Утрешен спомен

Понякога....Понякога "нещо" те кара да вършиш разни неща...
Кое е това нещо май никога няма да разберем.
Нито пък е нужно,мисля.Просто се отдаваме на " нещото " и го правим.
За какво говоря ли?!За "нещото" дето тази сутрин много,ама много рано ме накара да напиша стих!
Тежката и топла утрин твърде рано ме подкани да ставам.Опитах да поспя още малко,но не ми се получи.Реших,че вместо да губя време в напразни опити да продължа съня си, е по-добре да стана и да свърша нещо.В 5.30 вече миех пода,а малко по-късно извадих кашончето със салфетките и грабнах ножицата.Нещо,за което ще разкажа в друг пост ме чакаше да бъде "нарисувано " с лепило и хартия.
И докато си режех и лепях кротко и тихо , "нещото" се появи и започна да реди стих в ушите ми.Беше  много настойчиво и се наложи да оставя за малко декупажа и да запиша първите думи.С края на поредната ми " хартиена" рисунка се появи и целият стих.Един утрешен спомен...

Утрешен спомен

В омайна утрин , с поглед син ,
вървя през спомена на дните.
Отпивам глътка слънчеви лъчи
и се потапям във очите ти.
Копнеж обзема тялото ми.Цялото!
На пръсти стъпвам - да не събудя спомена.
Поглеждам после в огледалото
и с прах посипвам там видяното...
Обръщам се и към деня поемам -
каквото мога днес да взема!

За утрешния спомен.За мечтите ни.
И за светулките в очите ти.

Някога исках да стана поетеса...После художник.После журналист...

Сега...Сега се радвам на живота си,такъв какъвто е.Един следобед с две момичета и сладкиш с круши :

 Един чудесен ден!Един утрешен спомен...