Моята тетрадка

Днес ще ви разкажа за моята тетрадка...
Всъщност,тя не е моята тетрадка,а тетрадка на някоя от дъщерите ми,не помня точно.Имам лошия навик да им купувам хубави,дебели,скъпи тетрадки за училище.Казвам лош навик,защото всеки път осъзнавам че е малко безсмислено разточителство,но толкова ги харесвам!Пък и по мое време нямаше такъв лукс и сега ми е хубаво,че мога да купя поне на децата.В повечето случаи обаче,тетрадките остават недописани и после служат за разпалки на парното(което всеки ден ми се налага да паля..)
Една такава тетрадка,недописана,без хубавите дебели корици(бяха скъсани!) стана моята тетрадка-мястото където си записвах идеите,мечтите,проектите,направеното,продаденото и разни други.
Иди каза в един пост в групата за пачуърк::Не знам кой на кого в главата бърка?Оказва се че с много хора мислим еднакво.Зори (от същата група) скоро показа проекта си за облекло на нейната тетрадка.Аз нямах проект-започнах моето крейзи облекло (беше си планувано в тетрадката,като въобще не спазвам реда на написване,просто започвам от това,което ми се прави!) както повечето си неща-ей така ,на шега и с малко недоверие към себе си.Всъщност недоверието идеше от факта,че като конструкция не ми беше много ясно как точно трябва да се получи.Обаче дерзаех!
Започнах с кориците на тетрадката-изрязох от един календар корици и ги залепих с топъл силикон:

Бях решила че ще е в жълто-лилаво-зелено и затова направих ето тази бродерия:

Приготвих парченцата:

Нахвърлих нещо като проект:

И се заех със съшиването.В процеса на работа нещата се попромениха малко,но крайният резултат се оказа много добър:

Пожелавам ви жълто-лилаво-зелено настроение!

Едно сърце в стихове

Обичам всички цветове ! Най-вероятно сте го забелязали ...
Обаче , към някои цветови комбинации имам особен афинитет .Така е с кафявото и розовото,например .
Когато реших , че ще правя нещото , което направих вчера идеята за кафяво-розовата смес все още не беше се оформила в главата ми..А нещото е - калъф за тетрадка ! Тетрадката с моите стихове.
Всъщност,  доскоро си нямах такава ,а записвах раждащите се думи на тетрадката с проекти и скици за пачуърк .И понеже там се получи една невъобразима бъркотия вече ,реших да въведа ред ( който толкова обичам !!!) като си направя тетрадка за стиховете.
Купих си една най-обикновена ученическа тетрадка и реших да и ушия калъф ,защото смятам че всяка уважаваща себе си поетична тетрадка би се радвала да има една премяна в повече ... :)
Отдавна обмислям как точно да изглежда , но както в повечето случаи решението си дойде само.Събудих се в съботната утрин и знаех как ще изглежда моята тетрадка,а цветовете - те се самопоканиха .Достатъчно беше да погледна към рафтовете с платчета и вече знаех и цветовете на моята тетрадка .
Останалото си беше едно истинско забавление с любимата ми релефна бродерия. Потънах  в нея и утрото неусетно мина в обед, а докато натъкмя и дантелките и сглобя калъфката деня вече беше към своя край ...
Беше един чуден ден ,изпълнен с поезия , бродерия, пачуърк и още нещо ...Какво е то ли ?!
Ами - любов ! Много любов ! Във всичко ,което правя .Иначе не си струва да го правя ...

Знаете ли,панделката с която се връзва тетрадката някога беше презрамки на една много нежна и ефирна нощница ... Подари ми я свекърва ми ( майката на мъжа ми ) когато се оженихме. Тогава имаше такава традиция всички да се даряват с дарове - специално приготвени за целта вещи,опаковани красиво на картон и завити с целофан така,че всичко да се вижда ... :)
Традициите не са това ,което бяха ... Нощничката отдавна вече не ставаше за носене,но пък сатенените презрамки заживяха нов живот на моята тетрадка .

