд и хвърлих,че много и се радвам!


За снимката тук са моите дрънкулки,но нали се сещате,че това лилаво сърце тази вечер също ще отпътува на друг адрес заедно с петте възглавнички?!Представям си я на нощното шкафче,приютила всякакви момичешки чудесийки!
Силно се надявам всичко,което направих за детето да бъде харесано и да му се радват и ползват със здраве и удоволствие!
Желая на всички ви топла и уютна вечер с близки същества,правещи живота ни осмислен и пълноценен!

Математиката и аз......

Ако знаех,че пустата математика ще ми е толкова необходима сега,с хобито ми....със сигурност щях да и наблегна повечко!!!!
Ама така е-на човек му идва от после!
Вече ви споменах ,че подготвям цяла серия възглавнички за голямото си момиче и "онова одеало" ,дето сега вече е шалте.След като децата наскоро се сдобиха със спалня,решиха,че одеалото няма да е просто одеало,а шалте за спалнята.И моята щерка някак си така си представяла върху него много,много възглавнички.....Много,много-колко да са много?!
Засега са цели пет!!!
Първата вече ви я показах.Сега ще видите и останалите.
И тук иде речта за математиката....трябваше да ушия една от онези цилиндрични възглавнички-едни такива тесни и дълги,които наистина чудесно вървят с някоя спалня.
Началото -добре!Отрязох правоъгълника,апликирах и когато дойде реда да сложа страниците ,които се сещате че са едни кръгове,никак не можах да изчисля колко точно трябва да е голям този кръг!!!!Мерих,рязах,пак рязах и в крайна сметка страниците все пак се получиха с чупки,набор или както искате там го наречете....хи хи....Ама,здраве да е-ще го приемем за ефект!
От одеалото останаха няколко триъгълника,които още тогава искаха да станат на калъфка,но време нямаше.Сега вече много упорито ми нашепваха:Отрежи ни,направи ни........
Направих ги,естествено!Намалих ги на още четири и така сглобих от онези фигури,на които аз казвам вятърни мелници,без въобще да знам как точно се нарича фигурата в пачуърка.Ама не ме и вълнува де.....
Следващото предизвикателство беше шиенето с хартия по точна кройка (и това си има име,ама и него не знам....!!!) и тук точно се изложих!Ама много!Никак не ми се получаваше....И после цялата калъфка стана така,сякаш не съм я шила аз,а някоя от дъщерите ми,дето игла не са хващали!
Последната,най-малката възглавничка стана и най-сладка!Направих я от един стара жилетка на детето,която като всички други съкровища чинно си чакаше реда на таванчето......Да бъде изровена и да и се даде нов шанс да докаже своята прелест!
Добре,добре......показвам вече:

 Естествено,наложи и самите възглавнички да ушия!Нали не си мислите,че имам цял куп такива?!Тях направих от бебешките,бархетни пелени (по-възрастните ,като мен,знаят за какво говоря....) на дъщеря ми!Така,част от нейното детство ще бъде отново с нея........

 Ей тука,дето я закъсах с математика.......


 Освен жабите,пеперудите са друг любим персонаж на младата госпжица!

 Ииииии-следва излагането!Добре,че не можете да видите от много близо точно тази калъфка!Надявам се на снимката да не личат кусурите........

 Обаче пък тази си стана перфектна!

 Пуловерчето -окичено с поларено цвете!

 Една стара жилетка събудена за втори живот....

 И какво да ви кажа-Макси пръв опита удобни ли са възглавничките и ще ги бива ли като такива!

Ето го и плода на моя труд през последните няколко дни.Няма как да ви ги покажа наредени върху шалтето (засега,ще помоля да ми направят снимки,когато си ги получат!),затова сглобих  една обща снимка:

Наистина обещавам,когато всичко това бъде наснимано на мястото си,отново да кача няколко снимки!И аз нямам търпение да го видя!
Направих и още едно малко допълнение към всичко това,за което ще разкажа след малко.Сега трябва да се подготвя за празничната вечеря на Прошката.
Простете и простено да ви е!
И дано Бог прости всички нас,грешните..........

