Един специален ден!

Отново е септември!
Отново е 27 септември!
Отново денят е вторник!
Отново е почти лято!
Нещата сякаш са същите и не съвсем-минали са 23 години!
Красиви,вълнуващи,понякога тъжни,предизвикателни и малко трудни 23 години.Точно от толкова години съм омъжена и точно толкова години откак се появи на бял свят моята първа дъщеря-Вилияна!
Няма да ви описвам живота си през тези години.Няма да ви говоря за чувствата си към детето си-всички вие имате деца и знаете какво е майчина обич.......
Моята е по-специална,само защото си е моята и е към моите деца,това е!
Преди три години,когато дъщеря ми навършваше 20 години някак много емоционално преживях този момент.Още тогава усетих,че това вече не е моето момиче-то беше пораснала млада жена,която имаше достойнство,самочувствие,мечти!
Тогава,водена от някакъв порив написах ето това за нея:

На моето пораснало момиче,
което безкрайно много обичам!

Обичах те още когато си помислих,
че ще те имам!
Обичах те ,когато риташе в корема ми
и ми причиняваше киселини с дългата си косица!
Обикнах те с цялото си сърце,
когато видях розовото ти личице
с безкрайно сините големи очички!
Обичах те неистово,когато каза "мама"
и когато протягаше към мен малките си
ръчички да те гушна!
Обичах те и в детската градина
когато сплитах косите ти на плитки!
Обичах те и в първи клас,трептях
със теб пред прага на училището!
Обичах те,когато беше болна
и дори когато често недоволна!
Обичам те такава,каквато си!
Обичам те с всичките ти добри и лоши черти!
Ти си моето слънчице!
Гордея се,че порасна красива,умна и добра!
Пожелавам ти с цялото си сърце
да бъдеш щастлива-както и да
разбираш щастието!
Пожелавам ти да намериш мястото си
под слънцето и да се чувстваш
добре в кожата си!
Пожелавам ти да бъдеш обичана и да обичаш!
Обичам те,мое пораснало момиче!

Това беше преди три години......Тази година реших да и ушия една малка сладка жаба,защото вече съм ви казвала тя има един особен афинитет към жабите.Благодаря на Борянка,че така бързо се отзова на молбата ми за помощ ( за кройка) и аз успях тайно да ушия жабката.Получи се много мила и сладка.През цялото време докато я правех в главата ми звучаха някакви рими относно Жабораната в ръцете ми.Когато я завърших реших да дам воля и на словото си.Получи се ето това:

Жаба Жаборана

Жаба Жаборана
пак запя от рано
и събуди всички
птички и пчелички.
Слънчо и се смее,
блатото немее......
Жабата певица
е и хубавица!
Таз певица чудна
все държи ни будни.
С крякане и врява
навред огласява!
Много е кокетна....
да не кажем и суетна!
Вниманието обича
и все го привлича!
Мисли се за принцеса!
А принцовете....къде са?
Има си мечта голяма-
да стане певица като мама!
И да я обичат всички
животинчета и птички!
Пее и не спира!
Амииии....репетира!
Жаба Жаборана
песен пак подхвана!

Тази сутрин жабката беше подарена,заедно с посветения стих!Пожелах на детето един ден и неговите деца да си играят с тази играчка,а отговорът беше типичен за моята Везничка-"Че защо с моята?Не можеш ли да им ушиеш на тях други играчки?"
Сега се сещам,че още не съм ви показала Жаборанката....Ето я и нея:

За мен днес е един много ,много специален ден.....
Пожелавам на всички ви повече специални и незабравими дни!
След малко ще ходя на работа,а после,после съм канена на Рожденденски купон!!!!
Наздраве!

Моят много,много специален ден !

