Мишо и Миглена.........

Там ,зад високия баир,има една гора.Всички от околността я наричат "Гората на влюбените".
Защо ли?
Ей сега ще разберете!
Живеят в тази гора две хлапета-тийнеджъри.Познават се от съвсем малки,заедно ходеха в детската градина.После заедно започнаха първи клас в горското училище "Големият дъб" при госпожа Лисана Лисанкова.Заедно изучиха азбуката,научиха се да четат,смятат,пишат.Научиха и много други полезни неща,като например как да събират мед,как да се подготвят за зимата,как да хващат риба,да се катерят......и всякакви такива полезни работки.
Тези две другарчета са мечетата Мишо и Миглена.
На всичкото отгоре,дори са съседи!Живеят през къща.Майките им са приятелки,а бащите им много обичат заедно да обикалят гората и да си разказват подвизи от младостта.
Мишо и Миглена толкова са свикнали да са заедно,че не могат да си представят живота един без друг.
Сега те са в десети клас.Още в шести ,обаче между тях се появи нещо повече от приятелство.....Припламна искра,която е жива и до днес,даже заплашва да се превърне в огън!
Беше голямото междучасие на един от прекрасните учебни дни,които всички в училището посещаваха с удоволствие.Меги си говореше с приятелки и безгрижно се усмихваше на всеки,който минеше покрай нея.И тогава.....-тогава се появи Мишо!Тя му се усмихна,както го правеше досега,но нещо в сърцето и трепна ,в стомаха и запърхаха пеперуди и и се завъртя главата,сякаш сто пчели кръжаха над нея.Никога досега не беше забелязвала колко очарователна усмивка има Мишо,колко са мили очите му,колко е топъл гласът му.....
Меги не разбра какво се случва,помисли си,че пак е прекалила с меда на закуска и затова леко и прилоша.Милата,не знеше ,че това е Любов!Не знаеше,че е пораснала и беше време да се влюби....
От този ден нататък,тя се срамуваше да си говори с Мишо,търсеше се го само с поглед,но онова странно чувство не я напускаше и тя не знаеше какво да прави.Така минаваха дните им-в откраднати погледи и стаени въздишки!Цялата гора се чудеше какво става с тези приятели-та те бяха неразделни!!!
И така дойде лятната ваканция!Време,когато игрите и забавленията са безконечни и по-сладки от всякога.Цялата гора беше огласена от детска глъчка и смях,само в две къщи беше тихо и някак странно спокойно.Мишо и Миглена не смееха да излязат навън за да не се срещнат,онова между тях беше толкова необичайно,че те не можеха все още да разберат какво става.
Един ден,майката на Меги я помоли да отиде до къщата на Мишо,за да поиска от майка му канела за курабийките,които печеше.Меги с неохота тръгна натам,макар много да уважаваше майка си.Когато спря пред портичката ,сърцето и лудо затупка,краката и омекнаха,а погледът и се замъгли.Боже,каза си момичето,ами сега?
Събра всичките си сили и почука.След няколко секунди на вратата се появи Мишо.Усмихна се и подаде ръка.Меги я пое и се потопи в нея......Тя вече знаеше-Обича го!Тя обича Мишо!Обича го с цялото си сърце!Той също я обича!Личеше си по пламъчетата в очите му и по свенливата му усмивка!
Меги дори забрави за какво е отишла .........Хванаха се за ръка с Мишо и тръгнаха на разходка из гората.Разхождаха се докато слънцето започна да се скрива зад баира.
Майката на Меги така и не допече сладките-нейното пораснало момиче беше забравило за канелата......
Мишо и Меги и до днес са заедно.Ако случайно изкачите големия баир и стигнете до гората непременно ще ги срещнете-те все още се рахождат ,хванати за ръце .Говорят си,смеят се,тичат между дърветата,плуват в реката-винаги двамата!
Обитателите на гората вече не се чудят какво става.Те знаят-тези двамата са влюбени!Обичат се!
Там............в "Гората на влюбените".............................

Всеки заслужава своята голяма любов!!!!!!!!!!!!!

Пожелавам ви един прекрасен ден!