Още една стъпчица

Ох,не беше стъпчица май ...
Беше цяла,голяма ,гигантска крачка - поне за мен!Готови са лицето и гръбчето на онова одеало.
Отново имаше борба,при това твърде неравна,бих казала.Когато размерите на нещото са 200/200 см. и трябва да го събереш от парченца ...то тогава борбата почти винаги е неравна .
Ама пък съм доволна - сборих се!И никак не се заблуждавам относно следващата битка,която ме очаква - куилтването!Нали ще стискате палци?!

 Не ми се искаше гърбът на одеалото да е едноцветен - след толкова геометрия на лицето някак щеше да се изгуби.Лекоооо,много леко се измъчих докато събера това.

 Все пак - едноцветният широк кант надделя ....и

... тесният цветен,като бие на финала.Но дотогава има още вода да изтече в Дунава!И още пот да пролея ( добре,че не е кръв,все пак !) .

Лице и гръбче,изгладени и чакащи - дано скоро дочакат!
А вие не чакайте - усмихнете се сега,днес!Кажете на някого ,че го обичате и му подарете най-искрената си усмивка!
Прекрасен да е денят ви!

На кафе с ... тиква !

Е да,всякакви кафета има .
Със шоколад ...
Със сметана ...
С мляко ...
С какво ли не !
Ама с тиква не сте чували ,нали?!
Еееее,ама моето е с тиква.Или поне така се надявам да ми го поднесат като ида на гости .
На днешната рожденичка,която получи четири броя подложки - тикви.
Тиквените подложки бяха от онези неща,които се раждат мигновено и много вдъхновено!
Много ми се искаше подаръка за момичето да е нещо мое,изработено от моите ръце.Минах през какви ли не идеи ,но тази,последната ме осени и не пожела да си тръгне!
И аз и се отдадох,изцяло и всеотдайно.Шиеха се подложките толкова леко и лесно- сякаш сами!
И станаха страхотни - слънчеви,ароматни ,вкусни ...
Опитайте ги :

Момичето вече си получи тиквоподложките ...Мисля,че наистина си ги хареса!
А на мен ми харесва да радвам хората ...Егоизъм!
Честит рожден ден, Деси (за четвърти път днес !) -жива и здрава и да почерпиш по едно кафе с ... тиква като дойда!
На всички останали -прекрасна и спокойна есенно-лятна вечер желая!
И ... може да сънувате - да речем Пепеляшка и нейната тиква-каляска.Може пък сънят ви някой ден да стане реалност?!

Розово мечтание

Ех,тези мечти! Ами те винаги са си розови,иначе нямаше да са мечти.
И моите са такива,и вашите вероятно ...
А у дома  ,по погрешка онзи ден се появи цяло Розово мечтание !
Не знам дали ви казах , но когато малката ми щерка видя онези слънчеви есенни листа  ми беше поръчано да направя несесер от розови парченца.За ученическите и неща,представете си!
Е,като е решило детето няма да му кършим хатъра ( което на нашенски ще рече-да му чупим волята...) !
Започнах смело и ентусиазирано.Този път не използвах съвсем мънички парченца,защото нещото,което щях да правя изискваше малко по-големи лентички.И все пак,употребих разни единични парцалчета дето не биха ми свършили кой знае каква работа за някой пачуърк-блок,например.Всичко направих както и при листата , но....
Ха да видим!Получи се.
Но не това,което исках ...Шарката ,която се получава при това събиране на парченца в блок щеше да се загуби  когато скроях несесера.Опитах малка хитрост- след като направих първото налагане и разрязах на две,изгладих и отново наложих лице с лице.Отново тегелирах и разполових.Получи се много хубав блок , но ...Пак не ми вършеше работа!
Ами сега?!
Погледах,почесах се умно по главата и след като отхвърлих бързо,бързичко няколко други идеи,реших че от получените два блока ще станат чудесни калъфки за възглавнички.
Ето,това му е най-чудничкото на пачуърка- винаги можеш да интерпретираш в движение.
И винаги ще си е "дизайнерско решение" ...хи хи...
След като наложих няколко платчета за кант на получените блокове и също толкова бързо ги отхвърлих,колкото ги и предлагах на себе си,реших,че с това не се е свършило съединяването на лентичките.Нарязах си още някоя и друга дузина и много търпеливо ги изминах на машината.Изгладих,направих по размера,който ми беше нужен и вече си имах чудни лица за калъфките!
Само дето ми останаха четири малки,колкото дланта ми парченца,които си бяха толкова красиви,че нямах сърце да изхвърля.И като си заговорихме за сърца - точно такива се появиха от тези парченца!
Малки , розови , сладки сърчица .
И мечтанието беше налице - мило , розово , неочаквано!