вторник, 21 февруари 2012 г.

Следвай сърцето си!

Така ми каза една приятелка сутринта!
И аз го направих-последвах сърцето си!И ръцете си.......
Трябваше да свърша нещо съвсем,съвсем различно.Нещо,което "Трябва!"
Да ,ама ми се правеше нещо,което "Исках!"
Идеята за това ,което се роди от последването на сърцето ,съвсем не е моя.Мярнах я сутринта в нета и веднага реших,че ще я осъществя.Само дето всички хубави неща никога не са обяснени на български........Това точно,беше на испански.Имаше си и картинки,но снимките бяха толкова неясни,че твърде трудничко разбрах идеята.
Няма да крия,че ми се получи от третия път.....И то цвете!Нещо,което обичам и мога да правя!Точно такова цвете обаче за пръв път виждах и бях ужасно заинтригувана.
И за да не се мъчат други като мен (естествено,не всички са като мен и не знаят езици де.....!) ,ще се опитам в разказ и снимки да обясня как точно се прави:

Началото......Изборът на платове не е случаен-това ще е моето мартенско дръвче,а на Баба ни Марта и прилича да е бяло-червена,нали?!

 Цветето.......на което не се дадох!Точно това,първото,низах и разнизвах,но все пак успях!

 И така-за едно цвете ви трябват четири квадрата с размери 10/10 см.

 Квадратите сгъвате на триъгълници.

 И тук дойде моята чуденка!Поставяте триъгълниците един върху друг по начина,който съм показала на снимката.Забележете,че от външната страна остават свободните (разбирай неподгънати) краища на плата.

 Ето така......
 Предлагам ви,за да ви е по-лесно,да си наместите триъгълниците два по два по показния начин.Така със сигурност няма да се объркате!

 След което,вземате дясната купчинка и поставяте върху лявата.Получава се този наречен от мен затворен плик.

 Започвате да тропосвате като обиколите целия квадрат.

 Когато тропосате цялото нещо,стягате конеца и прихващате с един ,два бода за да не се отпуска.Отдолу се получава нещо като Йо-йо,а от лицевата страна си е желаното цвете.

 Трябва да изглежда ето така!

 Ха-тези бяха първите 12 цветя,които обаче съвсем не ми стигнаха,та се наложи да направя още толкова!

 А ето това ще е и самото дръвче.Отново в действие са лозовите пръчки,които кротко си ме чакат на тавана да ми хрумне някоя щуротия.....Топката трябваше да е от онези,стиропорените (въобще не съм сигурна,че точно така се казва на този материал!!!!Виждала съм да го изписват как ли не.....Моля да бъда извинена!) ,но поради липса на такава намотах малко ватичка на кълбо и се получи ето това.
С малко топъл силикон и една случайно попаднала пред погледа малка саксия с рози (преди два дни видях,че Макси съвсем е унищожил кротончето ,дето си живееше в нея.Имам безброй цветя,но той точно него си харесваше.....) се роди и моето Мартенско дръвче:





 Хубаво е да живееш на последния етаж,а над теб да е онова вълшебно таванче,където можеш да прибереш всичко,за което си мислиш,че "някой ден може да потрябва!"В случая тревичката е от стар рожденденски букет на дъщеря ми.

Навън Слънчо се опитва да стопи снеговете......
Някъде по дворовете милите кокичета вече подават главички..........
А у дома вече е пролет!Баба Марта може да заповяда-добре ни е дошла!
Когато следваш сърцето си..........тогава всичко е истинско!

събота, 18 февруари 2012 г.

