Неделно - февруарски птички

Едни подранили птичета , шарени и весели , ме събудиха тази сутрин с омайните си песни .
Бяха толкова настойчиви и така устремено припяваха " Направи ни ! Направи ни ! " , че нямаше как да им откажа .
Отново малко домакински кърпи , отново " бъркане " в торбичката с малките остатъци , връзване на няколко канапени конеца и те , веселите птички де , бяха накацали вече по клоните на импровизираното ми дърво .
И ако ви се струват малко недодялани и простовати , то значи съм успяла да ги направя както съм ги искала ! Защото , смятам простичките неща за най - красиви .

Идея нямам защо ги направих . Може би защото те го искаха ?
Или пък , защото срещнах една " крилата " фраза вчера във ефира : "Правете случайни добрини и безсмислено красиви неща." ... 
Мдаааа , може и да са безсмислени малките весели птички , но пък са красиви и правенето им донесе забавление и наслада !
Весела и забавна неделя на всички !

Един специален ден!

Отново е септември!
Отново е 27 септември!
Отново денят е вторник!
Отново е почти лято!
Нещата сякаш са същите и не съвсем-минали са 23 години!
Красиви,вълнуващи,понякога тъжни,предизвикателни и малко трудни 23 години.Точно от толкова години съм омъжена и точно толкова години откак се появи на бял свят моята първа дъщеря-Вилияна!
Няма да ви описвам живота си през тези години.Няма да ви говоря за чувствата си към детето си-всички вие имате деца и знаете какво е майчина обич.......
Моята е по-специална,само защото си е моята и е към моите деца,това е!
Преди три години,когато дъщеря ми навършваше 20 години някак много емоционално преживях този момент.Още тогава усетих,че това вече не е моето момиче-то беше пораснала млада жена,която имаше достойнство,самочувствие,мечти!
Тогава,водена от някакъв порив написах ето това за нея:

На моето пораснало момиче,
което безкрайно много обичам!

Обичах те още когато си помислих,
че ще те имам!
Обичах те ,когато риташе в корема ми
и ми причиняваше киселини с дългата си косица!
Обикнах те с цялото си сърце,
когато видях розовото ти личице
с безкрайно сините големи очички!
Обичах те неистово,когато каза "мама"
и когато протягаше към мен малките си
ръчички да те гушна!
Обичах те и в детската градина
когато сплитах косите ти на плитки!
Обичах те и в първи клас,трептях
със теб пред прага на училището!
Обичах те,когато беше болна
и дори когато често недоволна!
Обичам те такава,каквато си!
Обичам те с всичките ти добри и лоши черти!
Ти си моето слънчице!
Гордея се,че порасна красива,умна и добра!
Пожелавам ти с цялото си сърце
да бъдеш щастлива-както и да
разбираш щастието!
Пожелавам ти да намериш мястото си
под слънцето и да се чувстваш
добре в кожата си!
Пожелавам ти да бъдеш обичана и да обичаш!
Обичам те,мое пораснало момиче!

Това беше преди три години......Тази година реших да и ушия една малка сладка жаба,защото вече съм ви казвала тя има един особен афинитет към жабите.Благодаря на Борянка,че така бързо се отзова на молбата ми за помощ ( за кройка) и аз успях тайно да ушия жабката.Получи се много мила и сладка.През цялото време докато я правех в главата ми звучаха някакви рими относно Жабораната в ръцете ми.Когато я завърших реших да дам воля и на словото си.Получи се ето това:

Жаба Жаборана

Жаба Жаборана
пак запя от рано
и събуди всички
птички и пчелички.
Слънчо и се смее,
блатото немее......
Жабата певица
е и хубавица!
Таз певица чудна
все държи ни будни.
С крякане и врява
навред огласява!
Много е кокетна....
да не кажем и суетна!
Вниманието обича
и все го привлича!
Мисли се за принцеса!
А принцовете....къде са?
Има си мечта голяма-
да стане певица като мама!
И да я обичат всички
животинчета и птички!
Пее и не спира!
Амииии....репетира!
Жаба Жаборана
песен пак подхвана!

