История за два чифта очи , четири пеперуди и още нещо

Или пък : Как се раждат идеите ? Откъде идват ?
Струва ми , че и идеите като бебета ги носят щъркелите ! Поне при мен е така :)))
Е , не всеки път птицата е щъркел . Според сезона все пак , но основният приносител май са бръмбарите в главата ми . И на повечето като мен ...
Днес ще ви разкажа как се появи последната ми книгоподвързия .
Беше ми поръчана от приятелка на дъщеря ми за нейните " Летописи " - една огромна тетрадка , побрала безценни спомени от студентството и . Бележки , късметчета от кафе , снимки и още купища спомени в материално измерение . " Летописите " били оформени в уж издръжлива кожена подвързия , която обаче никак не могла да удържи на острите ноктенца на котката Аби - котката на " летописката " :)))
Подвързията беше надрана и никак , ама никак не изглеждаше добре . Беше ми донесена за " подмладяване " още миналото лято , малко след като отворих " Фантазия " .
С идеята , че ще бъде направена в някой студен зимен ден ( така си представяше поръчителката ) . Е , зимата отмина , а подвързия все още нямаше ...
До преди няколко дни , когато у мен внезапно се появи порив да я направя !
А как се появи поривът ли ? Нали ви казах - донесе го щъркелът ! :)))
Хайде сега сериозно - причината беше моят талантлив племенник ( големият син на сестра ми ) и неговите два чифта очи  . Очите ли ? Те пък се появиха заради новите ми текстилни боички , с които възнамерявам да рисувам личицата на някои от куклите си . Обаче , това ми се струва истинско геройство на мен ... С игла и конец мога почти всичко , но виж - с четка и боички - това вече е съвсем друг филм . Никак не се броя за художник , ама никак ! Някога , в детската градина , с моята и днешна приятелка ( повече от 40 години !!! ) имахме самостоятелна изложба в една от залите на картинната галерия в града ни . Ама ... то това беше тооооолкова отдавна ! Какво точно е станало с рисуваческите ми умения никак не мога да знам :)))
Та , за очите . Племенникът ми вече втора година изучава интериорен дизайн - виж на него рисуването и до днес много му се получава . да не говорим , че става все по - добър и по - добър ! Когато се прибере от София за някоя ваканция неизменно прекарваме известно време заедно . Щастлива съм и благословена да зная , че съм любимата леля ! Обичаме да си говорим , много да си говорим ... И да правим разни неща заедно . Това стана и сега . Показах му моят първи опит за рисувани очи ( много плах и според мен крайно незадоволителен ) върху парче плат , а той дори ме похвали . Е , дотолкова , че все пак пожела да ми покаже как точно става . Поиска ми парче плат за да " опита " и той . Ама моля ви се , какво има да опитва ?! Че той рисува вълшебно ! Макар че , работата върху плат му беше интересна и непозната до този момент . Аз обаче смятам , че който го може го може !
Появиха се чифт очи върху парцалчето , после още едни , и после докато си пиехме кафето на двора се оформи личице , след него  дойде и буквата " Ф " от Фантазия . Малко черно , малко бяло и частица тюткоазено синьо ...

И следваше тази рисунка - опит . Е , за него може и да беше опит , но за мен си беше изкуство !
И като такова аз не можех да го изхвърля . Как !?
Със сигурност знаех , че ще го въплатя в нещо . Не знаех точно в какво , но сърце да го изхвърля - нямах !
На следващия ден ( казвам ви прелетните птици имат нещо общо ! ) идеята да го вградя в калъф сама си кацна на рамото ми . И тогава се сетих за летописите , които от месеци чакаха моето вдъхновение ...
Много отдавна не бях правила нещо чак с такава огромна доза ентусиазъм ! На един дъх ! Бързайки да не изпусна момента ...
Цветовете си дойдоха заради тези от рисунката . А пеперудите ... ?
Те пък са желанието на поръчителката ( след като видя един новозакупен плат на пеперуди преди време ) : " Може ли на моят калъф да има от този плат ? "
Е , има , но под една малко по различна форма ...

Летящи ... Или както сега е много модерно - 3 D :)))

Моята история отново стана много дългичка ( дано не и отегчителна ) , но пък такава съм си - бъбрива :)))
Пожелавам ви един страхотен ден - както и да разбирате " страхотното " ...
И не забравяйте , че във всяко нещо на този свят се крие " друго нещо " . Нещо , различно , необикновено , тайнствено ... Като два чифта очи , четири пеперуди и ... още нещо .

