Три черни котки ... за късмет

Плюс две черни свраки , къщичка за птици , парче сирене и черно паяче .
И всичко това в една книгоподвързия ! Или пък - облекло за тетрадка , както си реши детето .
Детето , което след шест дни вече няма да е дете - малката ми дъщеря Симона , която на 19.03 ще навърши цели осемнадесет години !
Родена през инфарктната ( някои от вас няма как да я помнят :)))) ) 1995 година . Казваха ми , че съм луда да раждам второ дете в такива несигурни времена , че съм майка - героиня ... Лекарите не даваха щото , бях претърпяла един страшен спонтанен аборт когато кака и беше на две годинки , а аз си умирах за второ детенце .
И все пак я имам ! Защото толкова я исках , повече от всичко !
Беше лъчезарно дете . После дойде страшният пубертет и някой ми взе детето . Търпеливо , както само една майка може , чаках да ми върнат моето си дете . Онова , обичливото , красивото , милото , доброто ...
През какво минах само аз си знам , но дочаках ! Дочаках в живота ми да се появи още един страхотен приятел . Една млада госпожица , с която да излизам на разходка , да ми прави косата , да се правим че пеем с въображаеми микрофони на музиката , усилена до дупка от компютъра , която да измие чиниите вместо мен , да ми дава лекарството  когато не ми е добре и която да ми звънне по някое време от училище и да ме попита : " Звъннах просто ей така , само да те чуя как си "
... Любовта на моята Симонка към котките граничи с лудост :)))) Благодарение на нейната любов към тях и Непризнаването и на думичката " НЕ " у дома се появи един прекрасен рижав Макси , който аз вече обожавам . Един ден , точно по време на една от разходките ни , Симонка ме попита : " Мамо , мога ли да работя нещо като да се грижа за животните ? " и после продължи замечтано : " Искам да имам много голяма къща където да приютя всички бездомни животинки ! " Да , тя все още търси себе си , но котките определено обича безмерно .
Затова и беше съвсем сигурно , че подаръкът за рождения и ден ще е свързан с котки . И с още нещо , което тя много пъти ми е казвала че иска . Всеки път , когато ушиех калъф за някоя тетрадка и тя ме питаше : " А на мен кога ще ми направиш ? " В началото на учебната година дори ме агитираше да съм направела калъфи на всичките и тетрадки за училище ! Успях да я разубедя само с аргумента , че много ще и тежат така и ще заемат много място в чантата и :)))
Подаръкът и за осемнадесетия и рожден ден , ден който тя чака с огромно нетърпение без да знае че да си " голям " човек е страшна отговорност , е съвсем скромен , но пък от цялото ми сърце ! От моя страна да го изработя си беше цяло геройство ! И не за друго , а точно заради черните котки , свраките и черното паяче , които са една много ситничка бродерия .
Аз обичам да бродирам , но през цялото време докато го правех все повече и повече осъзнавах , че диоптера на очилата ми е вече твърде слаб и ми е безкрайно трудно да се взирам в мъничките кутийки на панамата , пък и в схемата на монитора . През цялото време си повтарях , че е време да отида и да си сменя очилата . И през цялото време стисках зъби да ушия и това , пък ще отида ... някой ден !
След доста часове труд и взиране се появиха и трите черни котки :

 Цветовете на самия калъф не бяха труден избор този път . Те си дойдоха сами , определени от бродерията , която тоооолкова ме измъчи :))))

А , ако питате какво прави там това голямко червено сърце , което съвсем не се връзва с цветовото решение на калъфа, то ще ви кажа така - това е моето сърце  , което винаги ще бие за детето ми !

И на гръбчето и на лицето нямаше как да се разминем без няколко ръчни бода за наичване ...

Винаги  мога ( ако финансите позволяват , разбира се ! ) да отида и да купя някакъв шикозен подарък за детето си . Обаче , смятам че каквото и да купя то няма да носи заряда и любовта , които аз заших в този калъф . Няма да има онова чувство , което ме водеше през цялото време докато правех подаръка .
 Остана да купя една тетрадка и да напиша в нея каквото ще напиша , да дойде денят и подаръкът да бъде подарен на едно пораснало малко момиче . Защото ... тя винаги ще си остане моето малко момиченце . На колкото и години да стане !
И се надявам , много силно се надявам моите три черни котки за късмет и моята огромна любов наистина да и донесат онзи късмет , който тя заслужава !
Попътен вятър , дете мое !

