Малко емоции в стихове

Привет за днес !
Обещах на една приятелка да напиша последните си стихове и спазвам обещанието си ( Стеф , за теб ! ) ! Пък и , след като изчезнаха една грамада снимки заради изгорял компютър интернет пространството се оказва сигурно място за съхранение :)))

Сън в осемстишие
( 10.2013)

Нещастна легнах снощи ...
Няма те !
Щастлива се събудих ...
Сънувах те !
И искам да сънувам още
милувките ти чудни .
Дъха ти да се слива с моя ,
гласа ти тихо да шепти .
За чудо някакво се моля
да се завърнеш в сънищата ми .
Поне ...

Друга
( 13.12.2013 )

Друга не мога да бъда .
Само себе си  ...
Друга не искам да бъда .
Искам сърцето си .
Цялото ! Не наполовина ...
Боли от парчетата . Много !
Събирам ги едно по едно
и в шепа ги стискам .
Друга да бъда не искам !
Картина редя от парченцата -
кардиограмата на сърцето ми .
Разделено на две ...
Две кардиограми ...
А аз искам една . Така трябва !
Друга не искам , не мога ,
не трябва да бъда !
само себе си - цялата !

В огледалото
( 14.12.2013 )

Все се търся и все теб намирам .
И пак не се откривам ...
опитвам като себе си да се
гримирам
и пак на тебе заприличвам .
Без да подозирам ...
Обсебил си ме ! Цялата !
От пръстите до устните .
Това там , в огледалото
са твоите черти . Пустите !
И никакви геройства не помагат
на себе си поне малко да приличам .
И с шепите грима да слагам
не мога да съм по - различна .

Все някой слънчев ден ще се намеря
и грим тогава няма да е нужен .
На огледалото най - после ще се доверя
и ще потъна във покой .
                           Заслужен !

 

Закъсняла любов
( 18.12.2013 )

Късно те срещнах , Любов !
Ненавременна .
Беше като вътрешен зов .
Като тъжно и сладко бреме .
Късно те срещнах , Любов !
Ненавременна .
Старомодна , някак си
и все пак - съвременна .
Появи се от никъде
и пак там ще идеш .
Незапочната , Недолюбена
и някак - Невидима ...
Ще забравиш за мен .
И аз ще забравя .
Ще останат само следи
от сълзите ми.
И една малка , пулсираща вена
ей там близо , почти до очите ми .
                     Изплаканите ...
Късно те срещнах . Любов !
Не ти беше време .
Но ... ето , денят вече е нов
и време е всеки своя път да поеме .

Търся се ...
( 01.06.2014 )

И се търся още , и не се намирам .
И искам да позная себе си сред другите .
Сърцето ми все тъй замира
щом чуе песента на чучулигите .
И искам да съм истинска .
                    Да бъда Аз !
Да бъда себе си , да ги забравя " другите " .
И все тъй не ми стиска ...
И все ме вика песента на чучулигата .
И колко ли още ще продължи това ?
Докато съм жива ?
Докато ме има ?
А може би и след това ?
Докато пее чучулига ...

Търся те любов
( 21.06.2014 )

И пак те търся Любов .
Единствена , истинска и прекрасна .
очаквам те с изгрева нов -
детето в мен съвсем не порастна .

Момичето плахо все още съм аз ,
все още сънувам си принца .
Все още в унесен захлас
звездите броя и ги наричам .

И вярвам , Любов , че те има !
Единствена , истинска и прекрасна .
Все още не знам твоето име ...
Знам само - ти чакаш ме да порастна .

Тогава сама при мен ще се спреш .
Ще поседнеш на леглото ми тихо .
Знак , че те има не ще ми дадеш .
Ти просто ще бъдеш в моите стихове !

Обичане
( 22.06.2014 )

Не ми е достатъчно само Обичане !
Аз искам Любов - изпепеляваща .
такава , дето и без лудо вричане
ще е достатъчно зашеметяваща .

Не ми е достатъчно само Обичане !
Аз искам Любов - силна и истинска .
Любов , която с очи те съблича
и не се питаш дали ти стиска .

Не ми е достатъчно само Обичане !
От обичане болят ме очите .
Боли ме душата , болят ме сълзите ,
Обичането на Любов съвсем не прилича .
Обичането е нещо различно .

Аз искам и давам Любов .
Вземаща , даваща ...
Изпепеляваща !

Снежен сън
( 06.02.2015 )

Вълшебно побеляло е навън .
Като вълшебен снежен сън .
В сърцето ми прескачат се обаче
безбройни цветове ...
Какво ли този сън ще значи ?
Как иска ми се и душата да е бяла .
Сърцето да не мисли за раздяла .
На топличко уютно да се скрие ,
а не да вика , да крещи . Да вие !
Как иска ми се твоите ръце
да бъдат топъл шал ,
обгърнал нежно моето сърце .
Как иска ми се твоите очи
да бъдат топли ръкавички
в безкрая приласкали нашите мечти .
Как иска ми се твоето сърце
със моето да бие до забравя
и като малко палаво дете

в снега , боричкайки се
всички грижи да забравя .

Откак се помня ...
( 11.02.2015 )

Откак се помня все в очакване живея .
Душата ми тръпне , жадува , копнее ...
Невръстна бях . Жадувах да порастна .
Уви , порастването не било израстване !
Девойка станах , а сърцето
все тъй копнееше си , клето .
Омъжих се . Деца родих , а още
все тъй тръпнещи са мойте нощи .
И чудя се самичка . И се мая -
все тъй ли ще е до безкрая ?
Все тъй ли ще препуска туй сърце ?
Все тъй ли жадува две ръце
да го обгърнат , стоплят , приласкаят ?
Да спра най - после да мечтая !
Да радвам се на туй , което имам
и от живота с две ръце да взимам .
Да се кротне таз душа проклета !
И да миряса най - подир сърцето !


Хубава вечер от мен ! Споделена .