Не съм се и надявала дори,че ще дочкам цвят от стапелията,а още по-малко през октомври!!!!
Стапелията е вид сукулент (цвете!),който ми изпрати един човек (вече съм го споменавала-лека му пръст!) ,който беше за мен цар на кактусите.Изпрати ми малко клонче преди повече от две години.Засадих си го аз в малка сксийка и зачаках да порасте.....Да,ама не!Всяко нещо си иска своето място под слънцето и явно мястото на моята стапелия не и беше достатъчно.Знаете,че обичам да си садя цветятя във всякакви странни съдове и затова ,когато голямата щерка ми донесе един бивш чайник от сервиз за кафе стапелията венага беше преместена!
Е,тогава започна един луд растеж,който безкрайно ме радваше!!!
Гледах я как расте с дни и не можех да и се нагледам.И поливах!Който ви казва,че кактусите и сукулентите не обичат много вода,той просто няма опит с тези растения!И аз така си мислех (пък и бях чела!),но когато започнах да поливам бодливковците си доста по-често и по-обилно те започнаха да растат и да ме даряват с цветове дори.
Така се случи и със стапелията.Преди няколко седмици между клончетата се появиха нещо като пъпки.Всъщност,в началото не бях сигурна дали ще са пъпки или нови издънки.Почаках известно време докато се убедих,че нещото,което се появява е точно пъпка.....
Я по-добре да ви разкажа направо в снимки!
Ето така изглеждаше стапелията в началото на това лято,след две годишно гледане "по книга"!
Тук вече бях сигурна,че ще имам цвят!Нещото си прилича съвсем на пъпка!!!!
Оказаха се три!!!
Доста наедряла първата пъпка.....
Вече е мнооооого голяма!
Тази снимка направих мигове преди да тръгна за София и да отнеса фотоапарата със себе си.Пъпката вече пълнеше шепата ми и заплашваше да се отвори всеки момент!!!!
Ето това завари след двудневно отсъствие!!!!Изчакала ме е да тръгна и е цъфнала!Вечерта по телефона ми казаха,че цвета се е отворил.......
Добре,че мъжа ми е снимал с телефона си!!!!!Пропуснах първия цвят на принцесата си........
За моя огромна радост има още поне седем пъпки.Дълбоко се надявам поне една от тях да успее да цъфне и да видя цвета на живо!Казват ,че има неприятен аромат на мърша,но мисля,че тази красота си струва да понесеш малко неприятни аромати........добре,че е на терасата де!
Рали,когато прецъфти,непременно ще ти чупна клонче и ще ти го пратя,ако не мога да го донеса лично!
Аз все още съм в очакване на цветове,нищо че навън вали от половин денонощие и си мирише на есен!
Очакването е хубав трепет,не мислите ли?!
Моето кредо :
неделя, 9 октомври 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Струвало си е чакането - да видиш такъв цвят за пръв път :)
Трогната съм от вниманието! Мерси :)
Страхотна история - за търпението, вниманието и надеждата...съвременна приказка за човешките достойнства...
Важното е да очакваш хубавите моменти ...и те ще дойдат. Това е животът.
pri takava istoriika i ax iskam ot tozi sukolent
ot sestra ti
Публикуване на коментар