Одеалото........

За одеалото - след малко!
Сега- Честито Рождество Христово!
Бог се роди!
И колкото и изтъркано да звучи от дете мечтая светът да бъде по-добър,по-чист,по-свят....
И от дете си мисля,че мога да го променя......
Макар и много често да ми се случва да се мисля за бяла лястовица,продължавам да вярвам,че мога да направя нещо-дори да съм само една прашинка от този свят.
Ако с това,което правя и показвам, с това което споделям като опит или пък лични емоции съм успяла да накарам поне един човек да се усмихне,да се почувства значим и важен,да помечтае поне за малко - то значи все пак и белите лястовици имат своето местенце под слънцето!
И така -  да си дойдем на думата за одеалотоооооо.......
Толкова отдавна ми се искаше да разкажа за него!Обаче-беше тайна!Голяма тайна!
Която моята мила майчица все пак не успяла да опази ,както разбрах днес....
За това после.
Одеалото -то беше замислено като Коледен подарък за голямата ми дъщеря и нейният избраник ( от почти два месеца моето голямо момиче вече живее на друг адрес.......нещата от живота,с които няма как да се раминем! ).
Ужасно много харесвам американската традиция ( което не значи автоматично,че безусловно приемам всичко хАмериканско,даже напротив......! ) на младите да се подарява Сватбено одеало!И затова ,решението ми за Коледен подарък на децата никак не беше трудно.Знаех какво ще бъде,само дето не знаех как ще изглежда.Посъветвах се с момичетата от пачуърк групата,те дадоха много и различни идеи,отзоваха се много искрено ,за което аз искрено им благодаря!
Исках да е нещо ефектно и в същото време изчистено ( такова е момичето ми...) ,нещо,което да грабва и все пак да носи уют....И да мога да го сътворя до Коледата......
След много мислене и раглеждане се спрях на нещо,което особено ме впечатли:

Искаше ми се одеалото да е истински пачуърк,тоест сътворено от парченца....Искаше ми се да напомня за любов,а какво по-добро от сърцата на влюбените?!
След като решението за "сюжета " беше взето трябваше да започна с избирането на парченцата.Е,тук вече ми стана достатъчно трудно!!!!
Оказа се,че най-вероятно няма да имам достатъчно подходящи по десен и материя платчета.Все пак се спрях на няколко,комбинирах и май ми хареса комбинацията.:

И тогава,след начертан на голям лист картон  проект,започна голямото рязане на геометрични фигури-триъгълници и квадрати......а как само мразех геометрията в училище!!!!!!
След няколко часово рязане все пак се оказа ,че наличните количества плат няма да ми стигнат.Последва обикаляне на малкото мазагини в града и ненамиране на нищо подходящо.И тогава на помощ се яви приятел-предложи да ми даде нещо,с което с удоволствие щеше да се раздели заради моето одеало- Десинка,огромно благодаря за подкрепата!Одеалото стана чудно и с твое участие!!!!
Още рязане и още напасване и малка промяна в плана......Резултата-120 триъгълника !!!!! и 12 квадрата!!!!
Дотук добре....Следваше етапа,от който много,много се страхувах-сглобяването на машината.Знаех,че всичко трябва да пасне идеално за да се получи едно красиво изделие!И не си вярвах,че ще успея!За мое огромно съжаление все още си нямам нито дъска,нито нож,нито линия за рязане на пачуърк.Тези,които се занимават с това,знаят че няма как да се получат идеални части при рязане на ръка с ножицата,при това на пода.....
Затова и ме беше страх-да няма разминавания поради нееднакви части.И все пак,след няколкодневно отлежаване на геометриите събрах сили да започна.За радост моя,още първият елемент се получи повече от добре и това ми даде куража да продължа смело напред.Последваха доста часове шиене,прекъсвани от ходене на работа,готвене,чистене и разни други домашни задължения,както и приготвяне на други коледни подаръчета.Докато накрая лицето на одеалото все пак беше готово!Резултата напълно ме удовлетворяваше-получи се!
Мислех си,че съм минала най-страшното.....Ама май не съм познала.....Да сложиш гръб и вата на одеало с размери 190/210 се оказа не тъй лесна задача!Наложи се да отида у мамини за да закарфича всичко безупречно,защото у дома просто нямах толкова място.
Затворих,обърнах....отново всичко се беше получило много добре!Оставаше да куилтвам....В началото бях решила да го направя на ръка,много по-мило е!Обаче се отказах,защото реших,че просто няма ми стигне времето....и нервите!И пак не бях познала- на машината никак не беше по-лесно!!!!Тя е мъчничка и да натикам цялото одеало беше мисия почти невъзможна.Добре,че мъжът ми се притече на помощ!Той дърпа,аз натискам и така......пак се получи!И то много добре-равно,гладко,без дипли.
Забравих по-горе да спомена,че за рязането пък ми помага малкото ми момиче,тъй че цялото семейство има дейно участие в изготвянето на сватбеното одеало на каката!И така,няколко дни преди Коледа моят подарък беше готов и се отправи на фотосесия в парка:

За гръб на одеалото,отново поради липса на подходящи краски и материи сложих един от чаршафите на детето-пасваше идеално,пък и щеше да и напомня за дома.....надявам се -с обич!

Оставаше да направя още нещо,за което намерих време едва днес-на връх Коледа!
Децата щяха да идват на празничен обяд и предстоеше много готвене и шетане,но задача номер едно в празничната утрин си оставаше бродирането на имената им.
Е,справих се-къде ще ида...........хи хи хи......

Обядът ,който между другото плавно премина във вечеря,беше чудесен!Всичко ми се получи много добре-и сърмичките,и пържолките,и баницата.....Атмосферата беше мила и задушевна.
Нали се сещате,че най-важният момент беше подаряването на подаръците!!!
Тогава се намеси и моята мила майка -задочно!
Вадя аз подаръка,казвам си думичките ,пожеланията и т.н. ,а детето  ми вика : Нали се сещаш,че баба вече ми каза.......Аууууу!!!!И през ум не ми беше минало,че може да ме издаде майка ми,толкова се старах да запазя тайната.
Е,здраве да е!Поне не знаеха как изглежда и наистина от сърце му се зарадваха.Вижте ги:

Е,това беше историята на първото сватбено одеало,което уших.Надявам се да съм жива и здрава да ушия и на внуците си!
Аз имах своята вълшебна Коледа-с най-близките ми на сърцето хора!
Желая на всички здраве,късмет,любов!Желая вълшебства и сбъднати мечти!
Желая усмивки и целувки!
Весела Коледа!