CLICK HERE FOR FREE BLOG LAYOUTS, LINK BUTTONS AND MORE! »

Моето кредо :

Обичам да обичам!

четвъртък, 26 май 2011 г.

Шестоъгълници

Шестоъгълниците бяха следващото предизвикателство,което си поставих.
Много ми се искаше да ги опитам и тях и след като изгледах едно,две клипчета как се правят веднага започнах.
Никак не се чудих-когато имам желание е трудно да ме спрете!
Обикновено шестоъгълниците се правят в някаква форма от един и същи цвят,като се редуват.Аз нарочно избрах да са всички различни,неподредени,шарени и весели.Така оползотворих и много малки парченца,останали ми при други проекти.
Само че да не мислите че така лесно започнах!?Нееее,голям проблем беше да се сдобия с кройка на шестоъгълник.Първо реших да си го нарисувам сама.Опитах от кръг(очертана чаша) да го направя-не става!Няма транспортир у дома (онова дето е разграфено на градуси) и мисията се оказа невъзможна.Опитвах с лице на окръжност да изчисля по колко сантиметра трябва да са страните-пак не става!Нещо съм пропуснала тези уроци по математика някога.........
И така стигнах до чичко Гугъл!
Попитах-той ми отговори с една картинка и....готово!Само дето хексагона (както още се нарича шестоъгълника) беше твърде голям размер за идеята ,която имах.Наложи се да го намаля...Е,тук вече се справих и сама,успешно!


Следващия етап беше да нарисувам и изрежа още 33 подобни хартийки.
След това извадих торбичката с малките ми остатъци и си подбрах няколко за моята калъфка (това щях да правя като за начало !).
Започна великото подшиване-33 хартиени шестоъгълника трябваше да бъдат "облечени" в плат.Това се прави като се оставя малко резерва (около 1 см.) и се пришива с бод тропоска свободно,за да може после лесно да се изниже и да се извади хартийката.

Вече готовите,подшити шестоъгълници.
Следващия етап е съединяването на хексагоните един към друг на ръка,като се прихваща съвсем в края за да не зашием хартийката.
Ето и моите вече зашити шестоъгълничета:


и обратната страна:


Следваше премахване на тропоската и изваждане на листенцата-кройки.
Всичко това отнема около 4 до 5 часа (поне при мен) .
Обичам ръчното шиене и този проект ми достави особено удоволствие.Може да се каже че това е изцяло ръчен пачуърк.Хареса ми и със сигурност ще опитам пак,като мисля да усложня нещата за да ми е по-интересно!
Няй-лесно и бързо се оказа ушиването на самата калъфка.Та това бяха само четири тегела!














Може би защото обичам да шия на ръка,но всичко се получи перфектно!Абсолютно съвпадение и никакво разминаване на страничките.Стана гладко и приятно.
Аз отивам да си измисля следващо предизвикателство,а на вас пожелавам чудесен остатък на деня и шарено настроение!

3 коментара:

Анонимен каза...

Имаш остра нужда да положиш морна главичка на такава нежна възглавничка, до силно мъжко рамо.Това, че трябва да ги шия безброй многоъгълничета на ръка ме отказва още от първия пт, но ти си ги правиш нещата с любов и тогава те стават наистина прекрасни. Изумяваш ме и сега чакам с нетърпение следващата от ТОЗИ ПЕРИОД.

Юлияна Неделчева каза...

Главичката вече положих и от 40 минути съм вече на компа.Танче,аз наистина много обичам да шия на ръка.Успокоява ме като нищо друго,действа ми много отпускащо и ми е приятно.Специално за теб ще пусна един пост от времето когато нямах машина и блог.Тогава всичко,всеки тегел беше на ръка и ако знаеш тогава за какъв труд става въпрос......Хайде -очаквай!

Анонимен каза...

С нетърпение - винаги се впускам да видя нещо ново в блога, после пия кафе и почвам да готвя нещо за вечеря. Това е моят режим като се прибера от работа.

Публикуване на коментар