Знам,че от мен се очаква да съм винаги позитивна,винаги добронамерена,винаги с чувство за хумор....
Създаваща,търсеща,носеща,креативна,полезна.....
А аз се уморих!!!!
Уморих се да се боря с този живот!
Уморих се да се правя на смела!
Уморих се да мисля как да оцелея и днес!
Уморих се да отговарям на телефонни обаждания от банки....
Уморих се да отказвам всеки път на детето си,когато ми поиска пари......
Уморих се да отварям хладилника и да се правя на вълшебница за да сложа нещо на масата........
Аз не съм вълшебница!Аз съм една обикновена жена.....
Знам,че повечето от вас ще си кажат-какво се е заоплаквала тази?Целият свят е така......
Неее,не е целият свят така!
Уморих се да се сравнявам с тези дето са по-зле!Искам да се сравнявам с тези,дето са по-добре от мен!!!!!!
Пиша това,защото имам нужда.Оставих цветенцата дето правя за поредния проект насред половината и седнах тук да си излея душата,наистина имам нужда...Едва ли това ще помогне кой знае колко,но пък тук си е "моето местенце" и мога да го направя без да настоявам да го чете някой или пък някой близък или приятел да бъде принуден да слуша хленченията ми.
Знам ,че мога да правя и искам това да бъде оценено!Създавам красота след красота и ако въобще успея да я продам то става на безценица.Моята работа е свързана с безкрайни часове ръчен труд,който си отива ей така -на халос.......
Най-вероятно звуча несвързано,но такова е и в главата ми.....
Няма я светлинката..... в тунела...
Има само една малка светулка в душата ми ,която леко просветва от време на време и ме спасява -това е моята работа.Без нея щях да съм загинала.Потапям се някъде в парцалките и се отнасям.....Блаженство!
И когато всичко това приключи се захващам с още по-голямо настървение на следващия проект-за да забравя...
Като алкохолиците-добре ,че не е опасен порокът ми!
Имам толкова да разказвам и показвам,а ето-оплаквам се!
Имах нужда да го направя.....
Не спирам да се надявам на Чудото!!!!!
Кажете ми,че ще се случи.......
четвъртък, 1 декември 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
12 коментара:
приятелко ти си силен човек но и силните хора имат нужда от пари в този материален свят свят в който всичко си заплаща докога ще имаме препядствия които да прескачаме защо неможем да живеем спокойно нали постоянно сме на работа нали работим а в същото време се лишаваме от много много неща лишаваме и децата си а това страшно много боли не искаме много а най обикновеното и човешкото спокоен живот без притеснението ако днес купя прах защото е свършил дали ще имам утре да дам на детето си за закуска нима сме калпави нима сме мързеливи или безотговорни че живеем така ден за ден без миг спокойствие силно се надявам да се оправим но как ще стане това незнам докато позволяваме да ни тъпчат нашите щефове оправата ни ще е така ние сме човешки същества а не животни които нямат ум и не виждат как точно трябва да е силно се надявам освен нашите деца да живеят добре и ние да си поживеем като европейци а не да бягаме по чуждите държави и да работим там за да има за дечицата ни и аз пиша малко неподредено и объркано но и на мен ми писна от този живот доно по коледа наистина стават чудеса
Ще се получи, ще видиш. Изчела съм и съм разгледала 1 година от твоя живот - и сякаш те познавам, сякаш съм се докоснала до душата ти. Не може да не се получи, разкошен човек си, разкошни са творенията ти.
Поеми три пъти дълбоко въздух, а с него и надеждата и вярата, че чудесата са наоколо. Усмихни се. Наближава Коледа, от тебе го чух.
:-)) Татяна
Ще се получи!!!
Няма начин да не се получи,защото вашите творения със сигурност са фенерчето в ръката начовека в поредния тъмен тунел!
Галина Иванова - върл почитател на оранжа и топлината и топлотата ,правещ първи стъпки по посока на вероятната светлинка!
Не мога да изтрия сълзите ти.
Не мога да ти дам надежда.
Не мога да ти кажа по кой път да вървиш - и аз съм на кръстопът.
Но мога да те изслушам. И от все сърце ти желая да намериш вярната за теб посока!
Мила приятелко,има такива дни, когато ти е тежко на душата от натрупала се несправедливост, от нелепи недоразумения, от не на място казана дума, от неоценено добро... Ти си една щастлива жена, повтаряй си го, защото имаш мъж, който те цени и две прекрасни дъщери. Имаш и чудесна майка, която сигурно ти е опора в такива дни. Казвам ти всичко това, защото когато ги няма човек, осъзнава какво е имал, как е пропилял възможности и че трябва да се цени и малкото, което си имаме...Не са много и жените, които имат хоби, което да радва и околните. Хайде горе главата и никакво униване. Чакаме новите ти творения и вдъхновения за нас!
Валя Кънчева:)
Привет Юле,
аз ще ти кажа нещо по- различно от до тук споменатото...дано ме разбереш! Твоята умора,съпътства всеки един човек в различни фази от живота му. Била е и при мен, била е и при най-богатите в света хора,както и при най- бедните и няма нищо общо с материялния еквивалент на нещата край нас,убедена съм! Тя не касае заобикалящият ни свят,а нас самите и нашето духовно израстване. Мисля си, че ти стоиш точно на края на едното стъпало и си почти готова да прекрачиш следващото, по-високото. Проблема е, че явно не го осъзнаваш и се вкопчваш неистово във всичко, което те задържа на старото място и в старото измерение. Аз бих те посъветвала да се опиташ да медитираш. И медитирайки да се опиташ да задъдеш въпросите, които те вълнуват , но нямаш смелост да изговориш. За 4-те(или вече станаха 5? ... ) години,в които те познавам, си изпадала няколко пъти в такава"сива мъгла"...Мисля си че е време да дадеш воля на дущата ти да следва избрания от нея път, а не да я затваряш в клетка! Казвам го, защото знаеш, че ми пука за теб ! С обич- Ида.
