CLICK HERE FOR FREE BLOG LAYOUTS, LINK BUTTONS AND MORE! »

Моето кредо :

Обичам да обичам!

Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката всяко нещо с времето си. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката всяко нещо с времето си. Сортиране по дата Показване на всички публикации

четвъртък, 18 август 2011 г.

Всяко нещо с времето си.........

Така ми казваше майка преди повече от двадесет години.Така казвам и аз сега на малката ми дъщеря,която бърза да изживее живота си на пълни обороти и никак,ама никак не и се вярва,че ще има и утре и то ще е по-хубаво от днес.Иска и се да взема с пълни шепи и да опита от всичко,но не знае че,когато всяко нещо е с времето си,то е по-сладко.Май и аз не съм го знаела.....
Обачееее,няма да философствам повече!Мислех си го,защото само преди няколко дни се тревожех,че скоро няма да имам постелка пред банята.Само дето днес,за пореден път се убедих,че за това,което правя си се иска много вдъхновение и точното време за да бъде направено.
Така се случи и с моята постелка за пред банята!Дълго време само подмятах разни плитки,един ден се опитах да сглобя няколко кръгчета,но усещах,че сега "не му е времето".Не ми идваше отвътре да продължа,а не ми се искаше да го правя насила.До днес!
След като за пореден път успешно се преборих с поредния пристъп на мигрена,някъде към обед уж на шега хванах иглата и започнах да сглобявам кръгчетата.Първо единия цвят,после другия....Неусетно пришиването ме увлече и дори забравих да обядвам!
След като и последното кръгче беше пришито:


реших да видя как ще изглеждат подредени:


Е,това вече определено ме амбицира и започна великото сглобяване!Мнооооого дълго беше!!!!
Шие се точно като моите любими шестоъгълници.Всичко е на ръка и това внася допълнителен уют на това,което се получи!
Всичките часове боцкане с иглата си струваха резултата.А той,определено ми хареса:






Съвсем сериозно се замислих,че ще се наложи да сложа някаква подплата на постелката за да не се пързаля по пода,а пък и да уплътни и стане по-здраво.Докато реша обаче кое е най-подходящо като материя,постелката е вече на мястото си:










И децата,и мъжът ми,който иначе не е от много забелязващите мъже,много я харесаха!
Харесах я и аз!
И наистина всяко нещо си иска подходящото време.....Днес е бил денят за моята постелка!
Пожелавам ви една чудесна августовска вечер,може би с чаша студена бира или пък ракийка с лятна салатка....Или пък просто с чаша сок и споделена усмивкка или сълза....
И помнете:всяко нещо -с времето си!!!!!!

неделя, 5 май 2013 г.

Фантазия ...