Плетки и бродерии

И още нещо ...
Още много неща !
И хубави , и не толкова ...
Но , нека първо ви кажа - Здравейте , отново ! След много дълго отсъствие .
Понякога се обвинявам , че напоследък почти съм изоставила блога си . И после - после си повтарям , че не бива да върша нещата насила . Щом не съм писала , значи не ми е било до писане ... А толкова обичам да сядам тук и да разговарям с вас . Е , по - скоро си е един монолог от моя страна , но понякога , когато се появи и някой коментар все пак си става истински диалог :)))))
Знаете вече за моята сбъдната мечта -  Фантазия  ! Мястото , което ме направи още по - щастлив човек . Мястото , което съвсем изпълни живота ми . Мястото , където се чувствах на Мястото си !
В началото всичко вървеше повече от добре . До момента ( към края на първия месец ) , в който не започнах да боледувам . Болестите идваха неканени една след друга . Сякаш някакъв огромен магнит ги привличаше към мен  ... Борех се , справях се , пак падах , пак ставах ...
На два пъти лекарите отхвърляха лоши диагнози ( единия път дори най - страшната ! ) . А аз - аз всеки път си мислех , че е за последно . Като сега ! Само преди ден отново бях изписана от болница . Няма да ви товаря с моите болежки повече , всеки си има трудности и със сигурност знам , че за никого не е полезно да слуша неволите на другия . Исках само да ви кажа , че въпреки всичко се опитвах да извлека най - доброто от ситуацията . Не спрях да творя ! Не спрях да мърдам ръцете и ума си ( макар абоката често да ми пречеше :)))))  Нямаше как да оцелея психически иначе ... Вече съм ви споделяла , че за мен творенето е най - доброто лекарство .
Много неща сътворих във  Фантазия  откак я има . Показах ви малка част от тях поради ината на блога ми да публикува собствените ми снимки . Няма как да наваксам пропуснатото , но ако това мило блогче спре да се инати , обещавам да съм поне маааалко по - редовна тук !
Сега ми се искаше да ви покажа едни " заготовки " за разни нещица , които направих при последното ми седемдневно пребиваване в болницата :

Това са едни весели кръгчета с диаметър около 10/12 см. , изплетени на една кука  , които са намислени да стават  корубки на костенурки . Освен всичко друго се научих и да надплитам ! И то ме научи едно младо момиче на възрастта на дъщеря ми !

Научи ме също и да плета нов модел цветлета - плановете са някои от тях да кацнат на корубките на костенурките :))))

За да не ми омръзва плетенето другар ми беше и кутията с конците за бродиране . От това другаруване се родиха ето тези лавандулови стръкове :

Идеята е да се преродят в торбички или възглавнички  , където да сложа пакетчета с истинска уханна лавандула .

А после дойде и кръстатия бод ...

Усмихната тиква и наперена ягодка се канят да бъдат вшити в калъфи за тетрадка , ноооооо ....

Но - каквото сабя покаже , така казва майка ми :))))
Надявам се и много вярвам , че съвсем скоро ще покажа завършени всички тези " заготовки "
И също така силно вярвам , че имам сили да се справя със всяко предизвикателство , изпречило се на пътя ми !
Засега ви оставям в ръцете на почивните дни и ви желая от сърце те да са спокойни и красиви !
Бъдете здрави !

Как успявам ... ?

