Голямото гладене.......

Успях!
Днес направих най-трудното,най-бавното и най-красивото си нещо!
Толкова ми харесваше и толкова ми се искаше да го направя,че почти нищо не можеше да ме спре!!!!!
Не знам имената на техниките и методите в паучърка и куилта,знам само някои,но не ме и интересуват.Важно е да ми хареса нещото и да ме грабне.Така стана и с последната калъфка-отдвна ги гледам тези чудесийки и все се чудех как ли са направени....????
Вчера помолих някое от момичетата в Пачуърк.бг ако може да ми помогне с идея как се прави.
Дилянка веднага се отзова с прекрасен снимков урок(условието ми беше такова,защото английският ми не куца,ами направо кляка...) който много точно и ясно показваше различните етапи от изработването на изделието.
Отначало ми се видя доста сложничко и се позачудих дали въобще да пробвам.Тази сутрин обаче,на свежа глава все пак реших да опитам.Започнах с нарязването на квадратите.
А,докато не съм забравила-ето и самият урок:
И да ви кажа,за тази калъфка отива толкова плат,колкото за едно детско одеалце 100/100
Нарязох 16 квадрата от по 23 см.
И тогава започна голямото гладене!!!!!!!Ако сте погледнали вече урока ще ви е ясно какво точно съм гладила...Ужас!Имах чувството ,че никога няма да свърша с гладенето!И все ми се струваше ,че има повече гладене,отколкото шиене.
Да ама,не съм познала!!!!И шиенето се оказа толкова много и толкова трудно,че няколко пъти бях на път да се откажа.
Добре,че в повечко ми харесваше та затова стиснах зъби,изпуших няколко цигари(не на веднъж де) и успях да си довърша красотичката.
Ето малко снимчици и от мен:

Първите две квадратчета са готови-остават още 14!

Вече сглобено лице с подредени(отново предварително гладени за подгъване!)  квадратчета.

Уф,ставам за цигарка!Това нещо ме изцеди!!!!

Почти към края съм,но ще се наложи да изпуша още една цигара......

Ура!!!!Готово е лицето!Остава само да ушия гръбчето.

Гърбът на лицето също изглежда много добре......

Отблизо.Ако се вгледа човек със сигурност ще открие кусури.И аз ги виждам,но след толкова труд се правя че не ги забелязвам.Мисля си какво ли ще е да се ушие цяло одеало по този начин....????Ще стане приказно,макар че сигурно месец ще трябва да го шия.Даже мъжът ми е впечатлен,а той не е от тези дето много се трогват.Говорихме си с него,че ще е хубаво да направя такова одеало за дъщерите ми....един ден като се задомят....!!!!Те (дъщерите ми), също много харесаха калъфката,което много ме радва.
А ето и готовата вече калъфка:

Един весел Охльо-Бохльо толкова си я хареса,че веднага се накипри до нея да и прави компания за снимките:

Тази нощ определено ще спя спокойна,щастлива,доволна че се справих с поредното предизвикателство,което си поставих.
Благодаря много на Дилянка за урока!
Пожелавам ви една прекрасна майска вечер,романтична и красива,топла и вълнуваща!