Шапките на дядо Коледа

Хммм , докато правех това което правех тази вечер се замислих колко ли шапки има дядо Коледа ? Сменя ли си шапките , тоалетите ...
Е,аз за всеки случай му направих няколко шапки .По - точно - 12 !!!
Защо толкова - не знам .Толкова си станаха .
Обаче , съвсем нямах намерение да му правя шапки на добрия старец . Друга ми беше идеята .
И даже не моята .Малката ми дъщеря ме помоли да направя нещо дребничко за благотворителния коледен базар в училище . Миналата година се отчетохме с пакетчета от нашите традиционни коледни меденки , но тази година може и ние самите да останем без такива . Преди известно време изгоря горният реотан на фурната и вече две седмици не мога да намеря майстор да го смени .
Та , прибрах се днес от работа и се залових да правя едни  малки елхички за базара. Направих първата , показах и изражението което видях на лицето на дъщеря ми направо ме обезкуражи !

 

 Ох , направо си се ядосах ! Качих се на тавана да си потърся една бяла дантела , на която съм отредила една специална роля и попаднах на един много коледно червен плюш . Продължавайки да търся дантелата , срещнах в една от торбичките парчета от бял изкуствен косъм ( онова нещо на което някога викахме губер ) . И тогава се роди идеята за малките дядоКоледовски шапки . Дантелата така и не намерих ....
Седнах да правя шапките , успях с първата и машината се разцентрова .
Е,вече побеснях  !!!
И както си бях бясна друга мисъл зае мястото на предните две .Една елхичка от копчета ,която бях срещала в нета . Копчета , благодарение на Танчето си имах достатъчно !
Включих си силиконовия пистолет и се заех да успокоявам нервите си лепейки копчета .
Копче по копче , по копче ................................................
И когато малката кокетка беше готова всичко с нараненото ми самочувствие беше наред .Отново се хванах за шапките и тогава се появиха и те - 12-те шапки на дядо Коледа :

И ако не успея да направя меденките , то поне шапки ще има за всички , от сърце !
Благотворителността е хубаво нещо , но аз имам проблем с нея - Защо само по Коледа ?!
Къде сме през останалото време ?!
Това обаче е една много дълга и тъжна тема ,а вечерта не е време за тъга .
Вечерта е време за топлина и уют , за ласки и хубав филм , за игра с котката и разговори на свещи ... За всички онези хубави неща , за които можете да се сетите .
Пожелавам ви ги от сърце !