Рецептите на мама

Преди няколко дни получих една награда - подарък .
Калъф за книга / тетрадка . При цялото ми уважение към фирмата производител , калъфа ми се видя някак много семпличък . Не го почувствах мой и затова реших да си го направя така , както ми е на сърце .
И тъй като беше нелогично да развалям вече готовия калъф всичко , което се случи по него , се случи изцяло на ръка с огромното старание всичко да бъде скрито и да не се виждат възелчета нито от лицевата , нито от опаковата страна .
А това , което щеше да приюти калъфа беше моят тефтер с рецепти .
Някога , преди повече от сто години ( в далечната вече 1985 година на миналия век ) , този тефтер беше нарочен за тефтер с поезия . Още като ученичка записвах в него всеки стих , мисъл , разказ , сентенция , всичко което ми хареса . Няколко години след това , когато вече бях майка , съпруга , домакиня  продължих  да попълвам тефтера с всякакви любими рецепти . Записвах в него само онези , които бяха доказано успешни и вкусни , или пък някои които достатъчно са ме впечатлили и сложени в графа " за някой ден " . Тефтера продължавам да допълвам и днес . Последната рецепта , която намери място в него беше ето тази с чатал татласъ - то дето толкова ми хареса .
Все ми се иска да вярвам , че някой ден дъщерите ми ще се събират по разни семейни поводи , ще отварят този стар , стар тефтер и ще се приготвят за празника с " рецептите на мама " ...
Затова и тефтера така си се казва - " Рецептите на мама " . Там , между другото има и немалко от изпитаните рецепти на моята майка !

Преди ...

... и след моята намеса .

Тефтерът е със съвсем автентично пожълтели листи . На частта с поезията покапани със сълзи , при рецептите не липсват петна от мазни пръсти ...

А това е стиха на първата страница , който сякаш рисува мен . Такава съм преди 27 години , такава съм и сега - " разсеяна , припряна , същата " ...

Откъде се е взел тефтера ли ? Някога , в града ни имаше страшно много заводи и предприятия . Знаете ли , имаше хайки по кафенетата ( които тогава бяха в пъти по - малко от сегашните ! ) да събират младежите за работа. Та един от онези заводи беше " Оргтехника " - тук е направен първият български електронен калкулатор , та от там и нарицателното ЕЛКА за този уред . Майка и татко работеха там много дълги години . Сега завода все още го има , но работят една шепа хора ,  а аз имам един спомен от едно отдавна отминало време .

Толкова назад се върнах във времето докато пишех .
Толкова още спомени нахлуха в главата ми ...
И толкова мечти за бъдещето се родиха !
Лека вечер  , приятели ! И бъдете щастливи !