Не мога да не пиша за него.Просто не мога!
Това е наистина много специалният ден от живота ми ...Смисълът му !
Заедно с още един друг,през март ...
Рожденият ден на голямата ми принцеса.Със сигурност на някои им идва в повече това ...
Но аз обичам септември именно и най-вече,защото точно тогава се появи онова малко човече,което осмисли дните ми.Онова малко същество,което ме накара да почувствам майчинството.Онова ангелче,което ме накара да вярвам,че най-хубавото предстои.
Голямата ми дъщеря!
Мила,красива,умна ...Е,нашето гардже си е най-хубаво,ама нейсе.
Освен подаръка (който забравих да снимам и за който ще разкажа друг път ) успях да я изненадам като се появихме със сестра и на работното и място с .....торта!
Със запалени свещички,с песен,както му е реда.Заедно с още няколко близки и устроихме един малък празник
Решението да направя торта взех тази сутрин мноооооого рано ,докато не можех да накарам мозъка си да заспи отново.Нямах търпение да отворят магазините и да отида за продукти.
Тортата е супер лесна и бърза и също толкова,че и повече вкусна.Научи ме моята леля,която я прави за всяка Нова година.
Докато чаках да стане приличен час и да отворят магазините накиснах пакетче стафиди във вишновка ( такова имах,а може коняк или някакъв друг ароматен алкохол).
Сварих карамелов сироп ( чаша и половина захар се карамелизира и после се залива със също толкова топла вода) за да успее да изстине.
Купих два пакета ( от по три блата ) готови блатове,пакетче суха сметана,пакетче пудинг на доктор Йоткер и едно прясно мляко.
За около десетина минути разбих и двата крема и се заех с реденето.Сещате се - Блат-сиропиране-крем-стафиди.И така докато свършат и блатовете и кремовете,които редувах.
Преди да залея карамела с вода се сетих да направя нещо,което по-късно използвах за украса- на парче фолио накапах от карамела и оставих да изстине.
Единственото,което забравих е да купя банани и да сложа между блатовете.И без тях обаче си беше зверски вкусна !
Че и красива,есенна :

 Щастлива съм! Имам чудесни деца !Аз ги обичам и те ме обичат ...какво му трябва на човек?

И днес имах своят много,много специален ден.Така ще е докато ме има ...
Ще преживявам отново и отново онова чудо -раждането,майчинството.
Ще бъда щастлива!

Цветя от кожа

Цветята от кожа са още едно парченце от моя живот....
Правя ги не си спомням вече от колко години.До преди месец работех (това е нещото,което още не съм споделила-вече не съм на работа!) в ателие за производство на бутикови облекла от естествена кожа "Мини-макси".Работих там 14 години!Преди около осем години двете управителки ми поръчаха да се науча да правя цветя от кожа за нуждите на производството.Тогава нямаше този масов интернет и това търсене в Гугъл....Ами сега?Питах ,разпитвах и почти сама открих топлата вода,научих се сама ,като и до днес се усъвършенствам!
Правенето на цветя от кожа е много дълъг и трудоемък процес!Започва с избирането на правилната,подходящата кожа,мазане със специален разтвор,съхнене,рисуване,рязане,огъване с нагорещени матрици(Които моят татко някога ми направи по моя идея),сглобяване и така докато се стигне до крайният вид.Макар и толкова дълго и трудно на мен винаги ми доставя удоволствие да ги правя-аз ,както вече знаете,обожавам цветята,всичките-и живите и правените,цветя да са!
Не харесвам само онези натруфените,китайските,дето отвсякъде им личи че са пластмаса.Обичам топлите ,естествени материали.
Тези розички открих скоро у сестра ми,подарени и кой знае кога......Правени са от набук или още велур,кожа трудно податлива на подобна обработка:

Това са част от цветята,направени от мен-не е възможно да знам колко са през годините-хиляди!

Тази голяма зелена китка си подарих миналата година за рожденния ден-подождаше ми много на един зелен тоалет...

Тази,последната китка си направих от два вида хастар(остатъци от производството) ,миналата седмица докато бях в ателието и отсъствах от тук....Бях облечена в черно бялата гама и ми се стори крайно подходящо да си сложа цвете на точки....
Някой ден,когато ме споходи "цветната " муза,наистина ще ви разкажа за моите прекрасни живи цветя.Знам,че само обещавам,но аз винаги си изпълнявам обещанията,макар и понякога късничко.А сега,за "цветен " финал на днешната ми публикация :едни розички,които направих като на шега,от плат са ,но се получиха много ефектни и вече дори няма нито една у дома-всички са разпределени,подарени....

