CLICK HERE FOR FREE BLOG LAYOUTS, LINK BUTTONS AND MORE! »

Моето кредо :

Обичам да обичам!

сряда, 13 март 2013 г.

Три черни котки ... за късмет

Плюс две черни свраки , къщичка за птици , парче сирене и черно паяче .
И всичко това в една книгоподвързия ! Или пък - облекло за тетрадка , както си реши детето .
Детето , което след шест дни вече няма да е дете - малката ми дъщеря Симона , която на 19.03 ще навърши цели осемнадесет години !
Родена през инфарктната ( някои от вас няма как да я помнят :)))) ) 1995 година . Казваха ми , че съм луда да раждам второ дете в такива несигурни времена , че съм майка - героиня ... Лекарите не даваха щото , бях претърпяла един страшен спонтанен аборт когато кака и беше на две годинки , а аз си умирах за второ детенце .
И все пак я имам ! Защото толкова я исках , повече от всичко !
Беше лъчезарно дете . После дойде страшният пубертет и някой ми взе детето . Търпеливо , както само една майка може , чаках да ми върнат моето си дете . Онова , обичливото , красивото , милото , доброто ...
През какво минах само аз си знам , но дочаках ! Дочаках в живота ми да се появи още един страхотен приятел . Една млада госпожица , с която да излизам на разходка , да ми прави косата , да се правим че пеем с въображаеми микрофони на музиката , усилена до дупка от компютъра , която да измие чиниите вместо мен , да ми дава лекарството  когато не ми е добре и която да ми звънне по някое време от училище и да ме попита : " Звъннах просто ей така , само да те чуя как си "
... Любовта на моята Симонка към котките граничи с лудост :)))) Благодарение на нейната любов към тях и Непризнаването и на думичката " НЕ " у дома се появи един прекрасен рижав Макси , който аз вече обожавам . Един ден , точно по време на една от разходките ни , Симонка ме попита : " Мамо , мога ли да работя нещо като да се грижа за животните ? " и после продължи замечтано : " Искам да имам много голяма къща където да приютя всички бездомни животинки ! " Да , тя все още търси себе си , но котките определено обича безмерно .
Затова и беше съвсем сигурно , че подаръкът за рождения и ден ще е свързан с котки . И с още нещо , което тя много пъти ми е казвала че иска . Всеки път , когато ушиех калъф за някоя тетрадка и тя ме питаше : " А на мен кога ще ми направиш ? " В началото на учебната година дори ме агитираше да съм направела калъфи на всичките и тетрадки за училище ! Успях да я разубедя само с аргумента , че много ще и тежат така и ще заемат много място в чантата и :)))
Подаръкът и за осемнадесетия и рожден ден , ден който тя чака с огромно нетърпение без да знае че да си " голям " човек е страшна отговорност , е съвсем скромен , но пък от цялото ми сърце ! От моя страна да го изработя си беше цяло геройство ! И не за друго , а точно заради черните котки , свраките и черното паяче , които са една много ситничка бродерия .
Аз обичам да бродирам , но през цялото време докато го правех все повече и повече осъзнавах , че диоптера на очилата ми е вече твърде слаб и ми е безкрайно трудно да се взирам в мъничките кутийки на панамата , пък и в схемата на монитора . През цялото време си повтарях , че е време да отида и да си сменя очилата . И през цялото време стисках зъби да ушия и това , пък ще отида ... някой ден !
След доста часове труд и взиране се появиха и трите черни котки :

 Цветовете на самия калъф не бяха труден избор този път . Те си дойдоха сами , определени от бродерията , която тоооолкова ме измъчи :))))


А , ако питате какво прави там това голямко червено сърце , което съвсем не се връзва с цветовото решение на калъфа, то ще ви кажа така - това е моето сърце  , което винаги ще бие за детето ми !






И на гръбчето и на лицето нямаше как да се разминем без няколко ръчни бода за наичване ...








Винаги  мога ( ако финансите позволяват , разбира се ! ) да отида и да купя някакъв шикозен подарък за детето си . Обаче , смятам че каквото и да купя то няма да носи заряда и любовта , които аз заших в този калъф . Няма да има онова чувство , което ме водеше през цялото време докато правех подаръка .
 Остана да купя една тетрадка и да напиша в нея каквото ще напиша , да дойде денят и подаръкът да бъде подарен на едно пораснало малко момиче . Защото ... тя винаги ще си остане моето малко момиченце . На колкото и години да стане !
И се надявам , много силно се надявам моите три черни котки за късмет и моята огромна любов наистина да и донесат онзи късмет , който тя заслужава !
Попътен вятър , дете мое !

5 коментара:

allegri2000 каза...

Да ти е жива и здрава и много, много да те радва!
Калъфчето е много красиво и....с всяка една прочетена думичка, докато стигна до последният ред то стана безценно!
Наистина няма нищо по-силно от майчината обич и в тези редове тя блести по-ярко от слънце!

anastasia anezinis каза...

страхотен е калъфа!да носи щастие на детето и да го съпътства винаги майчината обич!поздрави

Елица каза...

Колко мил подарък само за толкова специален рожден ден, като осемнайстия... Собственоръчния подарък е зареден със специална, особена енергия, която не може да се купи на готово.
Разбирам чудесно щерка ти, Юле - котките са и моя голяма слабост, обожавам ги тези пухкави топки. В аванс - да ти е жива и здрава, и да е голяма късметлийка!

Radmila Dimitrova каза...

Невероятна си ! Подаръкът е много оригинален и от него направо струи майчина обич - това не се купува в никой магазин ! Да е живо и здраво малкото ти - пораснало момиче и винаги да има попътен вятър с кораба на живота !!!

Юлияна Неделчева каза...

Благодаря ви , мили момичета - затова че се отбивате и затова , че сте толкова мили !
Ще предам поздравите ви на детето :))) като дойде денят !
Желая прекрасен ден на всички ви !

Публикуване на коментар