CLICK HERE FOR FREE BLOG LAYOUTS, LINK BUTTONS AND MORE! »

Моето кредо :

Обичам да обичам!

вторник, 29 април 2014 г.

История за два чифта очи , четири пеперуди и още нещо

Или пък : Как се раждат идеите ? Откъде идват ?
Струва ми , че и идеите като бебета ги носят щъркелите ! Поне при мен е така :)))
Е , не всеки път птицата е щъркел . Според сезона все пак , но основният приносител май са бръмбарите в главата ми . И на повечето като мен ...
Днес ще ви разкажа как се появи последната ми книгоподвързия .
Беше ми поръчана от приятелка на дъщеря ми за нейните " Летописи " - една огромна тетрадка , побрала безценни спомени от студентството и . Бележки , късметчета от кафе , снимки и още купища спомени в материално измерение . " Летописите " били оформени в уж издръжлива кожена подвързия , която обаче никак не могла да удържи на острите ноктенца на котката Аби - котката на " летописката " :)))
Подвързията беше надрана и никак , ама никак не изглеждаше добре . Беше ми донесена за " подмладяване " още миналото лято , малко след като отворих " Фантазия " .
С идеята , че ще бъде направена в някой студен зимен ден ( така си представяше поръчителката ) . Е , зимата отмина , а подвързия все още нямаше ...
До преди няколко дни , когато у мен внезапно се появи порив да я направя !
А как се появи поривът ли ? Нали ви казах - донесе го щъркелът ! :)))
Хайде сега сериозно - причината беше моят талантлив племенник ( големият син на сестра ми ) и неговите два чифта очи  . Очите ли ? Те пък се появиха заради новите ми текстилни боички , с които възнамерявам да рисувам личицата на някои от куклите си . Обаче , това ми се струва истинско геройство на мен ... С игла и конец мога почти всичко , но виж - с четка и боички - това вече е съвсем друг филм . Никак не се броя за художник , ама никак ! Някога , в детската градина , с моята и днешна приятелка ( повече от 40 години !!! ) имахме самостоятелна изложба в една от залите на картинната галерия в града ни . Ама ... то това беше тооооолкова отдавна ! Какво точно е станало с рисуваческите ми умения никак не мога да знам :)))
Та , за очите . Племенникът ми вече втора година изучава интериорен дизайн - виж на него рисуването и до днес много му се получава . да не говорим , че става все по - добър и по - добър ! Когато се прибере от София за някоя ваканция неизменно прекарваме известно време заедно . Щастлива съм и благословена да зная , че съм любимата леля ! Обичаме да си говорим , много да си говорим ... И да правим разни неща заедно . Това стана и сега . Показах му моят първи опит за рисувани очи ( много плах и според мен крайно незадоволителен ) върху парче плат , а той дори ме похвали . Е , дотолкова , че все пак пожела да ми покаже как точно става . Поиска ми парче плат за да " опита " и той . Ама моля ви се , какво има да опитва ?! Че той рисува вълшебно ! Макар че , работата върху плат му беше интересна и непозната до този момент . Аз обаче смятам , че който го може го може !
Появиха се чифт очи върху парцалчето , после още едни , и после докато си пиехме кафето на двора се оформи личице , след него  дойде и буквата " Ф " от Фантазия . Малко черно , малко бяло и частица тюткоазено синьо ...





И следваше тази рисунка - опит . Е , за него може и да беше опит , но за мен си беше изкуство !
И като такова аз не можех да го изхвърля . Как !?
Със сигурност знаех , че ще го въплатя в нещо . Не знаех точно в какво , но сърце да го изхвърля - нямах !
На следващия ден ( казвам ви прелетните птици имат нещо общо ! ) идеята да го вградя в калъф сама си кацна на рамото ми . И тогава се сетих за летописите , които от месеци чакаха моето вдъхновение ...
Много отдавна не бях правила нещо чак с такава огромна доза ентусиазъм ! На един дъх ! Бързайки да не изпусна момента ...
Цветовете си дойдоха заради тези от рисунката . А пеперудите ... ?
Те пък са желанието на поръчителката ( след като видя един новозакупен плат на пеперуди преди време ) : " Може ли на моят калъф да има от този плат ? "
Е , има , но под една малко по различна форма ...


Летящи ... Или както сега е много модерно - 3 D :)))


















Моята история отново стана много дългичка ( дано не и отегчителна ) , но пък такава съм си - бъбрива :)))
Пожелавам ви един страхотен ден - както и да разбирате " страхотното " ...
И не забравяйте , че във всяко нещо на този свят се крие " друго нещо " . Нещо , различно , необикновено , тайнствено ... Като два чифта очи , четири пеперуди и ... още нещо .

1 коментара:

Анонимен каза...

Оооо в никакъв случай не е отекчително да прекараш няколко минути тук.Радвам се че се появяваш все по често.Хубав ден Юли

Публикуване на коментар