В сезона на лалетата

 Привет за днес !
Моите започнати и позарязани проекти започват вече да виждат бял свят един по един .
Пръв имаше честта да се появи един комплект с оранжеви лалета . Какво друго да прави човек в сезона на лалетата , освен лалета ?!
Беше си един пачуърк - блок , за който много отдавна си търсех причина да седна и да го опитам .
 Е , намерих си !
Поръчката за " пролетна премяна " на един хол преливащ в трапезария , а от там - в кухня .
Цветовото решение на това " преливащо " място е основно в оранжево - един от много любимите ми цветове ! В такъв случай и лалетата трябваше да са оранжеви , нали ? Замислих се дали съм виждала в природата оранжеви лалета и май не можах да се сетя за точно такива .
Амааа , както и да е - моите са си оранжеви , с малко зеленко - за освежаване и жълтичко за разкош . Направих един тишлайфер с размери около 115 / 40 см. , две калъфки с размери 40 / 40 см. и още нещичко , което ще видите само след малко . И всичко това доволно куилтнато , или наичено , както мисля аз , че е по - правилно да се каче на български . Ако въобще и втората дума е българска де :))) , но поне баба ми така наричаше този процес .
Денят започна рано - рано с единственото нещо направено на ръка по този проект - подшиването на бието на последните две нещица , измислени ей така - за да не ми е скучно вечерта след като завърших и втората калъфка :

След като детето замина на училище немедленно се втурнах в бродиране на тайния проект за рождения ден и прекарах няколко часа залепена за монитора на компютъра , защото схемата ми е там . Наближи времето за връщане от училище и аз , като една твърде примерна :))) домакиня грабнах прахосмукачката и докато не се отървах и от последния конец , разкриващ следите от двудневното шиене не мирясах !


Е , вече дойде ред и на снимките ,  следобеда и той преваляше и в и без друго мрачния ден , с повреден апарат , успях да спретна ето това :

Искрено се надявам на момичето да се харесат моите оранжеви лалета и със здраве и удоволствие да си ги ползва .
На всички вас , попаднали тук случайно или нарочно - желая една топла и споделена вечер !

Хайде да рециклираме !

Отново много , много вдъхновена зарязах всичко и се заех с друго ...
И нямаше как да е иначе - сами ще се убедите като видите за какво иде реч !
Преди няколко дни Фейсбук приятелка ми постна на стената един разкошен  албум  с рециклирани тениски . Като върл фен на рециклирането нямаше как да не съм очарована и да остана безучастна .Едно много основно претърсване на таванчето ме сдоби с тениски и парчета трико , за които не подозирах , че имам . Таванчето олекна още малко , а аз сътворих това :

И понеже , днес все пак е празник - Честит празник , мили момичета !
Харесвам този празник , колкото и някои да се опитват да го омаскарят с всякакви изказвания по негов адрес . Хубаво нещо са празниците , а " колкото повече , толкова повече " е казал един умен мечок :))))
Бъдете обичани и обичайте !

И това се случва понякога ...

Все си мислех , че на мен не може да ми се случи това - да започна и изоставя няколко проекта едновременно . Защото не обичам недовършени нещица и защото никога нямам търпение да видя крайният резултат  . И затова каквото започна - довършвам го !
Обаче - казали са го хората " Очаквай неочакваното !"
Случи ми се и на мен - в момента да имам три започнати нещица , да не говорим че , заради предстоящия " женски " празник в главата ми се въртят четвърто , пето , шесто и т.н. ...
Казвала съм , че Март е един много специален месец за мен . Заради моето появяване на света , заради появяването на малката ми звездичка - малката ми дъщеря Симона ... Заради рождения ден на майка ми ( който отмина ) , заради този на любимата ми леля ( който предстои съвсем скоро ) , заради вечния Осми март ... И заради всичката положителна енергия , която носи месеца с надеждата си и очакването на Хубавото време !
Бях си наумила с настъпването на Март да започна подаръка за малкото ми момиче , което след има - няма две седмици ще стане на 18 !!! Исках да е нещо много лично и много специално . Измислих го ! Остава и да го направя ... Ама как да стане това като искам да е тайна ?!
Реших , че ще го правя докато е на училище сутрин , а следобедите ще си правя нещо друго . Вчера най - сетне стигнах и до него , но не щеш ли тя се прибра от училище повалена от грип !
Ами сега ? Бързо , бързичко прибрах ръкоделието и сега ще почака , защото никак не искам да се издавам ...

Все пак - началото е сложено . Надявам се да успея!
После ... После се обади една дружка и реши , че иска да и направя пролетна пременя за дома .
Не знаела какво , просто нещо ей така - за пролетта ! Ами сега ?
И това го измислих - донякъде ... На етап нарязани елементи сме :

Падна наистина голямо рязане , Сега ме чака голямо шиене и разглаждане , после пак шиене ...
Да не говорим , че това на снимката е само част от " пролетната премяна " .  Ама , до Първа пролет се надявам и с това да се справя !
На следващата снимка се мъдри нещо , което започнах миналата седмица с една идея , която май ще претърпи развитие . Или пък не ? Не знам . Така ме увлече редуването на прекрасните цветове , че ми се иска да си обикалям още , и още , и още ...
И все пак - може пък да се появи точно това , за което си беше захванато , знам ли ...

Слънцето вече се отразява в прозорците на отсрещните блокове през улицата , което ще рече че е време да си допия кафето и да се залавям за работа :))))))))

На вас пожелавам един прекрасен ден ! С дъх на пролет ...