Сърцето ми на път

Да ,пътува,сърцето ми пътува.....
Отива далече,далече......
През девет земи в десета.....
Тъжно е да си без сърцето си.
Даже и времето плаче.
Аз -само малко!Опитвам се да се сдържам.....
Да мисля позитивно и да си представям как времето бързо ще отлети и сърцето ми ще е отново там,където му е мястото-до мен,в мен....
Вчера,много рано  сутринта моето момче пое на дълъг път.Изправени ,след деветмесечна безработица, пред дилемата да гладуваме или да сме разделени,все пак се спряхме на решението да замине!Майка България отново прокуди синовете си........Обичам я,но в момента толкова ме е яд на нея!!!!!
И опитах да впрегна гнева си в нещо красиво....за да забравя!
Имах точно три дни от момента,в който разбрах за пътуването до самото тръгване.Наред с всякаквите грижи по едно пътуване успях да приготвя и подаръци за много любими и скъпи на сърцето ми хора!Даже успях да претворя  сърцето си-то ще остане във Франкфурт.
Там едно момиче ще получи моето сърце,доста по-големко от оригинала,но ще знае посланието......

Обичам те,Ели!

А вие.....Вие не изпращайте сърцата си далеч -тъжно е!
И все пак се усмихнете.И аз ще го направя,макар и през сълзи........