Е , вече наистина съм си тук !
Проблема с качването на снимки в блога явно е решен и щете ме , не щете - "тук съм за да ви обичам хора " , както се пееше в една песен.
Не знам защо , но тази година много ми се правят елхички ! Ама много елхички !!!
Все още не съм успяла да ги направя толкова , колкото ми се иска на мен и най - вероятно няма да успея , защото имам още куп задачки , пък и още щури идеи , но все пак ще ви покажа тези ,които се родиха досега.
Първите , ленените се появиха в съзнанието ми още в красивия Лил .Естествено , наред с разходките по улиците на прекрасния старинен град , престоя ми там беше съпроводен и от обилно количество обиколки на магазините :) :) :) И винаги се оглеждах за нещо , " което да ми влезе в работа ". Така, в един голям супермаркет попаднах на една много интересна панделка,облепена с мааааалки дървени елхички и усукана около панделката пластмасова миниатюрна гирлянда . Още тогава знаех , че тази красотичка ще се увие около някоя елхичка !
Въпрос на време беше да го направя ...
И , понеже не знам да правя по едно нещенце , появиха се цели три елхички . Без кройка,дори без рисунка ! Просто отрязох три парчета плат , седнах на машината и тегелирах така ,както ме водеше сърцето ми. После дойде и украсяването на елхичките.Е,тогава падна голяма забава !
И когато бяха готови се зачудих - къде и как ще седят тези крсавици ?!
Сетих се , че на тавана останаха няколко от онези съвсем малки саксийки , където си садя кактусите . " Облякох " ги с подходящ плат ,мушнах малко стериопор ( пак тази трудна дума !!!) и натъкмих елхичките вътре. Аранжировка от отдавна изсъхнал букет послужи за тревичката под елхичките и воаля :
А тези сребърни елхички се появиха в късния следобед на отминалата неделя . Преди година време една добра душа от Габрово, освен че купи моето "Ангелско трио " ми изпрати като подарък и един наръч дантели ( благодаря ти от сърце , Анелия !) .Някои от тях вече използвах , но има и такива ,които си чакат времето и музата .Като тази сребърната . Това бяха ( за жалост забравих да снимам преди да оползотворя !) едни кръгли мотивчета сякаш плетени на една кука ,Доста едрички бяха , пък и доста лъскавички за да бъдат употребени за кукленска рокля или друго и си седяха тихо и кротичко в кутията ... и си чакаха ....
Е,дочакаха ! Една друга добра душица ме беше дарила освен с прилично количество парчета плат и с няколко празни пластмасови конуса от макари ( благодаря ти ,Вале !) Отдавна им се канех на тези нещица и сега и те вече могат да се похвалят ,че живеят втори живот. Облякох конусите с бял плат за да не прозира пластмасата под рехавата дантела и увих същата около нарочените за елхички отпадъци.С помощта на топъл силикон добавих малко перли от кутията със съкровищата и вече си имах две истински празнични ,ама много празнични елхички !
На каквато и светлина да ги снимам обаче , пак няма да мога да предам истинската им прелест ...
Тази играчка за елха снимам за втори път,защото тя също е от нещата ,дето не искат да се снимат. Направена е от онези , готовите стериопорени ( !!!) играчки дето се продават дори в големите супермаркети.Техниката за правенето и я има в интернет , но аз така и не си направих труда да погледна - работих по памет и ... усещане ! Да ви кажа , голяма играчка си е ! Нееее,не играчката - тя е около 5 см. Труда си е много тука, пипкаво е ! Другите 5 от комплекта май ще почакат до другата Коледа :) :) :)
А това тук е една коледна звезда , подарък от приятелка ! Направена е от парче ламиниран паркет по техниката декупаж. Прекрасна е! Вече е допълнение към коледния дух у дома .Благодаря , Деси !!!
И накрая ....розите ! Те се появиха между обличането на куклата ( която надявам се ще мога днес да покажа ) и сладките приказки , ментово чайче и бисквитки с колежка . Искала да подари на свекърва си цвете в саксия. Бях помолена за помощ и ...........ето го резултата !
Май написах километричен пост ,но нали имам да наваксвам ... хи хи ...
А вие не чакайте - наваксайте пропуснатото и кажете на човека до вас колко го обичате !
Прекрасен да е денят ви !
Моето кредо :
четвъртък, 13 декември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар