CLICK HERE FOR FREE BLOG LAYOUTS, LINK BUTTONS AND MORE! »

Моето кредо :

Обичам да обичам!

понеделник, 26 септември 2011 г.

Размяната.......

Обичам пауърка-много!
Обичам куилта-много!
Обичам ръчно направените играчки-много!
Всички вие,които следите моя блог знаете това.А и вие,които случайно отваряте моята страничка ще забележите неимоверната ми любов към ръчно направените неща.
Та тази моя любов ме запозна с едни прекрасни жени,които никога не съм виждала,но които ,смея да твърдя много обичам.Това са момичетата от сдружението "Пачуърк БГ"-едни много мили,жизнени,креативни,можещи жени!!!!!
Тези дами ми дадоха сили и увереност да продължа да се занимавам с това,което обичам най-много-майсторенето,ръчното!
Благодаря им!
С тях си разменяме платчета,помагаме си с кройки,идеи,съвети,правим си разни подаръчета....Въобще ,така мечтаният някога комунизъм за нас не е утопия,а една реалност.
Когато през пролетта на тази година беше организирана първата пачъурк-игра размяна (това е практика на жените-куилтърки по света,в която всека шие по нещо и изпраща на друга,като изненада,като темата е предварително обявена)  аз не посмях да се включа.Мислех си,че не съм достатъчно достойна за това,но тези жени ме накараха да повярвам в себе си и сега,когато беше обявена втората такава размяна никак не се и замислих даже.Ще участвам -и още как!!!!
Дори да не съм на нивото на повечето от момичетата,водеща ще е моята емоция,тръпка и чувство за принадлежност.Принадлежност към една можеща и позитивна група жени,които вшиват във всеки бод част от сърцето си......А сърцата им са наистина големи!
И така-това лирично отклонение в началото идеше за да поясни целта на днешното ми занимание.
Темата на настоящата размяна е кукленски куилт.Кукленски,защото размерите му ще бъдат такива- 50/50 см.И като подтема-есен,естествено,според сезона.
Много вечери,преди заспиване обмислях как точно ще изглежда моят куилт.През главата ми минаваха какви ли не есенни картини,а есента е толкова богата на багри,че възможностите са хиляди и изборът никак не може да е лесен.
За моя голяма радост съвсем случайно знам какво харесва моето другарче (или жената,на която трябва да пратя готовия куилт) и затова спрях да се чудя.Нарисувах си картинката,показах я на цялото домочадие и дочаках одобрение.Вече беше ред да направя и следващата стъпка-избора на платове и десени.
Е,тук дойде и най-трудното (засега!) -как да избера нещо като не го виждам?При парченцата ми цареше такъв хаос,че щеше да ми е трудничко да открия точната комбинация.И се наложи да се заема с нещо,което никак не обичам-подреждането на моята съкровищница!
Майкооооо,ако знаете само как съжалих по някое време ,че съм започнала.......Ми то си е много труд!Имах идеята при започването,че ще изхвърля ненужното,но познайте какво се случи?Ненужно нямаше!И най-малкото парченце вероятно някой ден щеше да ми потрябва и нямаше как да бъде изхвърлено,нали?!
С няколко почивки ( и няколко цигари,с което не се гордея!) все пак метчаният резултат дойде-всички платчета бяха грижливо сгънати и подредени,а оснвовната задача изпълнена!
Беше оформена купчинка с цветове,в които аз виждам есента.Естествено не всички ще вземат участие в проекта ми,но трябва да са ми под око за да мога да избирам.
От цялото редене и пренареждане се появи и още една купчинка-тази за Коледно-новогодишните ми евентуални проекти.....Цветове ,в които си представям Коледата.
Намерих и пликовете,грижливо прибрани,в които съм получавала разни нещица от момичетата.Толкова е мило това разменяне и подаряване,че сърце не ми е дало да ги изхвърля.И сега не ми даде-пак си ги прибрах!
Ще видите и малко снимки от работния ми процес днес,направени обаче със стария ми фотоапарат,който ненапразно носи името -Стар.Снимките не са качествени,но пък запечатоха един много важен момент от сътворяването.......Вижте:










Сега остава и да започна самия проект....Малко се страхувам,но още повече се вълнувам!
Пожелавам ви подобни приятни вълнения като моите!
Желая ви здраве!

7 коментара:

domoshar каза...

Толкова познато с всички купчини и малки пърчоци, които викат да ги сложиш и тях в купчината за новото нещо :)
И на стария апарат да си показали красотата :)
Мерси, че показа!

Анонимен каза...

"Сама си видяла, че от нищото, тоест – от ненужното стават нужни и полезни неща ! Не изхвърляй нищо с лека ръка на боклука! Не знаеш какво богатство се крие там! Нищото е нещо! Стига да намери своето място! Направи още, за да зарадваш хората. Ти ще отидеш с цветната радост при малките дечица, ще запазиш топлината на влюбените, красивите им сънища и мечти …С песните си ще ги радваш…Със стиховете …
Както парчетата плат се събират и правят едно голямо и красиво нещо. В което, когато и най – малкото уж ненужно парче плат дойде на мястото си, като в мозайка ще стане най – нужното и очакваното!" Откъс от моята "Взривена самота".
Оля Недкова

Unknown каза...

Оле, Юле... направоооо не мога да ти опиша колко ме развълнува... мерси, мерси, мерси за разказа и прекрасните картинки!

uadjet каза...

Уауууу!Страхотен пост!Благодаря,Юле,написала си го и заради мен!Заставам зад всяка дума.Просто подробното писане не е моя страст,аз съм по кратките форми.Иначе бих написала точно същото,с подробностите-''и няколко цигари,с което не се гордея''....,''пликовете,грижливо прибрани''...:)))))А чувството за принадлежност е основната причина да обичам тази група!

Rumi каза...

много се зарадвах като видях опаковките. Сякаш видях моето шкафче.

Анонимен каза...

Толкова мило ми стана, пак връщам картинките да се любувам - и... защо ги подреди. Дали ако се заровя в парцалките ще изскоча от купчинката като секси-мацка от поръчкова торта за ергенско парти, или като баба Яга. Поемам риска и искам да се окупирам в тази купчинка. Веднага ги вади и настани на пода ако искаш да ме видиш! Постът е.... типичен за Юлияна - полазват те тръпки, четейки го. А, Пепа да се не мотае ами да си погледне блога, където е зациклила на едно място от сто години. Таня

Юлияна Неделчева каза...

Благодаря ви,мили момичета за коментарите!Не,това не са коментари,това са емоции,нали?!
Моите,вашите,нашите емоции!
Докато пишех поста не обмислях-просто бях себе си.Малко по-късно се замислих -как ли би била изтълкувана моята откровеност?
Радвам се,че успях да ви донеса усмивка на лицата и топлинка в душата!
Бъдете ми здрави!!!!!!

Публикуване на коментар