Христос Воскресе , мили приятели на " Парченца " !
Бъдете благословени !
Днес ще ви разкажа една история . История на Парченца ...
Тези от вас , които редовно следят блога ми , знаят че има такъв етикет в публикациите ми " история на парченца " . И етикета никак не е случаен или пък нещо объркан ! Иде реч за историите на блога " Парченца " и за още нещо - за парченцата на моя живот .
Защото всеки ден е едно парченце от живота ни , едно късче , което допълва и оформя цялото .
Разказвала съм ви много истории - такива от миналото ми , такива от настоящето ми , такива от предполагаемото ми бъдеще ... Е , днешната история е точно история за точно това предполагаемо бъдеще . Историята на една мечта , Историята на една Фантазия . Моята Фантазия за моето си местенце .
Разбира се , Парченца е едно също много важно и пълноценно мое местенце , но уви - само виртуално ! Знаете , казвала съм ви , споделяла съм , че ми се иска да имам една приказна къщичка на мечтите . Едно малко магазинче , където да изработвам и предлагам нещата , които тооооолкова обичам ! Където да си бъбря на кафе с приятели и да си боцкам игличката в поредната красотичка . Където да посрещам непознати и да ги карам да се чувстват като у дома си . Където да накарам всеки , прекрачил прага на " дома ми " да се чувства уютно , красиво и неповторимо .
И да !!! Случи се ! Това местенце вече го има ! Реално , докосвано и докосващо !
Преди малко повече от месец , точно на 1 ви април сутринта взех окончателното решение да направя нещо по въпроса за реализирането на моята така съкровена мечта . Основният прът , който повдигна " Земята " ( или с други думи - даде много силен тласък ! ) беше моят съпруг .
Подкрепи ме , застана зад мен и каза : Каквото и да се случи ти си длъжна да опиташ !
Други , по - малки " прътчета " бяха моите приятели - реални и виртуални . Всъщност , какво значи виртуални ? Отдавна разсъждавам върху този въпрос ... Вярно , никога не съм виждала тези хора ( освен на снимка ) , но някои от тях познавам по - добре дори от тези , с които живота ме среща всеки ден . С някои от тях съм споделяла неща , които не бих се осмелила да споделя със някой , с който се виждам често .
И така , край на лиричното отклонение . Причините поради , които се осмелих да опитам бяха много и много хора се докоснаха до тях . И до мен ! И ми дадоха сили , кураж , вдъхновение . И ме накараха да мечтая , а после и да опитам . И сега , точно като една звезда от " Оскарите " , ще кажа - няма да изброявам никого поименно за да не пропусна някой :)))))  Всички те , докоснали се до сърцето ми си знаят . И по - важното е , че аз си знам !
Ох , нямах намерение да бъда толкова многословна днес . Седнах с идеята да споделя и съобщя , че вече си имам една "  Фантазия " , а ето че пак се отнесох ...
Под големите червени букви се крие линк към страничката на магазина във Фейсбук . Искаше ми се да направя тази публикация доста по - рано , но бях толкова изцедена от всякакви емоции , че нямах нито сили , нито желание да седна и да пиша . Освен това , сбъдването на една мечта ми струваше и много , мнооого труд !
Но , успях ! Направих местенцето от мечтите си ! Точно така си го представях - едно вълшебно кътче , едно място където можеш дори само да погледаш за да се заредиш за деня . И , знаете ли - за четирите дни през които Фантазия е вече факт и работи с пълна пара ( отворих точно на 1 ви май ! ) влязоха толкова хора и толкова хора ми казаха , че е прекрасно и също толкова хора ме попитаха - Може ли да идваме да се зареждаме с красота понякога ?  , че на мен направо ми поникнаха криле !!!
Все още не мога съвсем да дойда на себе си ... Все още ми се струва , че сънувам ...
Април , 2013 засега си остава месецът който най - неусетно се изниза между пръстите ми . Буквално ! Защото всяко нещо във Фантазия мина през ръцете ми . И най - вече през сърцето ми !
Даже ощипването не помага :)))
Прекрасно е да сбъднеш мечтата си ! Вълшебно е !
Колко ще я има ? Само времето ще покаже . Но , така поне никога вече няма да си задавам въпроса : " Ами ако ... ? "
И пак ще ви цитирам моята най - най - любима книга и  нейната неповторима и уникална героиня , на която си мисля , че много приличам ( дори заради луничките , които с възрастта , за мое учудване , станаха по - малко ) - Пипи Дългото чорапче . Томи и Аника попитали Пипи : " Пипи , а ти можеш ли да плуваш ? " , а Пипи отговорила : " Амииии , не знам ... Може и да мога , никога не съм опитвала ! "
Е , аз опитах ! И се оказа , че мога да плувам ! Докъде ще стигна с плуване - не знам . Но поне знам , че мога да плувам ...

Благодаря ви за търпението да ме изчетете !
Светъл празник желая на всички , надникнали в моя свят от Парченца !










понеделник, 31 август 2015 г.

