Капки дъжд

Незнайно защо ,живителните капки дъжд в прохладното августовско утро предизивкаха такива емоции у мен...
Идеята беше да се радвам на дъжда!Да се насладя на свежестта му и да благодаря за глътката въздух, дадена ни от времето.
Вместо това се родиха стихове,пропити с носталгия и нега...

Капки дъжд

Мълча самотно на прозореца и капки дъжд броя.

Опитвам ... времето да уловя!

Усмихват ми се странно облаците сиви,

В главата ми препускат емоции и чувства диви.

Светкавица прорязва като със нож небето.

Незнайна болка откъсва ми сърцето.

Душата ми е птица бяла,

окъпана в поредната раздяла..

Очите ми са езера от сълзи.

Една змия към гърлото пълзи ...

Не ,няма да се дам!

И този път усмивка ще си сложа

и на света безумен ще покажа,

че крехките ми рамене са твърде силни

понесли самотата на безсилието!

Капки дъжд броя...

Странното е,че никак не се чувствах така-главата ми е пълна с идеи и планове!

След тъжните рими обаче се замислих - дали пък на някакво подсъзнателно ниво не преживявам всичко това?!

Ноооооо - няма да съм тъжна!Поемам към новия ден с надежда.

Подавам му ръка с обич и очаквам същото от него!

Пожелавам го и на вас,мили хора!