Брой до три !

Точно така!
Брой до три - така казваше татко ...На него пък му го казвал неговият баща ...
На баща му пък бащата също повтарял същото ...
Когато у дома се случеше нещо лошо,татко казваше : "Когато лошото долети в къщата ,отвори вратата и брой до три -лошото никога не идва само!"
Изпитано е,наистина е така!Проверено!
Хубавото на лошото обаче е,че винаги можеш да намериш и нещо добро у него.Когато преди повече от седмица изключиха тока на квартала за профилактика,а аз имах почивен ден един малък ужас ме завладя в първия момент.
Ами сега?!Какво ще правя цял ден без ток?Без компютър?Без машина?
Какво ли?Останах насаме със себе си.И с едно Лилаво момиче!
Тооооолкова отдавна не бях шила кукла.А толкова ми се искаше!Лилавото момиче ми беше поръчано преди доста време,но с моите момичета не е никак лесно-не могат да се появяват току така.Трябва да ги усетя,да ги видя преди още да съм ги започнала.В процеса на работа винаги нещо се променя,нещо се допълва,но винаги я има и първоначалната представа.
Телцето на Лилавото момиче беше ушито в друг ден-сряда,ден за който ще разкажа следващ път.Оставаше да се обърне,напълни,сглоби.Да се ушият дрешките,косичките ,очичките...Почти нищо,нали?
Беше безкрайна забава да създам Лилавото момиче !Докато се забавлявах със всичките тези дейности и никакъв шум не ме безпокоеше (освен шума на града през отворения есенен прозорец ) доста размишлявах и стигнах до извода,че аз самата съм едно пораснало момиче!
Едно момиче,което тоооооолкова обича да си играе с кукли!И да ги прави!
Лилавото момиче стана една прекрасна есенна фея !Един есенен ангел,направен отново с много любов.С всичката любов,която мога да вшия в една кукла!
Поръчителката и вчера си я получи ,а аз получих възторжено писмо и безкрайното щастие,че съм направила някого щастлив!
Да ви запозная все пак - Лилавото момиче :

 Наснимах си я ! Много ! Много ми легна на сърцето това момиче ...
И най-интересното е,че когато започнах да я снимам тя си седеше точно на мястото,на което я виждате на горната снимка.Телевизорът си работеше,а Димитър Цонев се мъдреше на екрана в лилав пуловер ,а зад него-лилави стени ...Явно,няма нищо случайно на този свят !

 Най-после дойде редът да използвам онези косички,които бях купила ей така- да има.Голямо шиене падна,но пък резултата толкова ми хареса!

 Дрешките и могат се събличат,обличат ... Дори ботушките се събуват ! Абе въобще-ако на някого му се играе на кукли спокойно може да го направи с Лилавото момиче!

Когато след целодневната липса на електричество отново посегнах към компютъра,за да се осведомя все пак кое?,как?,защо? той просто не тръгна!Не се включи!
Най-вероятно придошлият ток се е оказал твърде силен за и без друго изнемощялата ми вече машинка.И тогава се сетих за приказката на татко-Брой до три!
Замислих се и реших,че това е третото лошо.Бяха се случили и други неща преди това.
И все пак във всяко лошо си има и нещо хубаво-вече съм с нов компютър!
Старият беше достатъчно морално остарял,но разни битови обстоятелства не ми позволяваха да го подновя.
Е,вече си имам нов!
Имам си и спомена за едно Лилаво момиче,което ми донесе прекрасни емоции !

Имайте и вие своите прекрасни спомени и един вълшебен есенен ден!