Моята гордост

Коя е тя ли?!
Ами,моето семейство,включващо прекрасният ми съпруг и двете слънчеви деца,с които ме дари!
Обожавам ги!Бих могла да направя много,наистина много за тях.Не всичко,не!За мен, човек който казва,че би "направил всичко за теб" е малко лицемер.Мисля,че никой не познава сам себе си дотам,че да знае как би реагирал в дадена ситуация.Живота ни поднася толкова сюрпризи,че няма как да знаем как точно бихме постъпили......Но,това е една много дълга и много философска тема и смятам да не я нищя повече,не и сега.
Сега ще ви покажа последната си "шивашка" гордост-чантата,която уших по поръчка на голямата ми дъщеря!
У дома май обичаме да "шием на копчето балтон".Помните ли как миналото лято за едни много кокетни балерински пантофи украсих едно съвсем обикновено потниче?
Е,това лято ( макар и доста подранило!) отново се наложи да направим нещо за други пантофки-новички,червени!Получих като ММС ето тази снимка-рисунка:

Поръчката беше да ушия ето точно такава чанта за новичките обущета.....
Е,къде ще ида....ще шия!
Направих го с огромно удоволствие и с цялата майчина любов,на която съм способна!
Не си мислете,че нямаше и капризи-размери,цветове и т.н.Дойде си детето " на гости",обсъдихме цветовете,нарисувах кройката на вестник,избрахме платчетата за чантата и оставаше аз да се заема с изработването.
Идеята за тази чанта харесах при ето тази рускиня,която неведнъж съм ви споменавала.Тази жена определено е от моята кръвна група,жалко че е толкова далеко и никога не бихме могли да се познаваме........
Ушиването на чантата ми струваше един цял ден-един "следработен" следобед и един почивен предиобед.Определено се иска много шиене тук,на машината!
Като се има предвид,че не съм спец по чанти,пък и измислената от мен кройка резултата,който се получи определено си е за гордост!Процеса не съм снимала.Беше ми твърде натоварено откъм шиене и мислене,та може би това ще се случи следващия път,при следващата чанта-вече имам поръчка за същата,от малката щерка!!!!!!
Понякога знам,че звуча твърде нескромно,но все пак да си кажа-получи се чудна чанта!
Вижте сами:

 Манекен тук е малкото ми момиче,което тъкмо се прибираше от училище,на всичкото отгоре в съвсем подходящ тоалет!Голямата ще дойде довечера да си я вземе-стискайте палци да я хареса!!!!

 Ето така изглежда чантата отвътре-има си две джобчета и преграда даже....

А това е гръбчето.......

Нали не си мислите,че се размина и без още един манекен?!

Щастлива съм,доволна съм и съвсем определено съм горда от труда си!
Желая ви светъл и чуден остатък от деня ,а аз отивам да подготвям изненадата към чантата!

Нещо назаем и ново бурканче

Какво назаем ли?
Почакайте,ще ви кажа и ще ви покажа!
Казвала ли съм ви за моята мечта?За онова вълшебно местенце,което сънувам и наяве?
Моето местенце!Едно приказно място където да изработвам и продавам нещата,които правя.Където хората ще идват да изберат "идеалният " подарък,да погледат,да се заредят с положителна енергия,да напълнят очите и сърцата си с цветове и любов.Любов.която ще струи от всяко изработено от мен нещенце,защото аз със сигурност и в най-малката дрънкулка зашивам парченце от сърцето си!Ще идват приятели на сладки приказки,докато аз си бода поредната чудесийка.Ще идват и случайни посетители,които омагьосани от моя парцален цвят ще си тръгнат с нещо,за което дори не са и подозирали,че искат да имат......
Ех,мечтиииии!Колкото и недостижими да ми изглеждат понякога не спират да ми се въртят из главата-дори знам как точно ще изглежда това място!Със сигурност ще напомня за попадане в приказка-красива,очарователна.....приказна!
Докато това стане обаче съм принудена да се задоволя с моят малък(ама много малък!) ,спретнат дом като място за творене!Непрекъснато търся нови и нови варианти да си направя по-удобно и най-вече по подредено пространството около мен.Трудно е,да ви кажа,но с годините съм станала истински факир в умението на малко място да побирам мнооооого неща.Последната ми приумица беше осъществена (както почти винаги! ) с помощта на мъжа ми.Едни стари етажерки,на които доскоро седяха накичени купени плюшени играчки в детската стая вече са моя собственост!Малката ми дъщеря,която вече е горд собственик на цялата стая,след като кака и вече не живее у дома,наскоро реши,че не иска вече стаята и да прилича на "детска" !Свали играчките,етажерките и гордо заяви:Вече съм голяма!!!Играчките бяха подарени на малкия ми 5 месечен племенник,а етажерките приютени от таванчето.До онзи ден,когато ми хрумна идеята да оползотворя едно малко 30см.ово местенце между чамовия шкаф (у дома естественото дърво е на особена почит и всички мебели ,с маааалки ,много малки изключения са от чам-това е материал от дървото бор) и стената на стаята.Етажерките бяха мигом свалени от тавана,а способният ми мъж намери начин и ги направи по размера,който беше нужен за това почти нищожно,но много важно за мен местенце.
Какво ще има там ли?Ами вижте:

