Крушата , която не искаше да се снима

Много често,още докато правя "нещото", знам как ще се казва публикацията ми .
И този път беше така ,но ....Една упорита,ама много упорита круша ми обърка плановете!
Нека да започна отдалече.Това,което направих вчера исках да опитам още преди многоооо време.Мисля,че съм споменавала за това ...Нещо,което правехме в училище ,като деца.Часовете по трудово обучение бяха едни от най-любимите ми и не защото не обичах да уча!О,неее,даже си бях отличничка (изчервяване).Просто там се твореше,а това явно и тогава е било нещото,което толкова ме изпълва ...
Та,помня,в тези часове правехме едни магии -плодове от хартия !Споменът ми беше много мил и също толкова неясен.И отдавна не ми даваше мира ,исках да опитам и сега!
И опитах.Единият час разлика във вчерашния ден ми дойде добре дошъл.И без друго си ставам рано,но смяната на времето в полза на един час сън,за тези дето обичат да спят аз използвах за почти химико-физичните си опити :

 В купичка сипвате лъжица,две брашно.Правите го на кашичка,като го разтваряте с малко водичка.Кашичката трябва да е доста гъста !Накъсвате на малки парченца първият попаднал пред очите ви вестник и с помощта на четка за рисуване ( за предпочитане е плоска!) започвате да облепяте плода,който сте решили да претворите от хартия.Аз разполагах само с тази самотна и непослушна круша ...
Процедурата се повтаря няколко пъти - колкото повече са пластовете,толкова по-здраво става нещото.Лепилото от брашно е доста добро средство за залепяне.Някога,когато нямаше тенджери под налягане,татко запечатваше капака на обикновена тенджера точно с такава гъста кашичка и се получаваше ефекта на налягането.А как ухаеха манджичките му .....!

 Когато сте облепили с малките хартиени парченца целият плод,и то няколко пъти оставяте добре да изсъхне.Ако,като мен нямате търпение това да се случи,включвате печка,тип духалка и след няколко минути плода е готов за по нататъшно действие.

Докато снимах,установих че дори дъската ми е с формата на круша - няма нищо случайно,нали?!
И така -разрязвате плода на две,както е показано на снимката.Внимателно изваждате плода .Можете да си помагате с остро ножче или малка лъчичка. Благодарение на тази си дейност на мен вчера сутринта ми се наложи да закуся с круша!Беше ми жал да я изхвърля.
След това внимателно с подходящо лепило ( аз използвах силикон) залепяте двете половини една за друга.И вашият хартиен плод е почти готов!

За опашка на крушата аз използвах истинската опашка на моята истинска круша.
След това боядисах ( или по-скоро - оцветих!) крушата с останалия латекс от ремонта това лято и тогава започнаха мъките ...
Е,не искаше да се снима тази круша и това е!И със и без светкавица я мъчих - не ще!
Отказах се,оставих за днес.И днес поведението и не беше по-добро,отново се инатеше.Все пак успях да направя някакви прилични снимки едва когато я изнесох на терасата,на студа.

Не знам за какво и как,и кога ще използвам тази круша,но беше хубаво,даже много хубаво да се върна в детството си ...

Следващият химико-физичен опит направих в следобяда,опитвайки да се разсъня от обедната дрямка .Опекох цветя!И ако се чудите как става това ще ви кажа-ами ей така,във фурната!

Цветята направих от една стара детска книжка,но не ми се видя достатъчно стара та реших да ги "посъстаря" още малко като ги метна за малко в печката!

 Резултата беше доста добър!
Отново не знам за какво и как,и кога ще използвам тези цветя,но явно вчера си беше ден за опити ...Мързелив,разтоварващ есенно-неделен ден!

А сега ви желая една чудна,емоционална седмица и много сбъднати мечти!

Просто си вали ...

Просто си вали ...

И пак е есен. И пак вали .

Не знам - от облаците 

или от моите очи ?

Сълзите ми се сливат с капките ...

Прегръщат се и валс танцуват

на дансинга на самотата .

Унесени във танца , дори не чуват 

как тъжно им шепти душата .

И после , някак укротени

притихват и под грима се скриват.

Те знаят - дошло е време

когато ... някак си не ми отиват .

И пак е есен . И пак вали .

Не , този път не е от моите очи!

Просто си вали ...

Подранилите Снежковци

Ами да - много подраниха тази година Снежковците ми !
В сезона на тиквите , в ранното съботно утро у дома се появиха няколко мааааааалки снежни човечета.
Мдаааа, събота е - ден за почивка , а каква по-добра почивка от това да правиш любимите си неща.
Идеята за тези снежни ухилени момченца не е моя , но няма да се уморя да повтарям,че когато нещо мине през ръцете ти,а най-вече през сърцето - то си става твое!
Направени са малките човечета от .... копченцаааа ! Жалко,че нямах повече бели подходящи копчета. Или пък може би е по-добре ?! Тогава у дома може би щяха да се появят цяла армия Снежковци и като нищо дошла и зимата с тях ...

