Идеята беше да се радвам на дъжда!Да се насладя на свежестта му и да благодаря за глътката въздух, дадена ни от времето.
Вместо това се родиха стихове,пропити с носталгия и нега...
Капки дъжд
Мълча самотно на прозореца и капки дъжд броя.
Опитвам ... времето да уловя!
Усмихват ми се странно облаците сиви,
В главата ми препускат емоции и чувства диви.
Светкавица прорязва като със нож небето.
Незнайна болка откъсва ми сърцето.
Душата ми е птица бяла,
окъпана в поредната раздяла..
Очите ми са езера от сълзи.
Една змия към гърлото пълзи ...
Не ,няма да се дам!
И този път усмивка ще си сложа
и на света безумен ще покажа,
че крехките ми рамене са твърде силни
понесли самотата на безсилието!
Капки дъжд броя...
Странното е,че никак не се чувствах така-главата ми е пълна с идеи и планове!
След тъжните рими обаче се замислих - дали пък на някакво подсъзнателно ниво не преживявам всичко това?!
Ноооооо - няма да съм тъжна!Поемам към новия ден с надежда.
Подавам му ръка с обич и очаквам същото от него!
Пожелавам го и на вас,мили хора!
2 коментара:
Много е красиво! И стиховете, и картинката.
Благодаря ! Всичко , излязло от сърцето е красиво ...
Публикуване на коментар