Одеалото и копчето

За одеалото вече ви разказах......Това беше онова огромно нещо,което толкова ме изцеди покрай празниците и което с толкова любов подарих на децата!
Беше замислено и правено като одеало,но щерка ми си беше наумила друго.Тя си го искаше за шалте на новата спалня и поради тази причина се оказа,че и били "нужни" много,много,много възглавнички,декоративни!!!Така си го представяла......
Ами какво да го правиш детето-няма да му разваляме фантазиите!
Днес се заех с първата от серията възглавнички,които съм си наумила да им ушия.Искаше ми се да ги направя всичките и тогава да ви ги покажа,ноооо.....не ме търпи търпилото!
Модела,който направих бях гледала много пъти в нета ,пък и наскоро моето Танче ме провокира с една такава да започна да шия,че вече много почивка си дадох!
Ако решите да се захванете с това-да ви кажа:ще се справите за около час!Шие се леко и приятно.





 Само с това пусто копче много зор видях!!!!За да изглежда леко вдлъбната възглавничката трябва добре да се пристегне,а при дебелина от около 10-12 см. и най-дългата игла ми идваше къса.Все пак ,след неравна борба със силикона,през който трябваше да мине иглата и копчето успях да се справя.
Сега одеалото си чака и останалите възглавнички......Мисля,повече да не се боря с копчета!
Желая приятна съботна вечер , едно топло одеало,което да топли краката ви и една блага дума,която да топли душата ви!

След дъжд качулка.......!

Дааа,напоследък нещата при мен все така се случват-след дъжд и качулката се появява!
Боже,дано само не ми върви така цялата година-все нещо ми пречи,все нещо ме спъва....!
Та исках аз да ви поздравя за празника ( Свети Валентин!) с някоя хубава дума за любовта,с някой красив стих или просто с едно сърце ушито от мен за вас!
Е,не всичко в живота е така ,както го планираме-наложи се точно на 14-ти да замина в командировка.
И както е казал народа-по добре късно,отколкото никога.......

Това там долу,са моите две принцеси,които тази година решиха сами да направят сладките за любимите си.Няма да крия ,че помогнах със замесването на тестото,но всичко останало момичетата си свършиха сами!И искрено се забавляваха докато правеха валентинските сърчица.....Личи им,нали!?











 Допълненията към сладките сърчица ще оставя в тайна,а сега на вас ще ви разкрия една друга такава.
Спомняте си за годинката на моя блог и наградата ,която обявих за една от моите посестрими,които също като мен обожават да пипат парчета плат.......
Късметлийката този път беше Мина Димитрова от Пловдив.Искайки да отделя повечко от "съкровищата " си се заех да подреждам всичко,що имам.Е,оказа се мисия трудно възможна!Или по-скоро много трудоемка (това с подреждането де! ),но все пак се справих.Това обаче отне доста време и аз естествено доста се забавих....После разни други неприятни обстоятелства ми попречиха да изпълня обещанието си.Не щеш ли-затвориха и пътищата,поради огромното количество сняг,което се изсипа по нашите земи.Дори трена не пътуваше,а както знаем пощата из България се придвижва с него......
И така,в първия удобен момент все пак заветното обещано успя да отпътува към Пловдив!
Какво беше то ли?Вижте сами:







Слънчогледи....калъфки със такива и един Слънчо във саксия.Че даже и калинка беше долетяла отнякъде в този студ.......





Парчета плат,няколко анимации и парче трико за кукли,защото забелязах,че на Мина също като на повечето от нас също и харесва да прави кукли.




Несесер,пълен с всякакви джунджурийки-дантелки,панделки,лентички,топченца....абе женски глезотии!




Едно колие от естествена кожа,правено от мен.......




Копринени макари за бродерия.....
......и моето предизвикателство към Мина-нещо,което бях започнала преди доста време,но така и нямаше да довърша,защото щеше да е второ по рода си,а аз съвсем не мога да правя две еднакви неща!!!Много ми се иска да видя в какво Мина ще вгради тези черно-бели рози на червен фон.Със сигурност ще ви покажа ,когато това се случи!
Мисля,следващата такава игричка да е за моят рожден ден,а той е съвсем ,съвсем скоро!
Изпитах истинска наслада и пир за душата,когато в мразовития 15 февруарски следобед ми се обади една щастлива жена,получила все пак дългочакания си подарък!!!
Бях щастлива колкото нея!