Малките весели човечета засега ще бъдат приютени от някой шкаф.
Дотогава,докато Баба ни зима нежно запреде своите къдели, коминчетата запушат , а някъде в далечината  се чуе онзи вълшебен звън от камбанките на коледните елени ...

А днес нека се насладим на прекрасният есенен ден, да му се отдадем и да преживеем поредното чудо!

Къде си лято ?

Къде си лято ?

Самотна ...

Като последният есенен лист

жълтеещ се тъжно на клоните ...

Като осиротелите жици

скърцащи птичите песни ...

Като брега с безлюдните лодки ...

Като празните пейки във парка ...

Като притихналите есенни улици ...

Като изгубения зов на щурчето ...

Като заспалото есенно небе ...

Като последната чайка над морето ...

Като ... самата Самота !

Къде си лято да ме гушнеш ,

стоплиш , приласкаеш 

и с думи палещи 

Любов да обещаеш ?

Изсушената тиква

Всички ( поне така се надявам!) си спомняме за Душко Добродушков и печената тиква.
А аз обожавам разказите на Елин Пелин - толкова човешки и толкова истински!
Но днес не става дума за печена ,а за сушена тикваааааа!
Не се сещам някой да е правил опити да изсуши тиква,но аз вече опитах и да ви кажа честно - получи се!
Ох,хайде да не ви мъча повече.Да ви разкажа все пак истинската история.
От доста време обикалям магазините за втора употреба с едничката цел да си намеря пуловери от ангора,които да изпера на 90 градуса и да си направя чанта от получените сплъстени материи.Досега търсенето ми се увенча с намирането на само един и то точно оранжев !Сещате се с какво се свързва оранжевото у дома - с тиквите,разбира се.
И когато снощи ми се обади една Фейсбук приятелка за да се видим днес на родна почва,то една идея ме осени.Да я зарадвам с нещичко направено специално за нея.И какво по-подходящо от една тиква в този сезон?
Само дето онзи,оранжевият пуловер,изпран вчера все още не беше добре изсъхнал.Ръкавите,които точно смятах да използвам все още бяха есенно влажни и се наложи да използвам сешоара за да ги поизсуша ....Хе хехе,кажете сега - не е ли сушена моята тиква?!
Отново снимах процеса без въобще да знам какво точно ще се получи - идеята ми хрумна тази сутрин и не съм я опитвала досега.
Снимките са маааалко лоши,че есенното слънце все още не иска да се покаже над града ни,но пък затова се опитах да ги направя малко по-подробни за да стане ясно как точно можете да си направите подобна тиква :

Използвана е по-широката ,горна част на ръкава на пуловера.Това е според размера на тиквата,която искате да си направите.

Жалко,че не можете да видите колко слънчева стана всъщност  моята сутрешна тиква,напук на мрачното време навън ...Надявам се да донесе много настроение на моята приятелка когато по-късно днес се видим след работа.
А на всички вас желая един усмихнат есенен ден - без значение какво е времето навън.Винаги можем да направим деня си слънчев.От нас зависи!

За всичко си трябва сърце !

Така мисля,да !
За всичко си трябва едно сърце.За работата,която работим - волю или неволю ...
За възпитанието на децата ...
За любовта ,която ни връхлита като океански ураган ...
За цветето на прозореца ни ...
За кафето с приятел ...
За всичко,нали ви казвам -съвсем за всичко!
Даже и за следобедната дрямка ...? Защо за нея ?!
Амииииии ....когато възглавницата ти за следобедна дрямка е също едно меко,ужасно меко сърчице,то значи и за това си трябва сърце!
Нашето сърце беше подарено от приятеля на голямата ми дъщеря за първия им св.Валентин.
Когато се изнесе от дома,детето го "завеща" на малката си сестра,която пък от своя страна го обожава !
Обаче,от прекалено интензивната употреба,сърцето беше доста износено,избеляло,макар и все така мекичко и удобно.И когато,ровейки се в един Second shop,където цените бяха "всичко по левче" (тук ми трябва един много усмихнат емотикон !)  открих две прекрасни детски блузи,от същата материя като тази на нашата възглавница,никак не се колебах -  Да купя или не.

Блузите бяха прилежно "разфасовани" и от тях останаха само някакви си там изрезки :

  Иииииии......- нашето сърце преди и след реновирането !
Лошото на предишната визия беше,че освен че беше ужасно светло като за целодневно търкаляне,калъфа не се сваляше.Просто си беше така направена възглавницата и винаги ми се налагаше да я пера цялата,което сещате се не е особено приятно.Най- вече откъм съхнене на нещото.Е,аз реших да поправя тази грешка като новата "униформа" се сваля тъй като е една калъфка с цип на гръбчето .Да не говорим ,че цветовете ще носят повече на търкалене - на детето,на мен,че и на "още някой" !