Толкова розово,толкова мечтателно може да бъде само едно истинско Розово мечтание , нали?!
Хайде,нека помечтаем и тази вечер в ...  розово !
Спокойна нощ на всички!

Листопад

Ох,да не си помисли някой че ще си говорим за турски сериали ...?!
Нямам нищо против всъщност какви точно са сериалите ( от този вид ) - и казахстански да бяха все тая.За мен,подобен род сериали не бива и не трябва да се излъчват в най-гледаното време.
Аз съм една непоправима романтичка ,но сладникавостта в тези филми ми идва в повече.Макар че съм гледала " Хубава жена" поне сто пъти!!!Ама това е друга работа,това е класа !
Та така,ще си говорим за есенен листопад у дома.За следващото нещо,което отдавна исках и вчера направих.За едни листа,които според настоящия сезон ( който хич не се показва като такъв!) се появиха в цялата си есенна прелест.
Спомняте ли си моето "Голямо почистване" ? Тогава повечето малки,малкички парченца отидоха в контейнера,но си оставих в една торбичка едни особено ценни като цвят и емоция късчета.Някои от тях толкова малки,че биха свършили работа само като аксесоар на някоя кукла,да речем.
Е,вчера успях все пак да използвам някои от тях!
Всичко започна с нарязването на тесни лентички ( около2 см.) на парченцата.Да не ви кажа,че доста от тях си бяха и по толкова,само ги оформих.Не опитвах да са съвсем еднакви,защото това не ми беше нужно за идеята.Дължината им се получи според размера на повечето от тях- някъде около 12-13 см.,може и 15 см. да са ...Не меря,не обичам,ако не е нужно.

 Ето една прилична купчинка от нарязани остатъци.

 Следваща стъпка- сядате на машината и започвате да съединявате лентичките по показания начин.Аз лично, не ги подбирах,само гледах да не се повтарят еднакви една до друга ...

 След като уших два плата,еднакви по размер ги целунах лице с лице,теглих два успоредни тегела, по диагонал и

... разрязах ето така !Получават се също два плата ,но вече с друга шарка.

 Воаля-моите листа!Не съм ги правила по кройка.Дори не съм ги рисувала.Прегънах си на две по тегела и заоблих както ми харесва ...

 После- после знаете-ватичка,гръбче,биенце...

 И куилтване -по тегелите на лентичките.

Докато съм тегелирала  свършил долният конец,който бях сложила в кафяво и след това се показали всякакви още цветове ...Имам навика да не развивам останалия конец,когато сменям цвета на калерчето ,а да навивам върху него.Обаче смяната на конците никак не ме притесни-даже си станало още по есенно ,шарено!
И ако ме питате какво точно е това и сама не мога да ви кажа,направих го заради идеята от работата с малките парченца.Както се вижда може да се използва за подложки за чаши,а също така и за ръкохватки.Ако пък някой се сети за някакво друго приложение - да свирка !
Мдааа,посрещнах Октомври подобаващо, нищо че той никак не прилича на себе си ...
По това време на годината обичаме да ходим в парка и да се заравяме в опадалите листа,да събираме всякакви есенни прелести ,да правя есенна аранжировка и куп други есенни неща.
А тази есен май ще трябва да отскочим до морето .... хи хи хи....

Какъвто и да е деня при вас - усмихнете му се и той ще ви отвърне!

Неделно утро и един гергеф

Толкова отдавна исках да направя нещото,което направих тази сутрин ...
Пък и повод си намерих  - една свободна лилава стеничка !И един гергеф в повече ...
Няма кой знае колко за разказване - просто ще ви покажа :

В главата ми вече се върти следващата идея или по-точно следващото НЕнаправено нещенце.
Ако успея да се разсъня от следобедната дрямка може и да го подхвана ...
На всички вас пожелавам прекрасен последен септемврийски следобед !