Да,ама Не!Преди петнадесет дни се появи поредното парченце от моя живот (затова и публикацията е с етикет "История на Парченца") -появи се едно същество,за което не съм и подозирала.......
Май ще започна отначало!Никога не съм обичала особено животните.Всъщност,винаги изпадам в умиление при вида на макък (детски ) екземпляр от даден вид,но да ви призная аз се страхувам от животни,както и от много други работи де,но това е друга тема!
И така,моят страх от животни ми пречеше да харесам някое животно дотолкова,че да пожелая да го гушна,да се грижа за него,да го имам като домашен любимиец.Всичкото това се отнася и за котките!До скоро.....
Моите дъщери обичат неимоверно котки!И двете!Луди са по тях!Неведнъж са ме молили да си вземем коте,на което аз не веднъж съм отказвала.Малката дори няколко пъти е носила у дома разни улични котета с надеждата ,че някое от тях дотолкова ще ме впечатли ,че да остане у дома......Обаче да се пребориш със страховете си е ужасно трудно!
Ноооооо-----упоритосттта на моята Рибка (зодия риби!),родена само два дни преди Овена и доста закачила от него, най-сетне беше увенчана с успех!!!!
И така,преди петнадест дни малката ми дъщеря донесе у дома коте!Малко!На около два месеца.При това болничко-коремчето му висеше.Котето беше оранжево,а за моята страст към оранжевите неща вече знаете......На молбите да остане у нас поне една нощ аз се съгласих,защото това малко същество ме грабна с цвета си и с това,че използваше банята за тоалетна.....сякаш някой го беше учил!
На другия ден котето беше заведено на лекар,прегледано и се установи,че има херния.Лечението беше операция!Междувременно то получи и име-Кити!Дъщеря ми категорично заяви,че е женско и решихме,че това име ще му подхожда.Няколко дни се борих със себе си и леката си непоносимост и не толкова лекия страх от животни,докато накрая решението беше взето-котето ще бъде оперирано!Ситуацията ,в която се намират финансите ни в момента ( поради безработицата на мъжа ми......!) никак не е завидна,да не кажем за оплакване,но сърце не ми даваше да оставя животинката така.Ако не бъдеше направена опрацията, след време чревцата му щяха да се преплетат и изходът ви е ясен.....
И така,миналият понеделник заведохме котето на операция в ранната утрин.Следобяда ни се обадиха да си го приберем.Боже,на никого не пожелавам подобна гледка,сърцето ми се късаше......
Няма да ви тревожа с разкази за следоперативния период.Само ще ви кажа,че точно тогава разбрахме ,че Кити не е Кити!Просто не е момиченце!!!!!Малките котета умело успявали да скрият пола си и затова се бяхме заблудили.......Ами сега?Знаете ли колко е трудно да си изкривиш езика и да викаш ня някого като на момче,като преди това си го мислил за момиченце!Поровихме в интернет за разни " Мъжки" котешки имена и се спряхме на името Макси-хубаво било в името да има буквите "Р", "С" или "З",защото правели впечатление на котките.
И така-вече си имаме един Макси!
Макси се оправи доста бързо и успешно и сега е едно доста палаво коте!Чувства се прекрасно у дома и събира цялото семейство около себе си.Казвам му "циркаджия" ,защото прави направо циркаджийски номера.
За мен всичко това е доста ново,защото никога досега например не бях пипала котешка лапичка,не бях усещала котешки зъбки......откривам себе си и котките....
Не бих казала обаче ,че съм заобичала котките-не, просто обичам Макси!
Снимките,които ще ви покажа сега са правени в първите дни от пребиваването му у дома.Малката ми дъщеря вече му направи стотици и продължава да снима......
Снимам и аз,ноооо....за това в следващия пост!
Да ви запозная с Макси:
Този си пост посвещавам специално на Танчето,която се беше загубила и ни разтревожи всички,много,но се завърна и сега и казвам "добре дошла ,Танче!"
Публикации
5 коментара:
О,о, за мен е чест - тъкмо викнах съпружето да му покажа , че си имаш коте и след това видях последните изречения, още не бях прочела преживяванията ти. Толкова се радвам! С такава животинка у доме те чакат само положителни емоции, що се отнася до снимките, ще са цели фотосесии. Моята сиамка е навсякъде, при компютъра, при парцалите, при сладките, даже имам снимка когато ми изпрати портмоненцето как е забила вътре муцуна и т.н. Трябва да й направя албум. И естествено, няма по-приятно нещо да легне на ръката ти и да мърка, да гледаш телевизия лежейки, а тя да се е намърдала на гърдите ти и с дупето да ти скрива картинката. А дворния котарак на съпруга ми, което беше миналата година такова сладурско котенце е увековечен със забележителните си атрибути, в един от моите алмуби - там също има цели фотосесии. Радвам се искрено . Никога, ама икога няма да съжаляваш, бъди сигурна!!!!
"Пролетта на рамото ми кацна" - имаше една такава песен, а познайте кой е кацнал на моето и мър-мър. Глезлата, естествено - цял ден се е разполагала на топло в хола, наспала се, отпочинала исега ми се радва, преминавайки през клавиатурата, скок на гърдите ми и стои на врата ми като лисича яка в момента - имам вече такива снимки, не ми е интересно. След малко като стана за вечеря в кухнята - ще се придвижим точно така - в тандем и тя, разбира се като лисича яка, - от сребърна лисица обаче, ама барем ми държи топло, пък и вибрациите на мъркането са полезни - е, търпя я!
Ха, ха - предпоследната снимка е невероятна, а пък дзверчето е толкова красиво! След една година искам да го снимате и ... да си премерят т...ките с нашия Пухчо! Хи, хи!
Благодаря ти,миличка,че се завърна!Толкова ми липсваха твоите шегичкиииии!!!!!Неповторима си!
Прочетох те още снощи,ама и аз като теб си те оставям за десерт......да си ти пиша,когато ми е спокойно!Надявам се наистина да не съжалявам за Макси-засега ми носи само радост.Толкова много се смеем с него,така не съм се смяла искрено отдавна!!!!Изключително е забавен.Непременно ще го снимам!А ти повече не изчезвай така,без предупреждение!!!!!
И толкова се смях на твоята сиамка дето ти седяла като лисича яка----даже на децата го четох!Голям си ми образ!
Публикуване на коментар