Моята лилава стая - продължението

Или още - каня ви на гости :)))
Или пък - за ентусиазма и неговите форми на проявление :)))
Или пък - как с малко пари можем да реновираме дома си :)))
И още , и още подзаглавия мога да изброя , но нека първо ви кажа - Добро утро и успешна нова седмица от мен !
Е , нека всека пак се върнем към Лилавата стая ! Създаването и беше започнато още преди три лета . Стигнахме до едно място със щерката иииии - свършиха силите , преброените дни на отпуска също . ентусиазма сякаш се покри някъде :)))
Но - мечтата остана ! А както обичам да казвам - мечтите са за това - да се сбъдват . И по - скоро - да си ги сбъдваме ! Предполагам повечето от вас са срещали онези идеи където ни учат как да сбъдваме желанията си - като ги запишем някъде , на хартия или друг носител , както е модерно да се казва :))) Обаче , навсякъде в подобни публикации пише , че само това ( записването де ) не е достатъчно ! Нужно е и да се работи за сбъдването на мечтата . И точно това направихме ние със щерката - поработихме . Този път без много - много да се напрягаме . Искам да кажа , че ремонта това лято протече доста плавно и отложено във времето . Месец , че може и малко повече все бяхме " в ремонт " . Което обаче не иска да каже , че у дома през цялото това време беше разхвърляно . Нееее , правехме нещо , пооправяхме , почивахме малко , изчаквахме нещо си и продължавахме . С изключение на няколко съвсем дребни детайла ( по - скоро декорация , отколкото съществена част ) вече сме готови и си имаме мечтаната Лилава стая !
И така - качвам снимките и започвам да разказвам :

 На първата снимка - лилава стая , погледната от вратата . Да уточня само , че когато преди три години отидох да купувам боята за стаята бях напълно ( не знам дали съзнателно ) подведена от продавача и съм взела толкова боя , че можех поне още няколко стаи да оцветя в лилаво . Обаче , както обичам аз да си сещам за хубавите български поговорки , хората са казали - всяко зло за добро ! Е , година по - късно в лилаво беше боядисана и Фантазия ( моето чудно местенце ! ) , а три години след това Лилавата стая беше освежена отново в същия цвят . И , моля ви се - пак остана ! Е , ще имам за поне още едно освежаване след някоя и друга година :)))
Как изглеждаше тази стая преди три години можете да видите в публикацията " Моята лилава стая " Още тогава идеята беше всички мебели в стаята да бъдат боядисани в бяло , но както вече казах силите и ентусиазма стигнаха само до огромния гардероб :))) Междувременно доста вода изтече в Дунава ( една напълно нашенска си приказка :)))) и идеите също се попромениха малко . Беше решено двете единични легла от чам да бъдат заменени от леглото , което всъщност вече е било в тази стая преди много , много години . После много дълго отлежа на тавана като през това време имаше и една не дотам добра идея да бъде посечено и използвано за отопление :))) Добре , че мъжа ми нямаше особено желание да го посича та се сдобихме с прекрасна бяла спалня :)))


Още един поглед , само че маааалко вдясно - пак от вратата  на стаята . Само до вчера на ъгълът до прозореца нещо му липсваше , но вече всичко си е на мястото .
И така , за мебели не беше дадена нито стотинка - всички налични бяха старателно и търпеливо боядисани с бял латекс , изшкурени , а после лакирани с бързосъхнещ лак на водна основа .


И за да е всичко в тон дори масата за гладене получи нова рокля :))))


Леглото се сдоби с прекрасно пеперудено шалте , което направих почти със скоростта на светлината защото толкова нямах търпение , че просто не можеше да е повече :)))

 На снимката горе - още една сбъдната мечта на дъщеря ми - корково табло с милиони ( поне на мен така ми се струва :))) снимчици . И - един малък скрин , който мъжа ми направи от МДФ и който до скоро се продаваше в магазина , но когато взе да се оформя картинката в стаята съвсем леко и по терлички се изнесе и пристигна у дома . Мисля , че точно за тук е правен :)))


Старите добри къщички - пазителки ! Много , много удобна вещ ви казвам . Могат да съберат всичко , което вечер искате да махнете от себе си . е , понякога джобчетата са пълни с хартийки от бонбони , но това не се брои ... :)))





Това кътче беше добоядисано и чинно подредено с красиви нещица .


 Още едно съвсем момичешко кътче , събрало романтика и полезност .






Предстои да бъдат ушити големи ( така ги иска дъщеря ми ! ) възглавници за леглото , но това кога точно във времето ще се случи съвсем , ама съвсем не е ясно :))_ пък и нали трябва да остане нещо за довършване ? Иначе къде е интересното :)))




А това вече е сбъдването на една голяяяяяма мечта ! Голямото огледало ! Беше използвана горната част с огледало от тоалетката на спалнята . Приятел направи крачетата и с малко боя , лак и салфетки стана една много красива и полезна вещ - мечта на всяко младо момиче . Нали се сещате сега какви селфита ще има тука :))))


За да не изглежда стаята много натруфена ( всъщност , на някои от вас може и да изглежда де :)))) декупаж има всъщност само на гардероба , малкия скрин и огледалото . Като не се броят рамките за снимки , кутиите за бижута и малките скрин - шкафчета ... :)))



Стаята , погледната от прозореца и окъпана в твърде топлите лъчи на августовското слънце .


