Една французойка в саксия :))))

Ох , да ви кажа честно не ги знам французойките къде растат , но аз една не видях дето да ахна по нея ! И не , не съм забравила че имам обещано да разкажа и покажа моята есенна разходка до Лил , северна Франция , но пустото време дето все ми бяга ....
Та за французойките де - прословутите френски мадами не ги срещнах . Или не ходят по улиците , или пък хич ги няма , не знам .
Моята обаче е много шикозна дама ! За да не разказвам надълго и на широко ще ви подсетя за моите Французойки ето тук . Три от тях мноооого отдавна заминаха нанякъде и остана само една , самотничка милата . Обаче , хареса си я моята колежка Деси и си я пожела . Аз пък и предложих да и я сложа в нещо иииии .... какво да е то нещо ? Саксияяяяяяя !
Една обикновена глинена саксия , която направих декупаж , аранжирах и боцнах Французойката :

И защото , като се хванеш с декупаж си е най - добре да направиш няколко нещица ( не за друго ами защото миенето на четката от лака е много досадна работа ! ) появи се още нещо за същото Деси :

Някаква стара , много стара кутия , която тя ми даде да и я направя /

И още едни нещица има , но тях ще покажа в следващата публикация .
Обаче се наснимах днес - едно прекрасно мартенско слънчице грееше в прозорците ми и никак не подхождаше на звуците от ураганния вятър навън . Затова пък си беше много подходящо за снимки . Та , вдъхновена от аранжировките дето правих си спретнах и за мен едничка - зюмбюла , който ми подари детето за рождения ден и чайника , който Танчето ми изпрати чак от Перник . Хи хи , който пък чайник се оказа , че бил румънски , а пък Силистра си е до Румъния , да не говорим , че входа на блока ми е на някакви си 50 метра от митницата . Абе ... дойде си чайничето у дома демек :)))))

Хубава да ви е вечерта и спокойна нощта ! С аромат на зюмбюли ....