След като свърших с "поетичната " страна на живота минах към по-прагматичната .
Най- малкият член на нашето семейство най - после се сдоби със собствено легло !
Откак е у нас това зверче се каня да му ушия лъгълце , а това е вече повече от година !Е,настъпи и неговият час - малкото оранжево коте,станало междувременно  голям оранжев котарак си има  мекичко,удобно и красиво легло.
Плата за легълцето му бях купила за евентуални завивки на евентуалните внуци , с които ще ме дарят децата ми.И тъй като внуци засега не се очертават Макси "намаза" едно много весело легло !
Е,не си мислете,че и за внуците не остана -те само да дойдат !!!

Сега,аз отивам най-после да прибера красивите си кактуси от терасата ,а на вас пожелавам една много усмихната и романтична неделя !

Три черни котки ... за късмет

Плюс две черни свраки , къщичка за птици , парче сирене и черно паяче .
И всичко това в една книгоподвързия ! Или пък - облекло за тетрадка , както си реши детето .
Детето , което след шест дни вече няма да е дете - малката ми дъщеря Симона , която на 19.03 ще навърши цели осемнадесет години !
Родена през инфарктната ( някои от вас няма как да я помнят :)))) ) 1995 година . Казваха ми , че съм луда да раждам второ дете в такива несигурни времена , че съм майка - героиня ... Лекарите не даваха щото , бях претърпяла един страшен спонтанен аборт когато кака и беше на две годинки , а аз си умирах за второ детенце .
И все пак я имам ! Защото толкова я исках , повече от всичко !
Беше лъчезарно дете . После дойде страшният пубертет и някой ми взе детето . Търпеливо , както само една майка може , чаках да ми върнат моето си дете . Онова , обичливото , красивото , милото , доброто ...
През какво минах само аз си знам , но дочаках ! Дочаках в живота ми да се появи още един страхотен приятел . Една млада госпожица , с която да излизам на разходка , да ми прави косата , да се правим че пеем с въображаеми микрофони на музиката , усилена до дупка от компютъра , която да измие чиниите вместо мен , да ми дава лекарството  когато не ми е добре и която да ми звънне по някое време от училище и да ме попита : " Звъннах просто ей така , само да те чуя как си "
... Любовта на моята Симонка към котките граничи с лудост :)))) Благодарение на нейната любов към тях и Непризнаването и на думичката " НЕ " у дома се появи един прекрасен рижав Макси , който аз вече обожавам . Един ден , точно по време на една от разходките ни , Симонка ме попита : " Мамо , мога ли да работя нещо като да се грижа за животните ? " и после продължи замечтано : " Искам да имам много голяма къща където да приютя всички бездомни животинки ! " Да , тя все още търси себе си , но котките определено обича безмерно .
Затова и беше съвсем сигурно , че подаръкът за рождения и ден ще е свързан с котки . И с още нещо , което тя много пъти ми е казвала че иска . Всеки път , когато ушиех калъф за някоя тетрадка и тя ме питаше : " А на мен кога ще ми направиш ? " В началото на учебната година дори ме агитираше да съм направела калъфи на всичките и тетрадки за училище ! Успях да я разубедя само с аргумента , че много ще и тежат така и ще заемат много място в чантата и :)))
Подаръкът и за осемнадесетия и рожден ден , ден който тя чака с огромно нетърпение без да знае че да си " голям " човек е страшна отговорност , е съвсем скромен , но пък от цялото ми сърце ! От моя страна да го изработя си беше цяло геройство ! И не за друго , а точно заради черните котки , свраките и черното паяче , които са една много ситничка бродерия .
Аз обичам да бродирам , но през цялото време докато го правех все повече и повече осъзнавах , че диоптера на очилата ми е вече твърде слаб и ми е безкрайно трудно да се взирам в мъничките кутийки на панамата , пък и в схемата на монитора . През цялото време си повтарях , че е време да отида и да си сменя очилата . И през цялото време стисках зъби да ушия и това , пък ще отида ... някой ден !
След доста часове труд и взиране се появиха и трите черни котки :

 Цветовете на самия калъф не бяха труден избор този път . Те си дойдоха сами , определени от бродерията , която тоооолкова ме измъчи :))))

А , ако питате какво прави там това голямко червено сърце , което съвсем не се връзва с цветовото решение на калъфа, то ще ви кажа така - това е моето сърце  , което винаги ще бие за детето ми !