Тази сутрин жабката беше подарена,заедно с посветения стих!Пожелах на детето един ден и неговите деца да си играят с тази играчка,а отговорът беше типичен за моята Везничка-"Че защо с моята?Не можеш ли да им ушиеш на тях други играчки?"
Сега се сещам,че още не съм ви показала Жаборанката....Ето я и нея:

За мен днес е един много ,много специален ден.....
Пожелавам на всички ви повече специални и незабравими дни!
След малко ще ходя на работа,а после,после съм канена на Рожденденски купон!!!!
Наздраве!

Птичи истории

Птичи , защото не можах да определя каква точно е птичката , която направих .
Просто си е едно птиче !
Нещото , което мярнах някъде и си записах в компютъра снимката ( отново не помня сайт ... ) ми приличаше на ключодържател . Снимката беше доста неясна , но ми хареса идеята .
Реших , че ще си направя и аз такова птиче като междувременно се опитам да пресъздам процеса на сътворяването .
Е да , ама не !
Момента за правенето на птичето беше точно днес и точно рано сутринта , към 7.30 часа ...
Сещате се , че тогава дневната светлина почти липсва и се наложи да снимам със светкавица . Когато качих снимките на компютъра и видях , че почти за нищо не стават беше вече твърде късно . Процеса на шиенето беше в по следващ етап и си казах : Късно е чадо , мандалото лопна :)
И все пак сглобих наличните почти- снимки и ще ви ги покажа , дано успеете да се ориентирате :

Това е , колкото - толкова . От моето птиче си направих ръкохватка за горещо . Малко по различна от познатите . Надявам се поне от следващите снимки да ви се  "изясни  картинката ".

Почти чух птичи песни докато се занимавах с моите птички .
Почти усетих аромата на пролет .
Но съвсем наистина се забавлявах !
Забавлявайте се и вие , както и с каквото ви харесва . Хубав ден от мен !

Шоколадови мъфини и една смешна,зелено-лилава птичка

Когато съм пренапрегната обичам да правя красиви неща!
Правенето ме успокоява,зарежда,подрежда...
Това се случи и вчера след работа.Трябваше да изгоня някак си умората и напрежението...
Едни шоколадови мъфини свършиха тази работа вместо мен!Правихме ги заедно с малката ми дъщеря.Тя откри рецептата в в блога на една прекрасна млада млада жена.Стори ми се лесна и така се заехме с правенето на нашите първи  ( никога досега не бях опитвала,защото си мислех,че е нещо дяволски сложно ,като името си ! ) шоколадови мъфини!
Получиха се!Даже супер си станаха...

А смешната зелено-лилава птичка?
Тя се появи,вдъхновена от хартиените формички за мъфините,закупени същия ден от моя магазин -ДМ дрогеримаркт !!!Толкова весели,толкова закачливи ,че и да не можеш да готвиш да ти се прииска!
Появи се птичката рано-рано,докато си пиех кафето тази сутрин.Появи се без причина,просто ей така -още една вещ,която да служи за прахосъбирател...

Не знам дали се вижда добре на снимките,но формичките са на подобни смешни птички.Една повече или по-малко...какво толкова.
Мечо Пух е казал : колкото повече,толкова повече!
Желая ви повече положителни емоции днес,повече усмивки,повече радости...
От всичко хубаво в повече ви желая!

Плетени животинки

Добро снежно , съботно утро !
Пригответе се да слушате и гледате защото днес ще има в повече .
Като всяка търсеща творческа личност и аз залитам в какви ли не посоки . Естествено , пачуърка си остава моята голяма любов , но това не пречи да опитвам нови неща , нали ?
И , за последните два дни се убедих , че човек се учи докато е жив !
Но , да започна от началото ... Винаги съм искала да се науча да плета на една кука . Някога , като млада  , моята майка е плетяла толкова хубаво , че си е докарвала допълнителни доходи като е майсторила за хората рокли , манта , пелерини . Някъде , скътана все още се пази разкошната пелена , която изплете за голямата ми дъщеря и с която после завивах и малката . И до днес ми плете терлици  защото аз , незнайно защо не обичам да нося домашни пантофи и с плетените терлици на мама се чувствам най - добре .
Много пъти съм молила мама да ме научи да плета . Винаги съм искала да мога си правя разни нещица изплетени на една кука . Имала съм идеи да ги втъкавам в пачуърка . Много често се случва да си харесам нещо от нета и да си го запазя в компютъра - за някой ден , когато мога да го правя . Странното обаче е , че дори не можех да държа куката . Някак не ми лягаше в ръката пущината : ))) И все пак желанието си оставаше , а то явно е двигателя на всичко !
Мама така и не ме научи , защото и беше по - лесно да ми го направи тя  нещото , отколкото да ме мъчи с обяснения .
До онзи ден , когато една Фейсбук приятелка ужасно ме провокира с това , и това   и това !
След като хубавичко ме подкукороса ( нави ) още същия следобед се сдобих с подходящата кука за плетене . Памучни конци си бях купила ден преди това само защото много ми харесаха цветовете - нали ви казвам , че няма нищо случайно !

С помощта на няколко клипа , които изгледах в Youtube и с насърченията на Мариелка се появи ето това :

И ако си мислите , че се появи така лесно   както ви го казвам , не сте познали . Първите няколко бода бяха придружени с ръмжене , фучене , стискане на зъби и всякакви такива . После нещата някак се укротиха , куката взе да ме слуша ( или аз нея ) и тогава наистина взе да се получава . Появи се това малко парче плетка , което ми даде толкова кураж ! Беше вече късно и трябваше да си лягам , но не спирах да мисля за плетката . На сутринта , с отварянето на очите ( което при мен се случва в един много ранен час ! ) се замислих какво да правя сега с това оплетеното нещо ? Колкото и да беше учебно толкова и ми се свидеше да го разплета . Не обичам да развалям и винаги опитвам да превърна дефекта в ефект . Това се случи и с моята " опитна " плетка . Размерите на изплетеното бяха около 2.5/4.5 , това на око де.  Мислейки какво да правя с малкото парченце се сетих за една снимка , която си бях съхранила в компютъра :

Само дни преди това бях споменала на мама ,че ще трябва да дойде на гости да " поплетем " , или по - скоро тя да ми оплете тези весели птички . Идея нямах какво ще ги правя , но толкова радостни ми се видяха , че поисках да си ги имам .
Та , както си се чудех сутринта се присетих за тях и реших да опитам сама да си изплета такава . Успях да докарам облата форма , импровизирах с крилете , гребенчето и опашката . Справих се и с очичките и дойде реда на цветето . Отново изгледах няколко клипчета и си изплетох и цвете ! Не можех да повярвам ! На всичкото отгоре беше толкова мъничко :

Маааалко по - голямо от нокътя ми , на който на снимката ясно личат проблемите ми със стомаха , но това сега не е важно :)))))))))
Важното е , че аз не само успях да си направя птиче , ами и си го направих на брошка ! Или значка , каквото там ви се иска го наричате . Важното е , че стана весело и ми даде криле затова , че съм се справила с поредното предизвикателство !
Ето го и него :

 Когато нещо ти се получи естествено искаш още и още ...
И с мен така се случи - тази сутрин се събудих със следващата плетена животинка във въображението си . Знаех как ще изглежда , знаех как ще я направя . И се заех ...

Маааалко е срамежлива милата , но пък е толкова сладка , нали ?!
В главата ми вече е следващата идея , но няма да я кажа , защото не знам дали ще се получи .
Засега ви оставям в компанията на тези двамата веселяци  и ви пожелавам прекрасен ден!
А аз отивам да се боря с една зелена прежда ..................