Кога се е появил Старият супник на този свят никой вече не помни.В дома на момичето той дойде в един от най-щастливите дни ( по-щастливи бяха само други два дни,когато се родиха двете дъщери на момичето !) от живота му - денят на неговата сватба.Денят,в който то каза "ДА" на своя любим.Денят,в който се сбъднаха мечтите му - имаше до себе си най-прекрасният съпруг!
Всъщност, Старият супник обиколи няколко къщи.Първо живя у дома на момичето.После,заедно с него и семейството му се пренесе у дома на съпруга.Не след дълго,Старият супник пое отново на път и заживя тихо и скромно във ведомственото жилище на семейството.Докато най-накрая,преди почти шестнадесет години ,заедно с момичето, съпруга му и двете им деца се установи във сегашния им дом.
Старият супник беше подарен на момичето от обичната му леля.Заедно със цял сервиз порцеланови чинии за хранене и една сладка,малка сосисера.
Имаше време,когато чиниите бяха използвани от момичето,но Старият супник никога нямаше щастието да се появи на масата.Винаги си седеше самотен и тъжен в шкафа.До преди няколко години,когато момичето реши че е крайно време да го качи на таванчето,където се пазеха всякакви реликви.
Старият супник много тъгуваше!Беше му мъчно за момичето и неговото семейство.Беше свикнал с техните гласове,смях,сълзи.Нооооо.....нищо не можеше да направи!Оставаше му само да седи кротко в един кашон и да се надява на по-добри времена.
И така - ден след ден , месец след месец , година след година...До преди няколко дни,когато на момичето хрумна идеята да му даде нов живот.Внимателно го извади от кашона,избърса грижливо прахта му и се зае да го съживява.Започна с малко боя и го остави - трябваше да отива на работа.
Старият супник отново се натъжи -реши, че пак ще го зарежат.И тогава се появи друго момиче - малката дъщеричка на момичето!Тя много внимателно разгледа супника и започна сътворяването.След няколко дни Старият супник беше най-щастливият супник на света!
Беше красив!Много красив!
И нужен!
Щеше да служи за украса и за прибиране на разни плодове ,или пък просто за ваза. Важното е,че пак щеше да бъде сред любимото си семейство!
Мечтайте хора,мечтайте!
Понякога дори мечтите на супниците се сбъдват....
Хубав и мечтателен да е денят ви!
Моето кредо :
четвъртък, 23 август 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар