CLICK HERE FOR FREE BLOG LAYOUTS, LINK BUTTONS AND MORE! »

Моето кредо :

Обичам да обичам!

петък, 29 март 2013 г.

Как успявам ... ?

Много често ме питат как успявам да сътворя толкова неща . Как успявам да се справям с домакинската работа ? Кога  успявам да общувам в мрежата ? И още куп подобни въпроси .
Ами , отговорът е много , много простичък - НЕ успявам !
И никога няма да успея да свърша всичко онова , което ми се иска . И , което трябва , разбира се :)))))
Никога няма да успея да видя къщата си в идеалния вид , за който мечтая !
Никога няма да успея да ушия и да направя всичко онова , което ми се върти в неспокойната главица !
Никога няма да успея да кажа на хората , които толкова обичам колко ги обичам наистина !
Никога няма да успея да бъда на всички онези прекрасни местенца , които ми се иска !
Никога животът ми няма да бъде идеален . Но аз и не искам ! Харесвам си го такъв - несъвършен , различен , обичен ...
И все пак ... Много отдавна се каня да отговоря тук на всички близки и далечни приятели , които все ме питат : Как успяваш ? Причината да го направя сега е вчерашното ми четене на един пост на  руска  ръкоделница  , която много харесвам . В поста си момичето отговаря на точно този въпрос и аз , неочаквано за мен , намерих в нейния пост един от възможните отговори .
Така , като начало ще започна с това , че от известно време отново съм безработна / около два месеца вече / , което не е основната причина . И преди си се справях доста добре с наумените нещица :))) Да ви кажа , не спазвам особен режим . Действам на мига , според настроението , ситуацията , времето и куп още фактори .
Имам си все пак някои привички , от които не мога избягам . Например , лягам в твърде приличен час - около 10.30  часа и ставам в не толкова приличен - около 5-5.30 сутринта . Никога не съм обичала да спя . Сънят е само средство за възстановяване и зареждане на батериите , нищо повече . Не обичам да се излежавам .  В момента , в който се пробудя и скачам като ужилена , сякаш съм изпуснала влака :))) И това съвсем не е само в сегашната ми , зряла възраст - и като ученичка си бях така :))) Покойният ми баща беше такъв . Просто , има хора , които се нуждаят от по - малко сън , само дето аз си спя в съвсем нормалните часове за това , което най - вероятно е много важно за организма на човек .
Следващото важно нещо за един успешен ден съм наследила и придобила от мама - това е моята организираност . Нека не звучи като хвалба , но определено съм доста организиран човек , като не смятам , че заслугата за това е моя - имало е кой да ме научи !
Винаги си определям приоритетите или пък просто оставям сърцето ми да ме води . И в двата  случая си съставям план за действие , никога не обичам да правя само по едно нещо . Да речем , първо ще заредя пералнята да си върти , после ще сложа късчетата месо да врат на печката , докато те врат аз ще извадя парцалките и ще започна да режа и кроя . Ще стигна до някъде с творенето , ще спра за малко за да извадя прането от пералнята , ще продължа пак с парцалките , после пак ще спра за да сваля месото от огъня и да забъркам набързо някаква манджичка , Докато тя къкри аз ще продължа с нещото , което съм подхванала и така ... Това е само един пример за няколко часа от деня ми . Не обичам и почти не гледам филми с надписи , защото е жизнено важно през времето докато тече филма аз да свърша нещо друго - дали ще е готвене , миене или шиене е все едно - важното е нещата да вървят паралелно ! През това време може и по телефона да говоря , като отново не спирам , а го подпирам на рамото си и така се схващам понякога , ако разговорът продължи по - дълго , че ... :))))
Освен всичко друго , рядко , наистина много рядко започвам няколко неща едновременно / случи ми се наскоро / .Започвам си едно нещо , за ръкоделие говоря и си го довършвам до края .По този начин съзнанието ми е свободно да мисли за следващия проект без да е затормозено от терзания , че имам нещо недовършено .
И , накрая , но може би не на последно място по значение е моят импулсивен , експресивен и всякакъв "  ивен " характер . Обичам нешата да се случват бързо . Сега , на момента ! И съм доста бърза в действията си , просто решавам и го правя ! Никога не мисля твърде дълго , никога не обмислям един проект с часове . Толкова бързо избирам плата и го срязвам , че дори сама си завиждам на смелостта :)))) Никога не съжаляам за нещо грешно получило се . Никога не съжалявам за отрязана коса , за счупен нокът , за твърде много  скъсена пола ... Смятам , че непоправимо е само човешкото здраве - всичко друго си има начин да бъде оправено ! А ако няма - какво толкова ? Ще си остане така и това е , нищо не е съвършено на този свят .
Като пример за всичко , казано до тук ще ви дам битието на вчерашният ми ден :
Отново ранно ставане , естествено предшествано от ранно лягане , пиене на кафе , седене в мрежата , пак кафе ( да не си помислите , че пия твърде много кафе ? Не , просто глътките ми са твърде малки и едно нормално кафе в кафяна чашка го " ближа " до обед ) , след което започнах вчерашните кафеени яйчица . Спрях по някое време да закуся , после  продължих с яйцата . Отново спрях за да пусна пералнята , да сложа месото на котлона и пак продължих с яйцата .
И някъде там , между всичко това се появява малката ми щерка и пита : А подаръка на Диана ?
Диана е най - добрата и приятелка , която вчера също навърши " заветните " осемнадесет !
Бяхме говорили да и направя калъф за тетрадка , защото , за моя огромна радост , всичките приятелки на дъщеря ми много харесват нещата , които правя .
Е да де , говорихме , ама до там . После забравих ...
Часът е вече почти единадесет на обед . Докато суша яйчицата със сешоара измислям визията на калъфа . Сещам се , че ми беше казано , че момичето обича червения цвят . Хм , какво по - червено тогава от едни червени гъбки на зелена поляна ?
 Трябваше да е нещо , което да стане бързичко , защото в 14.30 рожденичката трябваше да бъде посрещната от училище с подаръка !
И тук е мястото да благодаря на Вера за нейната " Разходка в гората " ! Сетих за нея , много бързичко избрах платовете и започнах .
По някое време извадих прането от пералнята и го метнах  в един кош за пране да си чака реда за простиране . После сложих месцето с ориз на слаб огън да се готви и малко преди 14.00 часа вече щракнах набързо готовия калъф !
Изпратих детето , обядвах и продължих с яйчицата . Довърших , снимах , почистих , прострях  и така ...
       Много ще ми е мъчно ако съм досадила с твърде дългия си отговор на въпроса : Как успявам ?
Нали ви казвам - не успявам ! Исках да свърша още неща през вчерашния ден , но и аз , като всеки нормален човек , от време на време страдам от мързел . Или пък - имам нужда от почивка и спокойствие и затова прекарах останалата част от деня в почти бездействие .
Ако не броим сиренената кашичка , която сготвих за вечеря и ходенето до магазин :))))
И сега , като извинение за дългия , и може би досаден пост ще ви покажа снимките на калъфа за още една пораснала госпожица ( която между другото много си го харесала !!! ) :




