Само дето едни здрави и силни пръсти все още ме стискат за гърлото и честно казано не мога да си събера мислите.....
Току що изгледах за пореден път този великолепен филм "Писмо в бутилка".Гледах го така,сякаш ми е за пръв път!Пеперуди пърхаха в стомаха ми,вълни се надигаха в гърдите ми,сълзи давеха очите ми.....
Аз ли съм болезнено романтична или просто американците за пореден път са създали уникален филм?????????
Каквато и да е причината,имах неповторимо изживяване и още няколко дни ще преживявам емоциите от тази вечер.Мислите ли,че съществува тази любов?!Аз явно да,щом толкова много повярвах на филма!
Не съм сигурна защо точно го споделям.........Благодаря ви за разбирането!
И все пак-нека ви разкажа за нашата вечеря!У дома много обичаме спагети!Приготвям ги трдиционно-със сирене,босилек и сгъстен доматен сос-неповторими са!Много често обаче експериментираме като ги правим с кайма,шунка,лук или разни подобни добавки.
Една вечер ,през зимата още, реших да направя нещо по-различно.Този път сварих не спагети,а макарони!Два пакета!Състих по обичайния начин доматения сос (с лъжичка захар!) като преди това бях запържила в мазнината малко шунка останала ми несретна в хладилника.Сосът излях върху макароните,добавих си обичайното сирене,като този път добавих и гъби!Обърках всичко добре,изсипах в тава,поръсих обилно с настърган кашкавал и запекох до златисто във фурната.
Боже,колко ни хареса на всички!От тогава ,когато решим да са макаронени истории все така ги правим!Тази вечер ги приготви голямата ми дъщеря под моите инструкции по телефона-бяха прекрасни!Амаааа-вижте сами:
Чаша студена бира беше перфектното допълнение към тази така екзотична за мен вечеря!
Надраве!
Благодаря ви,че ме четете,дори когато съм сълзлива като днес!
Прекрасна нощ желая на всички!
Публикации
8 коментара:
По ред на номерата - Значи така, ти догледа филма, а аз го зарязах заради Фейсбука - стигнах до момента, в който той й отиде на гости и останаха сами. Когато започнаха да се целуват, ги оставих вече насаме. Обожавам такива филми, но сега си рекох, че ще е хубав края, сега се учудвам, защото никога не зарязвам филм, но тук ми беше по-голяма тръпката. След него пък продължават, т.е. са свършили пак с Кевин Костнър - Уаят Ърп. И много харесвам филми, които започват с глас, значи ще е драма. А утре ако имаш време гледай от 15.00 ч. Врагът в моето легло.Сега ме караш да мисля как е завършил, ама утре ще питам мъжлето.
Хайде сега на прозата - този специалитет го обожавам, казвам му Мързелива лазаня, само, че аз слагам и сос Бешамел. Ти ме подсети, отдавна не съм го правила. А, сега ми се припи бира. Отивам! Лека нощ! Когато синът ми беше тинейджър и аз гледах някоя подобна история и очите ми насълзени, той започва да ме имитира и подсмърча, а колко подигравки съм отнесла за Дързост и красота - влиза и започва Оооо, Ридч и подсмърча. Ако сега разбере че пак започнах да го гледам ще ми се смее. Но винаги е усещал моите вкусове и сам ми донесе още като излезе Легенди за страстта, после ми препоръча Смело сърце, 7 години в Тибет и още много други филми. За музиката също. Ето защо, сега страшно много ми липсва моето дете, моят прекрасен син и приятел. А установих, че съпруга ми е една голяма проза и се радвам, че момчето ми прилича на мене. Защото когато гледам такъв филм моят мъж ми се подиграва, а ако е синът ми, знаейки, че ги харесвам, ще ми препоръча някой който не съм гледала. .... Отивам да пия бира. Не, трябва ми нещо по-силно!
Значи трябва да престана с тези словоизлияния, че са по-дълги от твоите постове. Ама къде да ги пиша??????????????????
Доказателство, че детето ми вибрира на моите честоти е снимката на възглавничката със Сю и другите шити неща, които ми изпрати от някакъв магазин, който са открили в Индонезия. Знаейки, че обичам такива неща винаги се е съобразявал с това. А след като се върнах от Китай, където полудях по Кити, да не ти разправям в какви вариации я имам и сега съм сигурна, че като дойде приятелката му, ще имам още Кити, - тя ще дойде от Китай. Той си идва за малко от Индонезия и съм сигурна, че ще ми донесе такива красоти. Това го казвам не да се хваля а в потвърждение на горното. И няма да се разсърдя, ако след като ги прочетеш, ако имаш опция, ги изтрий, да не пълня блога с глупотевини. Лека нощ.
Нищо няма да изтривам!!!!!!!!!!!!!!
На мен не ми пречат твоите дълги постове!!!!
Радвам им се,хубаво ми е че има с кого да споделя.Много бях развълнувана снощи,хем нали ти казах,че пореден път го гледам,знам го ,ама пуста сантименталност.....
Ще ти кажа как свърши-той се удави!!!Любовта си остана чиста и неопетнена от реалността.Много плаках и слава богу бях сама,защото иначе и на мен щяха да се подиграват(мъжа ми гледаше в другата стая нещо Джим Кери?!) Малката ми дъщеря е като мен и често ми предлага филми дето гледаме и двете и се кефим заедно.Голямата повече прилича на татко си.А той също е проза....
Твоето момче е чудесно!А защо е в Индонезия?
хммм огладнях...
и.. да, съществува тази любов:) едно и също сме гледали:)
Първата работа сутринта бе да питам моя как е свършил филма - да гледал го до някакво корабче и цветя и е прехвърлил на друг канал. Той нито един филм не може да изгледадо края. Само си играе с дистанционното. Много се нервирах, но ето, че разбрах. Ами аз също бих си поплакала. И ти препоръчвам също за наслада на душата "Мостовете на Медисън", с любимката ми Мерил Стрийп. Него пък незнам колко пъти съм гледала. Преди години като имахме само един телевизор и дават едновременно Матрицата и Мостовете и синът ми вика "Познай тате, кой филм ще се гледа сега", ами оправете си и другите два телевизора и си гледайте каквото искате.Тогава синът ми живееше отделно от нас и си се прибираше, само се смя за филма. Добре, че остави тук компютъра и си имам и други занимавки.
Синът ми е в Индонезия, там работи, ще си дойде на 25.08 и на 04.09 се връща. Приятелката му остана в Шанхай и сега ще дойдат заедно - ще се срещнат в Турция. Като си идва сина ми за Коледа направих тортата - ще я видиш при моите неща - долу в десния ъгъл Индонезийското знаме, после турското, после нашето - по пътя на самолета. Даже преди да видя какво е тяхното знаме бях на тръни да не е някое с много цветове, а то - чиста работа, също и турското. Там имам и още една торта - На добър час, Галче. Това беше миналото лято, когато тя идва. Въобще аз си седя и само чакам - посрещам, изпращам. И отсега се натъжавам, защото винаги ми е пред очите изпращането, когато се качват по стълбичката към другата зона и изчезват от погледа ти. А когато пътуваше от предишния терминал и имаше възможност да видиш самолетите и като гледаш някакво огромно туловище в небето и твоето дете е там..... настръхвам. И, аз, преди две години се понесох към Шанхай - седях един месец. Болна съм на тази тема, но трябва много писане. Шанхай е невероятна приказка!!!! Та, сега ,живот и здраве ще правя пак торта, да видим каква ще я издокарам. Ако не си гледала Мостовете на Медисън, препоръчвам ти го и после ми сподели отзива ти.
И пробвай макаронките с бешамел, хмммм.
Гледала съм го,Танче!Всички такива съм ги гледала.Обожавам ги!Филмите де....
Много е хубаво това,че си стигнала до Китай-та това е мечта на всеки трети сигурно!!!!!Не страдай за детето-нека е добре там,какво ще прави тук,да мизерува ли?????
А пък тортите ти съм ги видяла отдавнаааааа,отличничка си!!!!
И соса ще опитам някой ден!
Пак бих гледала този филм. А тази вечер и индийския, по препоръка на един сладур, който все има грижа за компютъра ми, бъдещ лекар, много умно момче. Доволна съм от филма. Наистина много ми хареса - не очаквах. Детето е добре, а аз като се прибирахме от Китай на московското летище му казах, че не искам да се прибирам тук, понеже едновременно тръгваха самолетите - в 21.30. и бяха едно до друго таблата - единият - Шанхай, другият София. Ако съм млада един ден няма да стоя тук!!!! Грозно е, че мисля така, но съм искрена.
С такъв сос ще ти дам и една друга рецепта, но сега не е време.
Публикуване на коментар