Как успявам ... ?

Много често ме питат как успявам да сътворя толкова неща . Как успявам да се справям с домакинската работа ? Кога  успявам да общувам в мрежата ? И още куп подобни въпроси .
Ами , отговорът е много , много простичък - НЕ успявам !
И никога няма да успея да свърша всичко онова , което ми се иска . И , което трябва , разбира се :)))))
Никога няма да успея да видя къщата си в идеалния вид , за който мечтая !
Никога няма да успея да ушия и да направя всичко онова , което ми се върти в неспокойната главица !
Никога няма да успея да кажа на хората , които толкова обичам колко ги обичам наистина !
Никога няма да успея да бъда на всички онези прекрасни местенца , които ми се иска !
Никога животът ми няма да бъде идеален . Но аз и не искам ! Харесвам си го такъв - несъвършен , различен , обичен ...
И все пак ... Много отдавна се каня да отговоря тук на всички близки и далечни приятели , които все ме питат : Как успяваш ? Причината да го направя сега е вчерашното ми четене на един пост на  руска  ръкоделница  , която много харесвам . В поста си момичето отговаря на точно този въпрос и аз , неочаквано за мен , намерих в нейния пост един от възможните отговори .
Така , като начало ще започна с това , че от известно време отново съм безработна / около два месеца вече / , което не е основната причина . И преди си се справях доста добре с наумените нещица :))) Да ви кажа , не спазвам особен режим . Действам на мига , според настроението , ситуацията , времето и куп още фактори .
Имам си все пак някои привички , от които не мога избягам . Например , лягам в твърде приличен час - около 10.30  часа и ставам в не толкова приличен - около 5-5.30 сутринта . Никога не съм обичала да спя . Сънят е само средство за възстановяване и зареждане на батериите , нищо повече . Не обичам да се излежавам .  В момента , в който се пробудя и скачам като ужилена , сякаш съм изпуснала влака :))) И това съвсем не е само в сегашната ми , зряла възраст - и като ученичка си бях така :))) Покойният ми баща беше такъв . Просто , има хора , които се нуждаят от по - малко сън , само дето аз си спя в съвсем нормалните часове за това , което най - вероятно е много важно за организма на човек .
Следващото важно нещо за един успешен ден съм наследила и придобила от мама - това е моята организираност . Нека не звучи като хвалба , но определено съм доста организиран човек , като не смятам , че заслугата за това е моя - имало е кой да ме научи !
Винаги си определям приоритетите или пък просто оставям сърцето ми да ме води . И в двата  случая си съставям план за действие , никога не обичам да правя само по едно нещо . Да речем , първо ще заредя пералнята да си върти , после ще сложа късчетата месо да врат на печката , докато те врат аз ще извадя парцалките и ще започна да режа и кроя . Ще стигна до някъде с творенето , ще спра за малко за да извадя прането от пералнята , ще продължа пак с парцалките , после пак ще спра за да сваля месото от огъня и да забъркам набързо някаква манджичка , Докато тя къкри аз ще продължа с нещото , което съм подхванала и така ... Това е само един пример за няколко часа от деня ми . Не обичам и почти не гледам филми с надписи , защото е жизнено важно през времето докато тече филма аз да свърша нещо друго - дали ще е готвене , миене или шиене е все едно - важното е нещата да вървят паралелно ! През това време може и по телефона да говоря , като отново не спирам , а го подпирам на рамото си и така се схващам понякога , ако разговорът продължи по - дълго , че ... :))))
Освен всичко друго , рядко , наистина много рядко започвам няколко неща едновременно / случи ми се наскоро / .Започвам си едно нещо , за ръкоделие говоря и си го довършвам до края .По този начин съзнанието ми е свободно да мисли за следващия проект без да е затормозено от терзания , че имам нещо недовършено .
И , накрая , но може би не на последно място по значение е моят импулсивен , експресивен и всякакъв "  ивен " характер . Обичам нешата да се случват бързо . Сега , на момента ! И съм доста бърза в действията си , просто решавам и го правя ! Никога не мисля твърде дълго , никога не обмислям един проект с часове . Толкова бързо избирам плата и го срязвам , че дори сама си завиждам на смелостта :)))) Никога не съжаляам за нещо грешно получило се . Никога не съжалявам за отрязана коса , за счупен нокът , за твърде много  скъсена пола ... Смятам , че непоправимо е само човешкото здраве - всичко друго си има начин да бъде оправено ! А ако няма - какво толкова ? Ще си остане така и това е , нищо не е съвършено на този свят .
Като пример за всичко , казано до тук ще ви дам битието на вчерашният ми ден :
Отново ранно ставане , естествено предшествано от ранно лягане , пиене на кафе , седене в мрежата , пак кафе ( да не си помислите , че пия твърде много кафе ? Не , просто глътките ми са твърде малки и едно нормално кафе в кафяна чашка го " ближа " до обед ) , след което започнах вчерашните кафеени яйчица . Спрях по някое време да закуся , после  продължих с яйцата . Отново спрях за да пусна пералнята , да сложа месото на котлона и пак продължих с яйцата .
И някъде там , между всичко това се появява малката ми щерка и пита : А подаръка на Диана ?
Диана е най - добрата и приятелка , която вчера също навърши " заветните " осемнадесет !
Бяхме говорили да и направя калъф за тетрадка , защото , за моя огромна радост , всичките приятелки на дъщеря ми много харесват нещата , които правя .
Е да де , говорихме , ама до там . После забравих ...
Часът е вече почти единадесет на обед . Докато суша яйчицата със сешоара измислям визията на калъфа . Сещам се , че ми беше казано , че момичето обича червения цвят . Хм , какво по - червено тогава от едни червени гъбки на зелена поляна ?
 Трябваше да е нещо , което да стане бързичко , защото в 14.30 рожденичката трябваше да бъде посрещната от училище с подаръка !
И тук е мястото да благодаря на Вера за нейната " Разходка в гората " ! Сетих за нея , много бързичко избрах платовете и започнах .
По някое време извадих прането от пералнята и го метнах  в един кош за пране да си чака реда за простиране . После сложих месцето с ориз на слаб огън да се готви и малко преди 14.00 часа вече щракнах набързо готовия калъф !
Изпратих детето , обядвах и продължих с яйчицата . Довърших , снимах , почистих , прострях  и така ...
       Много ще ми е мъчно ако съм досадила с твърде дългия си отговор на въпроса : Как успявам ?
Нали ви казвам - не успявам ! Исках да свърша още неща през вчерашния ден , но и аз , като всеки нормален човек , от време на време страдам от мързел . Или пък - имам нужда от почивка и спокойствие и затова прекарах останалата част от деня в почти бездействие .
Ако не броим сиренената кашичка , която сготвих за вечеря и ходенето до магазин :))))
И сега , като извинение за дългия , и може би досаден пост ще ви покажа снимките на калъфа за още една пораснала госпожица ( която между другото много си го харесала !!! ) :

Искаше ми се надписа да прилича на тези , дето всички ученици си драскат по тетрадките - един такъв несъвършен и мисля , че успях да се справя !

Калинката и точките на  гъбките са залепени с топъл силикон .

Желая ви един прекрасен ден , а на мен ми е време вече да хапна и да вляза в ритъма на днешния си ден !
Бъдете ми здрави !