Благодаря ви за подкрепата!Благодаря ви за топлите думи!
Благодаря ви,че ви има!
Няма да се откажа да създавам красота,защото знам,че го Мога!!!!!
Понякога е толкова трудно.....но я има моята светулка!!!!
Бъдете ми живи и здрави!
Гледай ти, няколко дни да ме няма и какви неща изпускам, добре, че осъществявам мониторинг над блога. Ех, мила приятелко, знам, че вече си преодоляла този момент, но ще ти напиша любимото ми стихотворение -на Станка Пенчева
Каквото и да се случи,
сутрин рано се вдижгай
среши се старателно и красиво
оправи леглото си копривено
старателно опъни маската на лицето
ЕДРА БРОШКА СЛОЖИ
ДА НЕ ПРОЗИРА СЪРЦЕТО ТИ
Не е задължително да си удмихната,
но въздишката скрий -
дори най-тихата
И влез в деня си навита като пружина
изпхравена, обтегаема, несъкрушима
Върши своята работа без да се жалиш,
дори ако почваш пак от началото
Учи се от котките
падай все на краката си....
Додето се свърши денят ти кратък
развърти се пружината и безпощадно
гилотината на месеца
над главата ти падне
СЕГА СИ СВОБОДНА
ако искаш - вий като куче
ако искаш - мълчи
Но, каквото и да се случи,
пред очите на утрото-любопитно злоради
НА НОЗЕТЕ СИ ПАДАЙ, НА НОЗЕТЕ СИ ПАДАЙ!
С много обич Таня
Мила моя!Благодаря ти за този стих.......дори не мога да го нарека някак....Страхотно!Записвам си го в тефтера от училище където пазя подобни съкровища.Но се уморих именно от това-да се правя на силна.Искам да съм слаба и защитавана.....
Може би и този път няма да се дам.......
Не съм го преодоляла още,даже напротив!Днес ми се обади класната на малката-ще я изключат!
Ох,не е за разправяне.....
Напълно те разбирам, но сама си се програмирала да си "силна" жена през годините и сега вече е настъпила умора, но ще мине. Сигурна съм, че няма да изключат малката глезла, по-точно лигла, може би за сплашване са я нарочили. Не вярвам чак такива прегрешения да има, като знам как сме ги бутали преди няколко години само и само да завършат. Но ако се стигне и до такъв момент - това значи, че е било казано да стигне до дъното, за да се оттласне - ако това те успокоява. И все пак - не вярвам. Но каквото и да дойде - това е твоето дете и то има нужда от добра дума и да го погалиш и гушнеш в момент когато ти се иска да вземеш една гьостерица. Дай се поне един ден почивка - мушни се с животинката под едно одеялце, нека ти мърка на ушенце, нищо да не те вълнува, даже си пийни чайче с ромче, да ти е все едно, ако домашните се учудят, кажи, че те боли корем или глава или крак и тем подобни - хи, хи и нека се оправят. Докато лъжеш - блажено си почивай. Можеш ли да го направиш - ако не можеш, значи нямаш нужда да си слаба и беззащитна, защото съм сигурна, че ще скочиш на крака. така си "Дресирана". Извинявам се ако съм те обидила, но нямам друга лична поща. Чакам да ми кажеш резултата от ТОЗИ ТЕСТ!!!!!!!
Карам те да правиш такива неща, а самата аз ходя на работа с течащ нос и замъглени очи и само подсмърчам. Така съм от неделя, но си мисля до събота да се оправя та да ходя до София. Като само до преди една седмица пък ми беше подут глезена и куцах и пак не се спрях. Ние не сме жени - тези слабите и беззащитните, но сами сме си виновни. Ето защо искам да те пробвам теб с това, което те посъветвах.
Таня
Ами,какво да ти кажа....
Не си ме обидила,не би могла-толкова си позитивна и добронамерена!
И си права-за всичко,винаги!
И аз също мисля,че е дошъл момента да се осъзнае малката лигла-все си мисли,че ще остава безнаказана.....Обаче,няма безплатен обяд-не съм казала аз,а други,по-мъдри от мен!
Хич не е нарочена даже-просто сега правилата са такива-при 15 неизвинени-отива на самостоятелна форма на обучение!Което значи да се подготвя в къщи сама и аз да плащам изпити.Като се има предвид как едва се прехранваме,това няма да стане.
Колкото до почивката-засега няма да си я дам,поне докато не завърша одеалото,много ми е важно.
Пък и знаеш ли,моето тяло и душа имат една вълшебна способност:Когато всичко в мен се умори,тялото ми отказва да се вдигне от леглото,по никакъв начин не мога да го накарам.Нищо не боли,само силите ги няма.Случвало ми се е няколко пъти.При консултация с лекар,отговорът беше-срив на нервната система и тялото дава почивка само на себе си.На другия ден съм като нова!
Може би ще доживея и преживея още един такъв ден.....
И не ме мисли за работохоличка-аз обичам да лентяйствам!!!!!
Просто тези дребни неща дето ги правя ме "почиват"!
А пък Макси никак не иска да лежи с мен,с мен само играе.Обича да спи със Симона и с таткото.Може би усеща ,че аз не съм много,много по спането......
Публикуване на коментар