И на гръбчето и на лицето нямаше как да се разминем без няколко ръчни бода за наичване ...

Винаги  мога ( ако финансите позволяват , разбира се ! ) да отида и да купя някакъв шикозен подарък за детето си . Обаче , смятам че каквото и да купя то няма да носи заряда и любовта , които аз заших в този калъф . Няма да има онова чувство , което ме водеше през цялото време докато правех подаръка .
 Остана да купя една тетрадка и да напиша в нея каквото ще напиша , да дойде денят и подаръкът да бъде подарен на едно пораснало малко момиче . Защото ... тя винаги ще си остане моето малко момиченце . На колкото и години да стане !
И се надявам , много силно се надявам моите три черни котки за късмет и моята огромна любов наистина да и донесат онзи късмет , който тя заслужава !
Попътен вятър , дете мое !

Рецептите на мама

Преди няколко дни получих една награда - подарък .
Калъф за книга / тетрадка . При цялото ми уважение към фирмата производител , калъфа ми се видя някак много семпличък . Не го почувствах мой и затова реших да си го направя така , както ми е на сърце .
И тъй като беше нелогично да развалям вече готовия калъф всичко , което се случи по него , се случи изцяло на ръка с огромното старание всичко да бъде скрито и да не се виждат възелчета нито от лицевата , нито от опаковата страна .
А това , което щеше да приюти калъфа беше моят тефтер с рецепти .
Някога , преди повече от сто години ( в далечната вече 1985 година на миналия век ) , този тефтер беше нарочен за тефтер с поезия . Още като ученичка записвах в него всеки стих , мисъл , разказ , сентенция , всичко което ми хареса . Няколко години след това , когато вече бях майка , съпруга , домакиня  продължих  да попълвам тефтера с всякакви любими рецепти . Записвах в него само онези , които бяха доказано успешни и вкусни , или пък някои които достатъчно са ме впечатлили и сложени в графа " за някой ден " . Тефтера продължавам да допълвам и днес . Последната рецепта , която намери място в него беше ето тази с чатал татласъ - то дето толкова ми хареса .
Все ми се иска да вярвам , че някой ден дъщерите ми ще се събират по разни семейни поводи , ще отварят този стар , стар тефтер и ще се приготвят за празника с " рецептите на мама " ...
Затова и тефтера така си се казва - " Рецептите на мама " . Там , между другото има и немалко от изпитаните рецепти на моята майка !

Преди ...

... и след моята намеса .

Тефтерът е със съвсем автентично пожълтели листи . На частта с поезията покапани със сълзи , при рецептите не липсват петна от мазни пръсти ...

А това е стиха на първата страница , който сякаш рисува мен . Такава съм преди 27 години , такава съм и сега - " разсеяна , припряна , същата " ...

Откъде се е взел тефтера ли ? Някога , в града ни имаше страшно много заводи и предприятия . Знаете ли , имаше хайки по кафенетата ( които тогава бяха в пъти по - малко от сегашните ! ) да събират младежите за работа. Та един от онези заводи беше " Оргтехника " - тук е направен първият български електронен калкулатор , та от там и нарицателното ЕЛКА за този уред . Майка и татко работеха там много дълги години . Сега завода все още го има , но работят една шепа хора ,  а аз имам един спомен от едно отдавна отминало време .

Толкова назад се върнах във времето докато пишех .
Толкова още спомени нахлуха в главата ми ...
И толкова мечти за бъдещето се родиха !
Лека вечер  , приятели ! И бъдете щастливи !