 Ето гоооооо-новото ми кътче!А защо назаем ли?Ами защото се надявам и искрено вярвам,че един ден всичко,което е наредено тук ще отиде в онова "вълшебно-приказно " място,описано по-горе!Както виждате успях да побера доста неща тук,а и все още е в процес на подреждане.Трябва да е максимално удобно за търсене на "съкровища"!Мира нямам докато не го подредя така,както съм си наумила!Танчето,моето Танче ,каза,че бурканчетата били "голяма краста".....За мен може и да не са,не знам още.Просто досега нямаше къде да ги редя и затова всякакви копчета и разни други седяха в найлонови пликчета и покрити някъде.Сега,когато вече имам това место "назаем" мога да си правя бурканчета и всякакви кутии на воля-вече имам къде да ги слагам!
Така и се появи и следващото бурканче за копчета.Естествено в природата първо се появяват ягодите и после малините,но при мен се получи обратно.В следобеда на вчерашния ден "узряха"  и ягодите у дома:

 Има още дрънкулки и още копчета,а и още място на лавичките,та със сигурност ще има и още бурканчета.....някой ден!
А сега да ви покажа нещо,с което съм пропуснала да се похваля.Това ,на снимката долу,са невероятните платчета ,които си поръчах от "Да си направим пачуърк"!!!!Вълшебни саааааа!
Не мога да им се нарадвам-хората се радват на диаманти,коли,имоти....а аз на "точкести" платове за пачуърк.......колко различни лица може да има живота,нали?!

Май писах дълго,обстоятелствено и доста възторжено,нали?Почувствах нужда и го направих.....Благодаря ви,че имате търпението да ме изчетете!
Желая ви чудесен майски ден,пълен с усмивки и споделени чувства,а защо не и с "недостижими мечти" ?!

Да посрещнем Май!

Уж е мъжки месец (поне е в мъжки род де!),а пък толкова много цветя и плодове!
Цветята- в женски род....Плодовете и те,повечето-череша,малина,ягода,кайсия -все майски плодове.С един от тях имам много,много мили спомени с моя татко-малинките!
Татко отглеждаше на лозето (което се намира на около пет километра от града ни и майка ми ,която вече е на 63 години все още ходи всеки ден  до там с колелото,за което искрено и се възхищавам!!!) два реда малини.Прекрасен,сочен,дъхав плод,малко "мухнат" ,както казват при нас,което ще рече ,че бързо се разваля и не бива да престоява дълго откъснат.
Предполагам ,всички имате спомени много ярки,сякаш случили се вчера.Един такъв мой спомен ми разказва за един прекрасен майски ден,когато двамата с татко бяхме на лозето и беряхме малини.Той от едната страна на реда,аз -от другата.Говорехме си без да се виждаме от високия малинак и се наслаждавахме на времето си заедно.Малините бяха прекрасни тази година-мноооооого едри!Стана чуден конфитюр.
Татко отдавна вече не е между нас,но този мой спомен е толкова жив,че почти усещам вкуса на малините ( нали знаете-две в устата и една в кофичката....) и силната  ръка на татко,моят незабравим татко!!!
Една малка,дребна занимавка днес ми донесе отново този спомен и малко ме натъжи,но пък и много усмихна!
Преди време в няколко руски блога,които много обичам да чета!,подчертавам -да чета! бях мярнала нещо подобно на това,което ще ви покажа сега.Интересното беше,че руските ръкоделки много често шият паралелно проект и показват всяка своята интерпретация на задачата.И аз всеки път се убеждавам колко голяма е " руската душа"!Но това е една друга тема,може би ще си напиша цял пост някога.Може пък и да е скоро.....?
А сега -моите малинки!
Опитах да снимам процеса,но времето когато ших вече беше почти вечерно и снимките никак,ама никак не ми се получиха.
Все пак ще разкажа и покажа:
Всичко е правено изцяло на ръка.не е използвано никакво лепило,само игла и конец!

 И така - първо си направих бродерията,което беше занимание изключително приятно и отпускащо.Заших с бод зад игла двата кръга един за друг,като оставих дупка за обръщане и пълнене.Напълних с ватичка и затворих със скрит бод.