Пожелавам ви един цветен,прекрасен пролетен ден!

И това се случва понякога ...

Все си мислех , че на мен не може да ми се случи това - да започна и изоставя няколко проекта едновременно . Защото не обичам недовършени нещица и защото никога нямам търпение да видя крайният резултат  . И затова каквото започна - довършвам го !
Обаче - казали са го хората " Очаквай неочакваното !"
Случи ми се и на мен - в момента да имам три започнати нещица , да не говорим че , заради предстоящия " женски " празник в главата ми се въртят четвърто , пето , шесто и т.н. ...
Казвала съм , че Март е един много специален месец за мен . Заради моето появяване на света , заради появяването на малката ми звездичка - малката ми дъщеря Симона ... Заради рождения ден на майка ми ( който отмина ) , заради този на любимата ми леля ( който предстои съвсем скоро ) , заради вечния Осми март ... И заради всичката положителна енергия , която носи месеца с надеждата си и очакването на Хубавото време !
Бях си наумила с настъпването на Март да започна подаръка за малкото ми момиче , което след има - няма две седмици ще стане на 18 !!! Исках да е нещо много лично и много специално . Измислих го ! Остава и да го направя ... Ама как да стане това като искам да е тайна ?!
Реших , че ще го правя докато е на училище сутрин , а следобедите ще си правя нещо друго . Вчера най - сетне стигнах и до него , но не щеш ли тя се прибра от училище повалена от грип !
Ами сега ? Бързо , бързичко прибрах ръкоделието и сега ще почака , защото никак не искам да се издавам ...

Все пак - началото е сложено . Надявам се да успея!
После ... После се обади една дружка и реши , че иска да и направя пролетна пременя за дома .
Не знаела какво , просто нещо ей така - за пролетта ! Ами сега ?
И това го измислих - донякъде ... На етап нарязани елементи сме :

Падна наистина голямо рязане , Сега ме чака голямо шиене и разглаждане , после пак шиене ...
Да не говорим , че това на снимката е само част от " пролетната премяна " .  Ама , до Първа пролет се надявам и с това да се справя !
На следващата снимка се мъдри нещо , което започнах миналата седмица с една идея , която май ще претърпи развитие . Или пък не ? Не знам . Така ме увлече редуването на прекрасните цветове , че ми се иска да си обикалям още , и още , и още ...
И все пак - може пък да се появи точно това , за което си беше захванато , знам ли ...

Слънцето вече се отразява в прозорците на отсрещните блокове през улицата , което ще рече че е време да си допия кафето и да се залавям за работа :))))))))

На вас пожелавам един прекрасен ден ! С дъх на пролет ...

Точки и калинки

След като вчера оранжево-зелената кокошка беше подарена и зарадва неимоверно много една приятелка,дойде ред и на следващата-за един много специален човек.
Моята сестра!
Всеки ,който има сестра,знае колко специално място заемат сестрите в живота ни.И затова съм щастлива,че всяко от моите две момичета си има сестричка-другата!
Не знам дали съм ви казвала за любовта на сестра ми към калинките?!
То не е любов-то е чудо!!!У дома и има десетки калинки под всякаква форма-дори не можете да си представите!Включително и рисунка от талантливия ми племенник,чийто талант се надявам да му донесе много успехи в живота!
Та ,в началото си мислех дали панера за яйца да не е калинка?После обаче кокошата идея надделя-все пак е Великден......
Тогава беше решено,че панерчето ще е на калинкииииии.
Следва разказ в снимки за калинки и моята любов към точките.................

Надявам се ще зарадвам сестра ми с този подарък....
И още-надявам се да успея да зарадвам още много хора за празника!
Надявам се светът наистина да стане едно прелестно място за живеене!
Надявам се.......Имайте надежда и вие!Хубав ден от мен!