История за два чифта очи , четири пеперуди и още нещо

Или пък : Как се раждат идеите ? Откъде идват ?
Струва ми , че и идеите като бебета ги носят щъркелите ! Поне при мен е така :)))
Е , не всеки път птицата е щъркел . Според сезона все пак , но основният приносител май са бръмбарите в главата ми . И на повечето като мен ...
Днес ще ви разкажа как се появи последната ми книгоподвързия .
Беше ми поръчана от приятелка на дъщеря ми за нейните " Летописи " - една огромна тетрадка , побрала безценни спомени от студентството и . Бележки , късметчета от кафе , снимки и още купища спомени в материално измерение . " Летописите " били оформени в уж издръжлива кожена подвързия , която обаче никак не могла да удържи на острите ноктенца на котката Аби - котката на " летописката " :)))
Подвързията беше надрана и никак , ама никак не изглеждаше добре . Беше ми донесена за " подмладяване " още миналото лято , малко след като отворих " Фантазия " .
С идеята , че ще бъде направена в някой студен зимен ден ( така си представяше поръчителката ) . Е , зимата отмина , а подвързия все още нямаше ...
До преди няколко дни , когато у мен внезапно се появи порив да я направя !
А как се появи поривът ли ? Нали ви казах - донесе го щъркелът ! :)))
Хайде сега сериозно - причината беше моят талантлив племенник ( големият син на сестра ми ) и неговите два чифта очи  . Очите ли ? Те пък се появиха заради новите ми текстилни боички , с които възнамерявам да рисувам личицата на някои от куклите си . Обаче , това ми се струва истинско геройство на мен ... С игла и конец мога почти всичко , но виж - с четка и боички - това вече е съвсем друг филм . Никак не се броя за художник , ама никак ! Някога , в детската градина , с моята и днешна приятелка ( повече от 40 години !!! ) имахме самостоятелна изложба в една от залите на картинната галерия в града ни . Ама ... то това беше тооооолкова отдавна ! Какво точно е станало с рисуваческите ми умения никак не мога да знам :)))
Та , за очите . Племенникът ми вече втора година изучава интериорен дизайн - виж на него рисуването и до днес много му се получава . да не говорим , че става все по - добър и по - добър ! Когато се прибере от София за някоя ваканция неизменно прекарваме известно време заедно . Щастлива съм и благословена да зная , че съм любимата леля ! Обичаме да си говорим , много да си говорим ... И да правим разни неща заедно . Това стана и сега . Показах му моят първи опит за рисувани очи ( много плах и според мен крайно незадоволителен ) върху парче плат , а той дори ме похвали . Е , дотолкова , че все пак пожела да ми покаже как точно става . Поиска ми парче плат за да " опита " и той . Ама моля ви се , какво има да опитва ?! Че той рисува вълшебно ! Макар че , работата върху плат му беше интересна и непозната до този момент . Аз обаче смятам , че който го може го може !
Появиха се чифт очи върху парцалчето , после още едни , и после докато си пиехме кафето на двора се оформи личице , след него  дойде и буквата " Ф " от Фантазия . Малко черно , малко бяло и частица тюткоазено синьо ...

И следваше тази рисунка - опит . Е , за него може и да беше опит , но за мен си беше изкуство !
И като такова аз не можех да го изхвърля . Как !?
Със сигурност знаех , че ще го въплатя в нещо . Не знаех точно в какво , но сърце да го изхвърля - нямах !
На следващия ден ( казвам ви прелетните птици имат нещо общо ! ) идеята да го вградя в калъф сама си кацна на рамото ми . И тогава се сетих за летописите , които от месеци чакаха моето вдъхновение ...
Много отдавна не бях правила нещо чак с такава огромна доза ентусиазъм ! На един дъх ! Бързайки да не изпусна момента ...
Цветовете си дойдоха заради тези от рисунката . А пеперудите ... ?
Те пък са желанието на поръчителката ( след като видя един новозакупен плат на пеперуди преди време ) : " Може ли на моят калъф да има от този плат ? "
Е , има , но под една малко по различна форма ...

Летящи ... Или както сега е много модерно - 3 D :)))

Моята история отново стана много дългичка ( дано не и отегчителна ) , но пък такава съм си - бъбрива :)))
Пожелавам ви един страхотен ден - както и да разбирате " страхотното " ...
И не забравяйте , че във всяко нещо на този свят се крие " друго нещо " . Нещо , различно , необикновено , тайнствено ... Като два чифта очи , четири пеперуди и ... още нещо .