CLICK HERE FOR FREE BLOG LAYOUTS, LINK BUTTONS AND MORE! »

Моето кредо :

Обичам да обичам!

четвъртък, 22 септември 2011 г.

Майки и дъщери.......

Денят започна като всеки друг-ранно ставане (незнайно защо все се будя по тъмно,дори когато съм почивка,,,,,) ,сутрешно кафе с мъжа ми,целувка за довиждане,пулене в сутрешния блок на БТв и чуденка-какво да подхвана днес!Бях замислила много неща,като едно от тях беше подарък за рожден ден (поръчка от голямата ми щерка....),но понякогааааа-понякога нещата не стават така,както сме ги замислили!Докато ошетам това -онова у дома,да нарежа едни червени чушки за фризера ,да просна изпраното пране на терасата и се събуди малката ми дъщеря,която днес не е на училище заради празника.
Знаете,че имам две дъщери-моите принцеси,на мама слънчицата!!!!Обожавам ги!
Обожавам времето,прекарано с тях....... и все повече го ценя,защото то става все по-малко!Толкова обичах да си ги накипря,да им вържа косичките и да ги хвана за ръчичка към поредната разходка.Задаваха много въпроси,на много от които се чудех как да ги отговоря.Не спираха да се дразнят за нещо.Ядосваха ме.Разсмиваха ме.Нуждаеха се от мен.И аз от тях.
А сега?!
Сега прекарваме все по-малко време заедно-всяка си има своите приятели,своята среда и аз знам,че това е съвсем в реда на нещата!Това е живота.Не страдам,но се радвам на всеки миг прекаран с децата си.Знам ,че ще стават все по-голяма рядкост тези дни.
И така-когато малката ми дъщеричка стана от сън (не си мислете,че е било сутрин-нееее!Беше си обедно време вече!) я помолих да ми изправи с тяхната преса косата,защото си бях легнала с влажна коса след баня и тя стърчеше абсолютно във всички посоки.Има дни,когато я понасям,но има и такива ( като днешния!) когато беше невъзможно да се покажа така на улицата.
Музиката от компютъра беше усилена,детето ми изправяше косата и говореше,говореше....Обичам ,когато ми споделя-така се чувствам част от нейния свят!
Решихме,че ще се направим хубави и ще излезем на разходка-септември все още ни предлага чудесно време и щеше да е грехота да го пропилеем у дома!
Детето ми направи косата,гримира ме....Знаете ли какво означават за мен тези мигове?!Незабравими!!!!Най-хубавото на този свят!
Още като ученичка знаех,че моето призвание е да съм майка.Смееха ми се....Но и днес аз знам,че това ме прави силна ,и можеща,и знаеща.Чувствам се изпълнена и пълноценна!!!
Имахме чудесен ден и понеже смятам,че едно удоволствие,когато не е споделено не е достатъчно пълно,затова го споделям с вас.


Началото.......






На тази снимка ни снима една позната (или по-скоро далечна роднина).В днешния празничен ден паркът беше почти пуст и беше трудно да намериш някой ,който да помолиш да те снима.На една пейка обаче седяха моята позната и нейната вече възрастна майка.Сами.Бяха много мила гледка.Страта жена има проблем с очите и дъщеря и редовно я извежда на разходка
Майки и дъщери.........
Нашата разходка продължи в разговори,смях,кафе и сок,посещание (което не се размина само с гледащо посещение....!) на магазин за обувки......
Дребни,малки,обикновени неща,които направиха денят ми необикновен!!!!!




Откраднати минути за споделяне със сетричката ми..........





Днес изживях поредното парченце от живота си......Без него той нямаше да е цял и пъзелът някак си нямаше да се намести и заприлича на красивата картина,наречена живот!!!

 Пожелавам ви една прекрасна есенна вечер и споделени мигове!

3 коментара:

Diva каза...

Страхотно! Пожелавам ти още хиляди споделени моменти с децата ти!
Ида

Анонимен каза...

Оооо, Юлка - Том Джоунс тебе има в предвид пеейки една страхотна песен! Радвай се на тези моменти, защото с годините стават все по-малко и защото след години ще си изкараш на принтер написаното от Халил Джубран и ще си го препрочиташ и разнасяш на колежки. "Нашите деца не са наши деца...."

Юлияна Неделчева каза...

Благодаря,Иди!Може би е добре,че са момичета,нали?Те някак по се свъртат покрай майките си......
Танче,това с песента като комплимент го разбирам-благодаря!Не съм чак такава мацка-те снимките лъжат.Най-обикновена майка съм си.А на моментите наистина се радвам-само преди половин час се боричкахме с щерките,които по чудо си бяха и двете у дома!!!!!А на мен ми беше толкова хубаво,макар че ме набориха....
А Халил Джубран не го знам-светни ме!

Публикуване на коментар