Одеалото........

За одеалото - след малко!
Сега- Честито Рождество Христово!
Бог се роди!
И колкото и изтъркано да звучи от дете мечтая светът да бъде по-добър,по-чист,по-свят....
И от дете си мисля,че мога да го променя......
Макар и много често да ми се случва да се мисля за бяла лястовица,продължавам да вярвам,че мога да направя нещо-дори да съм само една прашинка от този свят.
Ако с това,което правя и показвам, с това което споделям като опит или пък лични емоции съм успяла да накарам поне един човек да се усмихне,да се почувства значим и важен,да помечтае поне за малко - то значи все пак и белите лястовици имат своето местенце под слънцето!
И така -  да си дойдем на думата за одеалотоооооо.......
Толкова отдавна ми се искаше да разкажа за него!Обаче-беше тайна!Голяма тайна!
Която моята мила майчица все пак не успяла да опази ,както разбрах днес....
За това после.
Одеалото -то беше замислено като Коледен подарък за голямата ми дъщеря и нейният избраник ( от почти два месеца моето голямо момиче вече живее на друг адрес.......нещата от живота,с които няма как да се раминем! ).
Ужасно много харесвам американската традиция ( което не значи автоматично,че безусловно приемам всичко хАмериканско,даже напротив......! ) на младите да се подарява Сватбено одеало!И затова ,решението ми за Коледен подарък на децата никак не беше трудно.Знаех какво ще бъде,само дето не знаех как ще изглежда.Посъветвах се с момичетата от пачуърк групата,те дадоха много и различни идеи,отзоваха се много искрено ,за което аз искрено им благодаря!
Исках да е нещо ефектно и в същото време изчистено ( такова е момичето ми...) ,нещо,което да грабва и все пак да носи уют....И да мога да го сътворя до Коледата......
След много мислене и раглеждане се спрях на нещо,което особено ме впечатли:

Искаше ми се одеалото да е истински пачуърк,тоест сътворено от парченца....Искаше ми се да напомня за любов,а какво по-добро от сърцата на влюбените?!
След като решението за "сюжета " беше взето трябваше да започна с избирането на парченцата.Е,тук вече ми стана достатъчно трудно!!!!
Оказа се,че най-вероятно няма да имам достатъчно подходящи по десен и материя платчета.Все пак се спрях на няколко,комбинирах и май ми хареса комбинацията.:

И тогава,след начертан на голям лист картон  проект,започна голямото рязане на геометрични фигури-триъгълници и квадрати......а как само мразех геометрията в училище!!!!!!
След няколко часово рязане все пак се оказа ,че наличните количества плат няма да ми стигнат.Последва обикаляне на малкото мазагини в града и ненамиране на нищо подходящо.И тогава на помощ се яви приятел-предложи да ми даде нещо,с което с удоволствие щеше да се раздели заради моето одеало- Десинка,огромно благодаря за подкрепата!Одеалото стана чудно и с твое участие!!!!
Още рязане и още напасване и малка промяна в плана......Резултата-120 триъгълника !!!!! и 12 квадрата!!!!
Дотук добре....Следваше етапа,от който много,много се страхувах-сглобяването на машината.Знаех,че всичко трябва да пасне идеално за да се получи едно красиво изделие!И не си вярвах,че ще успея!За мое огромно съжаление все още си нямам нито дъска,нито нож,нито линия за рязане на пачуърк.Тези,които се занимават с това,знаят че няма как да се получат идеални части при рязане на ръка с ножицата,при това на пода.....
Затова и ме беше страх-да няма разминавания поради нееднакви части.И все пак,след няколкодневно отлежаване на геометриите събрах сили да започна.За радост моя,още първият елемент се получи повече от добре и това ми даде куража да продължа смело напред.Последваха доста часове шиене,прекъсвани от ходене на работа,готвене,чистене и разни други домашни задължения,както и приготвяне на други коледни подаръчета.Докато накрая лицето на одеалото все пак беше готово!Резултата напълно ме удовлетворяваше-получи се!
Мислех си,че съм минала най-страшното.....Ама май не съм познала.....Да сложиш гръб и вата на одеало с размери 190/210 се оказа не тъй лесна задача!Наложи се да отида у мамини за да закарфича всичко безупречно,защото у дома просто нямах толкова място.
Затворих,обърнах....отново всичко се беше получило много добре!Оставаше да куилтвам....В началото бях решила да го направя на ръка,много по-мило е!Обаче се отказах,защото реших,че просто няма ми стигне времето....и нервите!И пак не бях познала- на машината никак не беше по-лесно!!!!Тя е мъчничка и да натикам цялото одеало беше мисия почти невъзможна.Добре,че мъжът ми се притече на помощ!Той дърпа,аз натискам и така......пак се получи!И то много добре-равно,гладко,без дипли.
Забравих по-горе да спомена,че за рязането пък ми помага малкото ми момиче,тъй че цялото семейство има дейно участие в изготвянето на сватбеното одеало на каката!И така,няколко дни преди Коледа моят подарък беше готов и се отправи на фотосесия в парка:

