CLICK HERE FOR FREE BLOG LAYOUTS, LINK BUTTONS AND MORE! »

Моето кредо :

Обичам да обичам!

неделя, 23 септември 2012 г.

Интервю с пеперуда

Е,интервюто не беше с пеперудата,а с мен ...Ноооооо - пеперуда все пак имаше!
И едно цвете.
Появиха се докато водехме разговор на кафе у дома с журналистката Незабравка Кирова Христова.Идеята беше да се интевиюраме,но когато се срещнат две бъбриви жени на кафе,да проведеш нормално интерво си е някак...Изключено!Беше си приятелска среща на кафе в сладки приказки.
Младата жена се запозна с мен във Фейсбук.Покани ме да се срещнем за да ми зададе няколко въпроса и да пише за мен във вестника ,който сама издава (за което и се възхищавам неимоверно за смелостта!!!).Аз от своя страна и предложих да се видим у дома,защото тук се чувствам най на мястото си...В моето малко късче красота и спокойствие...
Същата сутрин бях хукнала като луда в дъжда за да търся майстор да ми оправи нещо електрическо,което никак,ама никак не е в моето полезрение.Както казва Нези,имам чувството ,че мога да сътворя всичко,каквото си поискам,но техниката ми е толкова чужда и далечна галактика!Обикаляйки за майстор техничар,уютно сгушена под новия ,закупен пътьом чадър (първоучебият дъжд заваля неочкавано,както винаги...) все пак успях да вляза и в няколко специални магазина.В един от тях открих малко парче плат,с което още със зърването знаех какво ще направя.Нямах търпение да се прибера и да го претворя!
И го направих!
Една дълга отдавнашна история би помогнала да разберете откъде се появи пеперудата у дома посред средата на септември,ноооооо....историята трябва да има продължение,а то още не е дошло.Затова,затова ще изчакате.Засега само ще знаете ,че половината пеперуда ( или по скоро телцето и!) долетя у дома преди доста време чак от далечен Перник!

 Когато извадих от кутията останалите неща и се появи това нещо,което държа в ръката си на горната снимка ,твърде дълго се чудих какво ли ще то?
И се сетих!Дори и да не е било предназначено за това,което аз направих,резултата се получи приказен!
Една приказна пеперуда кацна на дланта ми.Кацна и не пожела да си тръгне...



 Някъде по средата на кафето, на блузата на моята гостенка цъфна и едно цвете...Че как пеперуда без цвете?!





 А тя,пеперудата обиколи и моите цветя,хареса си едно за снимка и

накрая съвсем спокойно се разположи върху ревера на едно кадифено сако.Вече два дни обикаля града с мен,кацнала на ревера на сакото ми...Хитруша ,а ?!

Е,обещавам да не зачезвам вече за толкова дълго!Освен ако,като сега -нещата не зависят от мен.За това ще разкажа следващия път.Сега ще трябва и да се потрудя,сиреч да ида на работа...
На всички вас,които днес ще сте неделно-спокойни желая слънчев следобед и усмихнати хора покрай вас!И вие се усмихвайте.Не се знае-може точно вашата усмивка да предизвика Мексиканска вълна и една огромна ,гигантска усмивка да залее света...

2 коментара:

Galina Hristova каза...

Прекрасно изпълнение,Юли!Ти чудесно съчетаваш поезията и сръчните си ръце.Прави ми удоволствие да те посещавам и не само да гледам,какво си сътворила,но и как го представяш.С две думи:обичам да те чета!Прегръдки!

Юлияна Неделчева каза...

А ти ,мила моя,прекрасно правиш комплименти...
Благодаря!
Не знам дали успявам или не,но това съм аз.
Някои хора,понякога...ме мислят за малкооооо ...луда.
Нищо ми няма-просто съм прекалена романтичка!
Нека е хубав денят ти!

Публикуване на коментар