 След това си изрязох лентичка,чийто диаметър отговаряше точно на диаметъра на капачката ( като включваме и резервата за шиене!) ,а ширината измерих така че,като преподгъна навътре да се получи височината на капачката.Сложих лентичка вата и прихванах с най обикновен,да не кажа нескопосан бод.Не се притеснявайте-той няма да се вижда!

Нанизах получената "гривничка" на капачката и прихванах кръгчето с бродерията отгоре.Последва дантелка за прикриване на "следите " от шиенето и ето резултата:Чисто ново бурканче за копчета!

 Много се забавлявах,когато на бурканчето от течен шоколад видях датата на годност (преди да отстраня етикета,разбира се!) :12.12.1998.....Божеее,та това е било преди новата ера!
Оказа се,че разполагам с още едно подобно бурканче.......какво ли ще се роди на капачката му?!
Желая ви един прекрасен ,топъл и красив месец Май!
Изпълнен с едни чудесни спомени......като моя!

Черешки червени,черешки засмени

Знаете как едно парче плат може да ме провокира......Така стана и с тези черешки.Отново парче трико,обаче доста стегнато,не от онова разтегливото,на едни красиви червени,сочни черешки искаше да бъде ушито,молеше ме даже!Е,как да откажа на тези сладки малки плодчета,които съвсем скоро ще се появят на пазара,помните ли?-първо вързани по десет с конче,а после и на килограм.
Гледайки ги,знаех каква ще е следващата кукла.И я направих!
Ако знаете колко и се радвам!Въпреки,че допуснах грешката да използвам за тялото плат,който беше леко еластичен,а това е недопустимо,защото при пълненето с ватичката се получава ефекта не целулита-не правете като мен!!!!Обаче приятелят на малката ми дъщеря каза,че сандалите ,които ще видите след малко компенсирали всичко!Дано е право момчето...........Макар и да изглежда доста по-семпла от предишните тази кукла ми отне повече време,отколкото предполагах.Четири часа се занимавах само със сандалките,прическата и кошничката с черешки!Всичко е направено на ръка,с много,много любов.
Няма какво да разказвам повече,вижте сами:

Прекрасен,сладък и сочен ден ви желая!

Някои го предпочитат горещо........

Други с мляко.
Трети го пият горчиво.
Аз ,лично обичам турското,на джезве.
Да,за кафето си говорим.....И за една кафеена фея!
Парче трико-слонова кост на кафеви точки предопредели нейното раждане.Платът изключително напомняше на кафе с мляко.Нямаше как-трябваше да се появи феята!
И тя го направи:

 Не,не се тревожете-няма да се разсипе кафето!Знаейки за свойството на С200 (лепило) да става прозрачно след изсъхване,овалях добре зърната в лепилото,напълних чувалчето и сложих да изсъхне.Резултата-феята никога няма остане без кафе в чувалчето си.......

Изпийте едно сутрешно кафе-както го предпочитате....и се усмихнете на слънцето навън ,на човека до вас,на детето в себе си......
Хубав да е денят ви!

Съкровището на шивача

Една фея е минала през магазина ,където работя и докато аз съм "отпускувала" ми е оставила едно цяло съкровище!!!
Лелеелеееее,няма такава радост ви казвам!Когато погледнете за какво иде реч и вие ще се убедите ,че това си е истинско съкровище-кутия пълна с всевъзможни джунджурийки-панделки,копченца,мъниста и....даже не мога да опиша всичко!Плюс една торбичка с шалчета ,за някои от които веднага беше намерено решение за втори живот-на момента!
И като казвам фея-наистина си е фея,защото аз не знам кой е оставил тези съкровища докато съм била в отпуск.......колежката,дето ги е приела е била толкова заета ,че и спомен няма кой и ги е дал......само казала благодаря и ги прибрала.....сладурана!
Надявам се много скоро да науча коя е моята тайнствена фея,а дотогава ще се любувам на богатствата си,само както аз си знам-като малко дете!

 Едно любопитно животинче нетърпеливо наднича да види какво има в кутията.....

Дори няма как да извадя всичко на показ и да видите какви страхотни красотички има в тази Вълшебна кутия! А това,на долната снимка са още едни съкровища,които открих в апартамента на моя приятелка и съседка,която работи в Гърция и на която подготвям апартамента за завръщането и-на нея със сигурност няма да и трябват,защото е твърде скарана с иглите и конците.....

Следващите снимки са началото на един нов проект,за който се надявам съвсем скоро да ми остане време,защото е поръчка от голямата ми дъщеря.Сещате ли се какво е?!

Хубав и цветен нека е денят ви!Усмихнете се и светът също ще ви се усмихне!