Още една стъпчица

Ох,не беше стъпчица май ...
Беше цяла,голяма ,гигантска крачка - поне за мен!Готови са лицето и гръбчето на онова одеало.
Отново имаше борба,при това твърде неравна,бих казала.Когато размерите на нещото са 200/200 см. и трябва да го събереш от парченца ...то тогава борбата почти винаги е неравна .
Ама пък съм доволна - сборих се!И никак не се заблуждавам относно следващата битка,която ме очаква - куилтването!Нали ще стискате палци?!

 Не ми се искаше гърбът на одеалото да е едноцветен - след толкова геометрия на лицето някак щеше да се изгуби.Лекоооо,много леко се измъчих докато събера това.

 Все пак - едноцветният широк кант надделя ....и

... тесният цветен,като бие на финала.Но дотогава има още вода да изтече в Дунава!И още пот да пролея ( добре,че не е кръв,все пак !) .

Лице и гръбче,изгладени и чакащи - дано скоро дочакат!
А вие не чакайте - усмихнете се сега,днес!Кажете на някого ,че го обичате и му подарете най-искрената си усмивка!
Прекрасен да е денят ви!