Искаше ми се надписа да прилича на тези , дето всички ученици си драскат по тетрадките - един такъв несъвършен и мисля , че успях да се справя !


Калинката и точките на  гъбките са залепени с топъл силикон .





Желая ви един прекрасен ден , а на мен ми е време вече да хапна и да вляза в ритъма на днешния си ден !
Бъдете ми здрави !

3 коментара:

Стефка каза...

Юлка, когато в сърцето и съзнанието прелитат идея след идея, хрумка след хрумка, това никога някак изчезва. Времето стига за всичко само, че на някое от всичкото просто трябва да му дойде времето.
От сърце ти пожелавам да си отвориш твое местенце, в което да накиприш всички прелести, които сътворяваш. Нека повече хора да отнесат в домовете си по парченце от уюта и красотата на твоите творения. А защо не и две, едното тук - другото в Лил. Пожелавам ти го най-искрено, душата на твореца лети, когато вижда усмихнати лица и очи пълни с цвят и красота. Много усмивки от мен.

allegri2000 каза...

Много е хубава новата премяна за тетрадка или книга!!! Тук ми липсва едно емотиконче сърчице и едно, което се размазва от кеф! :))) Много съм доволна от твоята интерпретация по темата и още повече, че рожденичката си я е харесала! :)
Прегръдки!!!

Юлияна Неделчева каза...

Стефи , благодаря ти мила , много ! И на мен искрено ми се иска да вярвам , че един ден ще имам своето си местенце ... Толкова го искам !
Вера , благодаря и на теб , че те има тук , и в живота ми !
Както и на всички онези , които дори не знам , че ги има :))))
Прекрасен ден на всички !

Публикуване на коментар