Много често ме питат как успявам да сътворя толкова неща . Как успявам да се справям с домакинската работа ? Кога  успявам да общувам в мрежата ? И още куп подобни въпроси .
Ами , отговорът е много , много простичък - НЕ успявам !
И никога няма да успея да свърша всичко онова , което ми се иска . И , което трябва , разбира се :)))))
Никога няма да успея да видя къщата си в идеалния вид , за който мечтая !
Никога няма да успея да ушия и да направя всичко онова , което ми се върти в неспокойната главица !
Никога няма да успея да кажа на хората , които толкова обичам колко ги обичам наистина !
Никога няма да успея да бъда на всички онези прекрасни местенца , които ми се иска !
Никога животът ми няма да бъде идеален . Но аз и не искам ! Харесвам си го такъв - несъвършен , различен , обичен ...
И все пак ... Много отдавна се каня да отговоря тук на всички близки и далечни приятели , които все ме питат : Как успяваш ? Причината да го направя сега е вчерашното ми четене на един пост на  руска  ръкоделница  , която много харесвам . В поста си момичето отговаря на точно този въпрос и аз , неочаквано за мен , намерих в нейния пост един от възможните отговори .
Така , като начало ще започна с това , че от известно време отново съм безработна / около два месеца вече / , което не е основната причина . И преди си се справях доста добре с наумените нещица :))) Да ви кажа , не спазвам особен режим . Действам на мига , според настроението , ситуацията , времето и куп още фактори .
Имам си все пак някои привички , от които не мога избягам . Например , лягам в твърде приличен час - около 10.30  часа и ставам в не толкова приличен - около 5-5.30 сутринта . Никога не съм обичала да спя . Сънят е само средство за възстановяване и зареждане на батериите , нищо повече . Не обичам да се излежавам .  В момента , в който се пробудя и скачам като ужилена , сякаш съм изпуснала влака :))) И това съвсем не е само в сегашната ми , зряла възраст - и като ученичка си бях така :))) Покойният ми баща беше такъв . Просто , има хора , които се нуждаят от по - малко сън , само дето аз си спя в съвсем нормалните часове за това , което най - вероятно е много важно за организма на човек .
Следващото важно нещо за един успешен ден съм наследила и придобила от мама - това е моята организираност . Нека не звучи като хвалба , но определено съм доста организиран човек , като не смятам , че заслугата за това е моя - имало е кой да ме научи !
Винаги си определям приоритетите или пък просто оставям сърцето ми да ме води . И в двата  случая си съставям план за действие , никога не обичам да правя само по едно нещо . Да речем , първо ще заредя пералнята да си върти , после ще сложа късчетата месо да врат на печката , докато те врат аз ще извадя парцалките и ще започна да режа и кроя . Ще стигна до някъде с творенето , ще спра за малко за да извадя прането от пералнята , ще продължа пак с парцалките , после пак ще спра за да сваля месото от огъня и да забъркам набързо някаква манджичка , Докато тя къкри аз ще продължа с нещото , което съм подхванала и така ... Това е само един пример за няколко часа от деня ми . Не обичам и почти не гледам филми с надписи , защото е жизнено важно през времето докато тече филма аз да свърша нещо друго - дали ще е готвене , миене или шиене е все едно - важното е нещата да вървят паралелно ! През това време може и по телефона да говоря , като отново не спирам , а го подпирам на рамото си и така се схващам понякога , ако разговорът продължи по - дълго , че ... :))))
Освен всичко друго , рядко , наистина много рядко започвам няколко неща едновременно / случи ми се наскоро / .Започвам си едно нещо , за ръкоделие говоря и си го довършвам до края .По този начин съзнанието ми е свободно да мисли за следващия проект без да е затормозено от терзания , че имам нещо недовършено .
И , накрая , но може би не на последно място по значение е моят импулсивен , експресивен и всякакъв "  ивен " характер . Обичам нешата да се случват бързо . Сега , на момента ! И съм доста бърза в действията си , просто решавам и го правя ! Никога не мисля твърде дълго , никога не обмислям един проект с часове . Толкова бързо избирам плата и го срязвам , че дори сама си завиждам на смелостта :)))) Никога не съжаляам за нещо грешно получило се . Никога не съжалявам за отрязана коса , за счупен нокът , за твърде много  скъсена пола ... Смятам , че непоправимо е само човешкото здраве - всичко друго си има начин да бъде оправено ! А ако няма - какво толкова ? Ще си остане така и това е , нищо не е съвършено на този свят .
Като пример за всичко , казано до тук ще ви дам битието на вчерашният ми ден :
Отново ранно ставане , естествено предшествано от ранно лягане , пиене на кафе , седене в мрежата , пак кафе ( да не си помислите , че пия твърде много кафе ? Не , просто глътките ми са твърде малки и едно нормално кафе в кафяна чашка го " ближа " до обед ) , след което започнах вчерашните кафеени яйчица . Спрях по някое време да закуся , после  продължих с яйцата . Отново спрях за да пусна пералнята , да сложа месото на котлона и пак продължих с яйцата .
И някъде там , между всичко това се появява малката ми щерка и пита : А подаръка на Диана ?
Диана е най - добрата и приятелка , която вчера също навърши " заветните " осемнадесет !
Бяхме говорили да и направя калъф за тетрадка , защото , за моя огромна радост , всичките приятелки на дъщеря ми много харесват нещата , които правя .
Е да де , говорихме , ама до там . После забравих ...
Часът е вече почти единадесет на обед . Докато суша яйчицата със сешоара измислям визията на калъфа . Сещам се , че ми беше казано , че момичето обича червения цвят . Хм , какво по - червено тогава от едни червени гъбки на зелена поляна ?
 Трябваше да е нещо , което да стане бързичко , защото в 14.30 рожденичката трябваше да бъде посрещната от училище с подаръка !
И тук е мястото да благодаря на Вера за нейната " Разходка в гората " ! Сетих за нея , много бързичко избрах платовете и започнах .
По някое време извадих прането от пералнята и го метнах  в един кош за пране да си чака реда за простиране . После сложих месцето с ориз на слаб огън да се готви и малко преди 14.00 часа вече щракнах набързо готовия калъф !
Изпратих детето , обядвах и продължих с яйчицата . Довърших , снимах , почистих , прострях  и така ...
       Много ще ми е мъчно ако съм досадила с твърде дългия си отговор на въпроса : Как успявам ?
Нали ви казвам - не успявам ! Исках да свърша още неща през вчерашния ден , но и аз , като всеки нормален човек , от време на време страдам от мързел . Или пък - имам нужда от почивка и спокойствие и затова прекарах останалата част от деня в почти бездействие .
Ако не броим сиренената кашичка , която сготвих за вечеря и ходенето до магазин :))))
И сега , като извинение за дългия , и може би досаден пост ще ви покажа снимките на калъфа за още една пораснала госпожица ( която между другото много си го харесала !!! ) :

Искаше ми се надписа да прилича на тези , дето всички ученици си драскат по тетрадките - един такъв несъвършен и мисля , че успях да се справя !

Калинката и точките на  гъбките са залепени с топъл силикон .

Желая ви един прекрасен ден , а на мен ми е време вече да хапна и да вляза в ритъма на днешния си ден !
Бъдете ми здрави !

Три черни котки ... за късмет

Плюс две черни свраки , къщичка за птици , парче сирене и черно паяче .
И всичко това в една книгоподвързия ! Или пък - облекло за тетрадка , както си реши детето .
Детето , което след шест дни вече няма да е дете - малката ми дъщеря Симона , която на 19.03 ще навърши цели осемнадесет години !
Родена през инфарктната ( някои от вас няма как да я помнят :)))) ) 1995 година . Казваха ми , че съм луда да раждам второ дете в такива несигурни времена , че съм майка - героиня ... Лекарите не даваха щото , бях претърпяла един страшен спонтанен аборт когато кака и беше на две годинки , а аз си умирах за второ детенце .
И все пак я имам ! Защото толкова я исках , повече от всичко !
Беше лъчезарно дете . После дойде страшният пубертет и някой ми взе детето . Търпеливо , както само една майка може , чаках да ми върнат моето си дете . Онова , обичливото , красивото , милото , доброто ...
През какво минах само аз си знам , но дочаках ! Дочаках в живота ми да се появи още един страхотен приятел . Една млада госпожица , с която да излизам на разходка , да ми прави косата , да се правим че пеем с въображаеми микрофони на музиката , усилена до дупка от компютъра , която да измие чиниите вместо мен , да ми дава лекарството  когато не ми е добре и която да ми звънне по някое време от училище и да ме попита : " Звъннах просто ей така , само да те чуя как си "
... Любовта на моята Симонка към котките граничи с лудост :)))) Благодарение на нейната любов към тях и Непризнаването и на думичката " НЕ " у дома се появи един прекрасен рижав Макси , който аз вече обожавам . Един ден , точно по време на една от разходките ни , Симонка ме попита : " Мамо , мога ли да работя нещо като да се грижа за животните ? " и после продължи замечтано : " Искам да имам много голяма къща където да приютя всички бездомни животинки ! " Да , тя все още търси себе си , но котките определено обича безмерно .
Затова и беше съвсем сигурно , че подаръкът за рождения и ден ще е свързан с котки . И с още нещо , което тя много пъти ми е казвала че иска . Всеки път , когато ушиех калъф за някоя тетрадка и тя ме питаше : " А на мен кога ще ми направиш ? " В началото на учебната година дори ме агитираше да съм направела калъфи на всичките и тетрадки за училище ! Успях да я разубедя само с аргумента , че много ще и тежат така и ще заемат много място в чантата и :)))
Подаръкът и за осемнадесетия и рожден ден , ден който тя чака с огромно нетърпение без да знае че да си " голям " човек е страшна отговорност , е съвсем скромен , но пък от цялото ми сърце ! От моя страна да го изработя си беше цяло геройство ! И не за друго , а точно заради черните котки , свраките и черното паяче , които са една много ситничка бродерия .
Аз обичам да бродирам , но през цялото време докато го правех все повече и повече осъзнавах , че диоптера на очилата ми е вече твърде слаб и ми е безкрайно трудно да се взирам в мъничките кутийки на панамата , пък и в схемата на монитора . През цялото време си повтарях , че е време да отида и да си сменя очилата . И през цялото време стисках зъби да ушия и това , пък ще отида ... някой ден !
След доста часове труд и взиране се появиха и трите черни котки :

 Цветовете на самия калъф не бяха труден избор този път . Те си дойдоха сами , определени от бродерията , която тоооолкова ме измъчи :))))

А , ако питате какво прави там това голямко червено сърце , което съвсем не се връзва с цветовото решение на калъфа, то ще ви кажа така - това е моето сърце  , което винаги ще бие за детето ми !

И на гръбчето и на лицето нямаше как да се разминем без няколко ръчни бода за наичване ...

Винаги  мога ( ако финансите позволяват , разбира се ! ) да отида и да купя някакъв шикозен подарък за детето си . Обаче , смятам че каквото и да купя то няма да носи заряда и любовта , които аз заших в този калъф . Няма да има онова чувство , което ме водеше през цялото време докато правех подаръка .
 Остана да купя една тетрадка и да напиша в нея каквото ще напиша , да дойде денят и подаръкът да бъде подарен на едно пораснало малко момиче . Защото ... тя винаги ще си остане моето малко момиченце . На колкото и години да стане !
И се надявам , много силно се надявам моите три черни котки за късмет и моята огромна любов наистина да и донесат онзи късмет , който тя заслужава !
Попътен вятър , дете мое !

Рецептите на мама

Преди няколко дни получих една награда - подарък .
Калъф за книга / тетрадка . При цялото ми уважение към фирмата производител , калъфа ми се видя някак много семпличък . Не го почувствах мой и затова реших да си го направя така , както ми е на сърце .
И тъй като беше нелогично да развалям вече готовия калъф всичко , което се случи по него , се случи изцяло на ръка с огромното старание всичко да бъде скрито и да не се виждат възелчета нито от лицевата , нито от опаковата страна .
А това , което щеше да приюти калъфа беше моят тефтер с рецепти .
Някога , преди повече от сто години ( в далечната вече 1985 година на миналия век ) , този тефтер беше нарочен за тефтер с поезия . Още като ученичка записвах в него всеки стих , мисъл , разказ , сентенция , всичко което ми хареса . Няколко години след това , когато вече бях майка , съпруга , домакиня  продължих  да попълвам тефтера с всякакви любими рецепти . Записвах в него само онези , които бяха доказано успешни и вкусни , или пък някои които достатъчно са ме впечатлили и сложени в графа " за някой ден " . Тефтера продължавам да допълвам и днес . Последната рецепта , която намери място в него беше ето тази с чатал татласъ - то дето толкова ми хареса .
Все ми се иска да вярвам , че някой ден дъщерите ми ще се събират по разни семейни поводи , ще отварят този стар , стар тефтер и ще се приготвят за празника с " рецептите на мама " ...
Затова и тефтера така си се казва - " Рецептите на мама " . Там , между другото има и немалко от изпитаните рецепти на моята майка !

Преди ...

... и след моята намеса .

Тефтерът е със съвсем автентично пожълтели листи . На частта с поезията покапани със сълзи , при рецептите не липсват петна от мазни пръсти ...

А това е стиха на първата страница , който сякаш рисува мен . Такава съм преди 27 години , такава съм и сега - " разсеяна , припряна , същата " ...

Откъде се е взел тефтера ли ? Някога , в града ни имаше страшно много заводи и предприятия . Знаете ли , имаше хайки по кафенетата ( които тогава бяха в пъти по - малко от сегашните ! ) да събират младежите за работа. Та един от онези заводи беше " Оргтехника " - тук е направен първият български електронен калкулатор , та от там и нарицателното ЕЛКА за този уред . Майка и татко работеха там много дълги години . Сега завода все още го има , но работят една шепа хора ,  а аз имам един спомен от едно отдавна отминало време .

Толкова назад се върнах във времето докато пишех .
Толкова още спомени нахлуха в главата ми ...
И толкова мечти за бъдещето се родиха !
Лека вечер  , приятели ! И бъдете щастливи !