И последната , нощна снимка на пердетата . Като един истински ловец в продължение на месец обикалях магазините за втора употреба за да събера желаните цветове . Доволна съм от резултата !
И така - искам да ви кажа , че обновяването на стаята струваше не повече от 120 лв.  ( тук обаче съвсем не е включен труда ни :))) ) Отделеното време също не го броим ...
И че да , само с единия ентусиазъм и мерак не може да се направи нещо кой знае какво . Все пак са нужни и малко средства , но както всички знаем - има ли желание - има и начин!
Ако поне един човек съм вдъхновила да хване четките и боите то значи си е струвала борбата ми с блога в продължение на повече от час да напиша и споделя това .
И понеже сме на прага на един от най - любимите ми месеци ви желая един прекрасен , вълнуваш , незабравим Септември !
Бъдете здрави !

понеделник, 7 януари 2013 г.

Зимни приказки от хартия

Хей , нали не сте си помислили , че съм зарязала декупажа ?!
Той определено си остава една от големите ми любови . А когато аз обичам нещо , то наистина го обичам !
Вече съм ви казвала ,че декупажа не е нещо , което може да се появи от днес за утре . Иска се наистина много технологично време .
Е , не чак толкова колкото аз си дадох , ноооо ..... :) Някои от нещата , които ще ви покажа сега са започнати още в края на лятото , други през есента , но и техният ред дойде най - после . Или , както обичам да казвам - всяко нещо с времето си !
Истината е , че харесах декупажа заради приликата му с пачуърка . Изрязването на различни мотиви от салфетки и подреждането им в една обща картина е нещото , което ми носи радост и удоволствие . Чела съм много за декупажа , за различните техники и материали , които се използват , но мен това не ме влече . Обичам простичкият , скромен декупаж и даването на нов живот на стара вещ .
Обикновено използвам много повече от един мотив от салфетка при облепянето на предмета . Да създам някаква  хартиена приказка  върху нещото е истинското удоволствие за мен .
И така , нещата които ще видите са на моята приятелка Деси ( майката героиня , за която съм ви казвала ) . Когато , малко след като аз направих своя ремонт тя също реши да обновява , разчиствайки за ремонта прибрала грижливо в един голям кашон всички вещи , които и се сторили подходящи за декупаж . По - късно , този голям кашон беше донесен у дома с едничката заръка да разкрася предметите . Както си искам .
Обичам , когато ми се доверяват !
И понеже , кашона определено беше доста голям и доста пълен , едва сега успях да зарадвам Деси . И дори не съм свършила с нещата от кашона ...
Снимките направих на свечеряване , минути преди да предам " пратката " , затова и не са много добри .
И все пак :






























Надявам се , че ви оставям в добра компания ...
Имайте своя хубав следобед и се насладете на новия сняг навън .
Хубаво било да вали на Ивановден  - според народният календар  годината щяла да бъде здрава .Честито на всички именици и всички бъдете здрави !

сряда, 4 март 2015 г.