За гръб на одеалото,отново поради липса на подходящи краски и материи сложих един от чаршафите на детето-пасваше идеално,пък и щеше да и напомня за дома.....надявам се -с обич!

Оставаше да направя още нещо,за което намерих време едва днес-на връх Коледа!
Децата щяха да идват на празничен обяд и предстоеше много готвене и шетане,но задача номер едно в празничната утрин си оставаше бродирането на имената им.
Е,справих се-къде ще ида...........хи хи хи......

Обядът ,който между другото плавно премина във вечеря,беше чудесен!Всичко ми се получи много добре-и сърмичките,и пържолките,и баницата.....Атмосферата беше мила и задушевна.
Нали се сещате,че най-важният момент беше подаряването на подаръците!!!
Тогава се намеси и моята мила майка -задочно!
Вадя аз подаръка,казвам си думичките ,пожеланията и т.н. ,а детето  ми вика : Нали се сещаш,че баба вече ми каза.......Аууууу!!!!И през ум не ми беше минало,че може да ме издаде майка ми,толкова се старах да запазя тайната.
Е,здраве да е!Поне не знаеха как изглежда и наистина от сърце му се зарадваха.Вижте ги:

Е,това беше историята на първото сватбено одеало,което уших.Надявам се да съм жива и здрава да ушия и на внуците си!
Аз имах своята вълшебна Коледа-с най-близките ми на сърцето хора!
Желая на всички здраве,късмет,любов!Желая вълшебства и сбъднати мечти!
Желая усмивки и целувки!
Весела Коледа!

Азбучното одеало ... И още няколко :)))

Привет , привет , привет !
Не знам защо избрах точно днешният ден за да се появя тук ... Всъщност , не съм го избирала , май той сам ме избра , знам ли :)))
Не съм ви пожелала За много години ! , не съм ви пожелала още куп други неща , пропуснала съм толкова много и прекрасни поводи , но няма да пропусна да ви честитя днешният празник .
Честит празник , приятели ! Има толкова неща , заради които се гордея , че съм българка !
И понеже , както вече сме си казали , пропуснатото трудно се наваксва , минавам направо на въпроса за азбучното одеало :)))
Азбучното одеало беше една моя многогодишна мечта ! Исках да направя детско одеалце с българската азбука , като на всяка буквичка има и картинка . Идеята ми беше , докато се забавлява с картинките малкото човече да научи и азбуката . Беше една мечта ...
А вече е реалност - подарена и използвана по предназначение ! Е , човечето , на което я подарих е още твърде мъничко за да научи буквите , но пък много се забавлява с картинките - другарчета на буквите :)))
Щастливата притежателка на Азбучното одеало е малката Ева , знаете - правила съм доста неща за нея :

Повече снимки можете да видите в  този албум  на страничката на  Фантазия .
Малката , прекрасна Евичка е родена на 31.01. ( рождената дата на моя прекрасен татко , който завинаги ще остане в сърцето ми !!! ) и идеята ми беше с настъпването на Новата година да започна да правя одеалото . Искаше ми се всеки ден , ей така - между другите задачки , да правя по едно блокче и така докато ги докарам до цялата азбука . Тъкмо щеше да настъпи рожденият ден :))) Да , ама не ! Не е ясно какво точно ми пречеше да го започна , но това стана едва в средата на януари . И като се започна - нямаше спиране ! Апликирах , бродирах , сглобявах ... и така , няколко дни . На всичкото отгоре , майката на Евичка уж съвсем случайно видя на лаптопа в магазина няколко снимки от работния процес на одеалото :))) И когато вече беше готово просто го подарих ! Не дочаках годинката на детето . Нито имаше смисъл да го правя , нито пък имах търпението за това :)))
Много , много съм щастлива , че сбъднах още една своя мечта - да направя Азбучно одеало !
А майката на Ева каза , че това било най - хубавото одеало , което съм правила ! И завиждала на Ева ... , ама добре поне , че одеалото щяло да бъде у тях , та да му се радва :))) Ева все още нищо не е казала по разбираеми причини , но си личи , че си го хареса :)))
Е , стига толкова за азбучното одеало .
Ще ви покажа и още няколко , правени наскоро . Няма да ви досаждам с разкази за тяхното появяване  :))))

Одеало " Африка "  , ушито специално за внука на любимата ми леля !

Доста се заиграх с куилтването тук , а размерите му никак не бяха за подценяване :)))

Както виждате одеалото се сдоби с калъфка , а като бонус и рамка за снимка с любимия декупаж , който , ако следите страничката на Фантазия във Фейсбук , ще знаете , че никак не съм изоставила .

Следващото одеалце също е подарък от баба на внук :)))
Не успях да оприлича съвсем пилетата , все си мислех че са пингвини , но някой съвсем успешно ме убеди , че са гарджета :)

Явно няма отърване от животинския свят - следват мечетата ! Отново поръчани от баба за внук , ноооо ... Още преди да е видяла одеалото бабата се отказа . Имахме уговорка , като ушия лицето да дойде да го види и да решим дали да напишем името на детето или не . Когато и се обадих по телефона да и кажа , че съм готова на този етап тя ми заяви , че се е отказала . Е , можеше и по - рано да го каже , но нищо пък - сега си имам едно свободно одеалце в магазина . И без друго все не успявам да направя повечко ей така , за да има . Все са поръчка .

Следващите две одеалца са отново със животинки и точно на днешния ден , на националния ни празник искам със съжаление да кажа , че заминаха далеч от България ! Жалко е , че българските деца не растат в родината си . Жалко е , че не се раждат дори в нея . Жалко е , че се налага да изписвам имената на бебоците на латиница . Жалко е ...

Даниел - в Германия , бебе Винсент - чак в далечната Норвегия ...

Е , поне последното одеалце , това на малкия Бобо , заченат в Германия , но пък роден и живеещ в България си остана в родния град :)))

Този път със животинското присъствие се върнахме доста назад - в ерата на динозаврите :))

Хм , забелязахте ли нещо ?До тук всички одеалца , освен Евиното Азбучно одеало са за момченца . Замислих се - момиченцата не ги ли завиват , милите ...
Шегувам се , разбира се ! Но , ще се радвам да направя и момичешка завивка :))
Хайде , ще ви оставям засега . То моето не е като на хората - не се появявам , не се появявам , пък като го направя чак се забравям !
А , преди да съм ви пожелала лека нощ искам съвсем , съвсем искрено да се извиня на всички , които са ми писали коментари докато не съм била тук и на които не съм отговорила !
Моля да бъда извинена ! И ще опитам да поправя неучтивостта си !
А сега е време да си пожелаем една топла и уютна вечер .
В очакване на една топла и прекрасна пролет !
До скоро !

Одеалото и копчето

За одеалото вече ви разказах......Това беше онова огромно нещо,което толкова ме изцеди покрай празниците и което с толкова любов подарих на децата!
Беше замислено и правено като одеало,но щерка ми си беше наумила друго.Тя си го искаше за шалте на новата спалня и поради тази причина се оказа,че и били "нужни" много,много,много възглавнички,декоративни!!!Така си го представяла......
Ами какво да го правиш детето-няма да му разваляме фантазиите!
Днес се заех с първата от серията възглавнички,които съм си наумила да им ушия.Искаше ми се да ги направя всичките и тогава да ви ги покажа,ноооо.....не ме търпи търпилото!
Модела,който направих бях гледала много пъти в нета ,пък и наскоро моето Танче ме провокира с една такава да започна да шия,че вече много почивка си дадох!
Ако решите да се захванете с това-да ви кажа:ще се справите за около час!Шие се леко и приятно.

 Само с това пусто копче много зор видях!!!!За да изглежда леко вдлъбната възглавничката трябва добре да се пристегне,а при дебелина от около 10-12 см. и най-дългата игла ми идваше къса.Все пак ,след неравна борба със силикона,през който трябваше да мине иглата и копчето успях да се справя.
Сега одеалото си чака и останалите възглавнички......Мисля,повече да не се боря с копчета!
Желая приятна съботна вечер , едно топло одеало,което да топли краката ви и една блага дума,която да топли душата ви!