Ох,не беше стъпчица май ...
Беше цяла,голяма ,гигантска крачка - поне за мен!Готови са лицето и гръбчето на онова одеало.
Отново имаше борба,при това твърде неравна,бих казала.Когато размерите на нещото са 200/200 см. и трябва да го събереш от парченца ...то тогава борбата почти винаги е неравна .
Ама пък съм доволна - сборих се!И никак не се заблуждавам относно следващата битка,която ме очаква - куилтването!Нали ще стискате палци?!
Не ми се искаше гърбът на одеалото да е едноцветен - след толкова геометрия на лицето някак щеше да се изгуби.Лекоооо,много леко се измъчих докато събера това.
Все пак - едноцветният широк кант надделя ....и
... тесният цветен,като бие на финала.Но дотогава има още вода да изтече в Дунава!И още пот да пролея ( добре,че не е кръв,все пак !) .
Лице и гръбче,изгладени и чакащи - дано скоро дочакат!
А вие не чакайте - усмихнете се сега,днес!Кажете на някого ,че го обичате и му подарете най-искрената си усмивка!
Прекрасен да е денят ви!
Моето кредо :
събота, 6 октомври 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Юли,разкошни неща си направила отново!Особено се възхищавам на тиквите,толкова са ярки и усмихнати!Чудесна си!!!!!!
Благодаря ти,Гале!А ти къде се губиш-не съм виждала скоро нещо ново .А са толкова прекрасни нещата ти!И снимките ти!
Аз направих най-лесното - усмихнах се и подарих една усмивка, както ти съветваш. Толкова от мен - хич не съм силна по математика и няма да изрежа толкова правилни парченца. Ще се справиш и с куилтването, защото си невероятна.
Таня - усмихваща се
Публикуване на коментар