Да поиграем на кукли

Спомняте ли си го това ?! Като момиченца точно така си казвахме една друга : Хайде да поиграем на кукли ! :)))
Точно това ми се случи вчера ... Звъни по телефона сестра ми по някое време и ме пита : Какво правиш како ? ( аз съм каката :))) ) А моят отговор беше : Амииии , какво ... играя си на кукли ! :)))
И си беше съвсем вярно ! Да , играех си на кукли като при това ужасно се забавлявах :)))
Първите ми спомени от играта на кукли са от съвсем невръстна детска възраст . Тогава , когато според учените децата все още не помнят . Но , аз си спомням , макар и малко смътно ...
Помня двора на баба ми по бащина линия където живеехме четири семейства . Помня олющената зелена дървена ограда и себе си , сестра ми и братовчедка ми приседнали до нея . Аз шиех дрешки на куклите , а те се радваха на всяко парцалче излязло изпод ръцете ми .
Преди няколко години , току в самото излюпване на блога ми , в една от първите публикации ви разказах за моята любов към парцалките и опита ми да се сетя откъде ли идва тя .
Едва ли си спомняте всичко това та ще разкажа пак днес . И без друго тези спомени са ми твърде скъпи и не ми пречи , а напротив зарежда ме да се връщам към тях ...
И така : Това се случва в един неголям провинциален град - Силистра ( която обожавам ! ) преди много , много години . Някъде около 1973 - 1974 година . Точно на една ръка разстояние от къщата на баба и дядо , само през една къща се намираше ТПК на инвалидите " Добруджанка " Там работеха хора с увреждания . Естествено , че на онази крехка възраст аз не съм го знаела де ... :))) Но , там работеше и моята любима баба . Това беше една много висока сграда ( между другото това е едно от малкото предприятия в града , което демокрацията не затри и си го има и днес ! ) където се шиеха детски дрехи , повечето за износ . Баба ми работеше на втория етаж . Беше гладачка . Обожавах да ходя при нея ! Да не говорим , че там мина една много съществена част от детството ми . По мои спомени бях любимка на етажа :)))) Колежките на баба ми много ме обичаха , а аз тях също ! Обаче , любим ми беше първият етаж ! Там се намираше кроячният цех - мястото където дрешките се разкрояваха и се пускаха по горните етажи за шиене . Нали се сещате какво имаше в изобилие в този цех ? Парцалкииииии ! Много , много  парцалки , остатъци от кроенето . Ето това беше моята истинска любов ! Добрите хора с охота ми даваха от парцалките да си играя , те и без друго най - дребните парченца ги изхвърляха . За тях това бяха отпадъци , но за мен си бяха истинско съкровище !
Не знам дали съм носила любовта и благоговението към дребните парченца плат у себе си или тя се е зародила именно в онзи кроячен цех , но знам че тя е жива и до днес и даже още по - голяма !
И така , освен че ми даваха остатъци от производството бях привилегирована и в друго отношение - имах най - хубавите роклички , шиеха ми се рокли на куклите и ... още нещо . Един много , много скъп мой спомен ! Помните ли как някога играчките бяха доста по - качествени и стойностни от сегашните ?! Имаше и много дървени играчки . Те носеха толкова топлина и уют ... Като всичко от естествени материали .
Та , имах си аз едно дървено легълце за куклите , с дървено гардеробче , с две малки дървени нощни шкафчета - истинска прелест ви казвам ! Изглеждаха съвсем като истински , само че в умален вариант . Тооооолкова си ги обичах ! Колежките на баба ми бяха ми ушили завивки за този дървен сет и за мен това беше едно от най - големите ми щастия !
Когато с мъжа ми започнахме да правим  предмети за декупаж  ( кликнете върху оцветените думички и ще ги видите ) у мен се зароди една идея , на която много дълго време не давах воля . До преди няколко дни когато се появи ето това :






Легълце за кукла ! Легленцето нарисувах аз , а мъжът ми го изработи . Още една сбъдната мечта ! Едно връщане към детството ми , моето прекрасно истинско детство ! Детство на ожулени колене  .  Детство на парцалени кукли и играчки от дърво . Детство на филия с лютеница и бисквити " Златна есен " ...  Детство на игри до късно вечер на улицата , детство когато майките не можеха да ни приберат от улицата , а сега не могат да изкарат децата там ... Тъжничко е малко , ноооо .... времената се менят , какво да се прави .
След като легълцето беше готово оставаше да изглежда като за истинска принцеса , нали ? :)))
Е , така го и направих :








Боядисано , декорирано с техниката декупаж и готово да приюти кукличката !
Е да , ама не ! Липсваха завивките :))) Започнаха да се появяват и те :










Мдааа , сега вече всичко беше наред и идеше ред на самата кукла . Няма да крия , че нямах търпението да направя и куклата . Не че не обичам да правя кукли . Напротив - обожавам ! Но , играта ми беше в разгара си и нямаше време да чакам и куклата да се появи . Затова си заплюх единствената налична в магазина  кукла . Тя беше последната останала от Моите кукли . Милата , жал ми беше за нея . