Пълнолуние

Пълнолуние

Събуди ме Луната твърде рано ...

Погали ме със нежна светлина .

Целуна ме по голото ми рамо

и миг с косите ми се заигра .

Докосна устните ми и отмина .

След туй в очите ми се спря .

Опита се да бъде много мила,

но както тебе не успя !

Усмихна се.Безмълвна си отиде ...

Отстъпи мястото си на деня.

А той пристигна с твойто име

окъпано от новата зора.

Денят започва твърде рано,

приготвил свойте чудеса.

Но,аз от него искам само

един миг с теб. Днес и сега !

Посрещнах и изпращам Септември с поезия,колкото и да е скромна ...

Моя си е,от сърцето ми ...От душата ми ...

От изплаканите ми очи ...

От безсънните ми нощи и препълнените делници ...

Едно Парченце от мен ...Още едно!

Сбогом,Септември!