 И ако ви интересува кой е този "още някой" ,то веднага показвам -

  Макси,разбира се!Също като малката си кака ,той също обожава тази възглавница.
Веднага беше опитана дали е все още толкова мекичка и удобна,след което твърде бързо му беше отнета от въпросната кака ...
Какво да се прави - борба за кокала ...Упс -за възглавницата ....хи хи хи...
След ушиването на калъфката, от платчетата останаха прилично количество доста добри като размер парчета,та сега ми се въртят в главата едни животинкиииии...Ама да видим,какво и кога ...
Желая на всички една вълшебна есен !
И едно сърце !
За всичко ...

Безсъници

Безсъници

Сънят и тази нощ избяга от леглото ми,

не пожела при мен да поостане .

И някак тъжно го последваха очите ми ,

събрали нежност , болка и желание .

Душата ми , копнееща за сън

безсънна обич пак получи.

Луната тайничко надничаше отвън -

Любов какво е искаше да ме научи .

Не пожелах с безсънието да се боря.

Предадох се.Отдадох му се цялата !

С Луната също не успях да споря -

тя знаеше за нас и за раздялата .

Като дете се сгуших във постелята .

Потънах във мечти и спомени горещи

и тъй посрещнахме неделята.

Аз,безсънието и Надеждата !

Съботното ми сърце ...

Да,моето сърце ! Вечерно-съботното ...
Ето такова беше то- - каквото го претворих с плат,конци и панделки.
Малко странно,объркано,различно,ама Моето!
И се замислих ...замислих се над това ,че не бях се замисляла как човек пресъздава емоциите и чувствата си.И как всичко ,което ме вълнуваше в съботната вечер изведнъж придоби съвсем реален образ от дантела,фина материя,сатенени панделки , пеперуди и цветя !
И как всичко това ми помогна да осмисля нещата,или поне да ги видя "на живо",както се казва.
Дори отпадъци нямаше при появяването на малкото синьо-бяло дантелено сърчице.Всичко беше използвано.
Също както няма отпадъци и в моето сърце-всеки и всичко са важни и значими.Не знам колко е голямо моето,но знам че там има място за много любов,красота,топлинка ...
А това,дантеленото,то е колкото една длан ...и е побрало всичките ми снощни емоции :

За моето сърце си знам - в него има място за всички вас,мили хора !
 Желая ви прекрасен ден !

Началото на края

Е,да - започна се !Поех към края .
Само дето май ,той ( самият край ) още не се вижда ....
С помощта на колежка и приятелка успях да сандвичосам одеалото и започнах да куилтвам :

 Началото беше твърде обещаващо и окуражаващо ...

И после ... После нещо се обърка,Прищипах долния плат на няколко места и сега се налага да поря участък с размери 30/30 !!!
......................Казвала съм ,че преди доста години живях във ведомствено жилище.
Там,живота ме срещна с една много мила,добра и страхотна бабка - баба Велка!
По онова време тъкмо бях родила малката си дъщеря и си се отглеждахме у дома с нея.Не ми бяха достатъчни грижите по едно ужасно ревливо и неспокойно бебе ,та и се скъсвах от плетене ...На две куки!Изплетох света,както често се шегувам.
Случваше се,когато малкото човече все пак рещаваше да е малко по-кротко ,да сляза пред блока с плетката.Ей така,на раздумка.
Помня деня-прекрасен пролетно-летен ден.Бях излязла с плетката,а баба Велка като ме видя ме попита какво правя.Отговорих и,а тя ми каза нещо,което ще помня цял живот :
"Нова работа се почва в понеделник,сряда и петък !Тогава винаги се получава!"
Не знам защо,но тези нейни думи така са се запечатали в съзнанието ми и винаги,когато започвам нещо важно гледам да е в един от тези дни.
Е,това одеало го започнах в сряда!И много,ама много силно се надявам приказката  на баба Велка отново да се окаже вярна!Нищо,че ме чака половин ден порене ...

А днес е петък -още един ден за начало,ако като мен вярвате в мъдростта на старите хора!
Сложете начало на нещо ново -ръкоделие,нова любов,каквото там си искате ...
Прекрасен петък ви желая!

Малки весели овчици

Помните ли  Поли и Доли ? Онези две малки,хавлиени създания,които се появиха от парче хавлиен плат?
Е,година по късно се появиха още две техни посестрими - Тутси и Бетси !
Почти еднакви и почти не ...

...но също толкова сладки и послушни като сестричките си!Чак се натъркаляха от снимане-толкова се умориха ...хи хи...
А аз няма да се уморя да повтарям - усмихвайте се!Така ще изглеждате по-красиви,а и ще предавате своето настроение на околните.
Та кой не обича усмихнати хора около себе си?!