Сърдечна одисея

Нали ви казах,че няма да се свърши с моята любов към сърчицата?!
То си беше ясно,че като ме тресне нещо по главата и дълго,дълго ме държи.Понякога дори не ме пуща - стиска здраво и не пуща!
Следващите сърчица,които ще видите са ушити съвсем буквално на един дъх.И съвсем, съвсем на ръка!С огромната ми любов към ръчното шиене...И въобще с любовта ми към съзиданието и красивото.

И така - от днес вече си имам отново машина ( поправиха я!!!) и е време да се заема с някои задачки ,които отдавна чакат реда си.
Това обаче никак не значи че ще зарежа ръчното шиене.За сърчицата да не говорим-те са ми голяма слабост,а ръчното бродиране -още повече!
Страстта ми към пачуърка ме кара да се полюшвам насам натам като рибарска лодка при отлив.Но аз мисля,че това е хубаво.
И градивно!
И красиво!

Красива нощ ви желая!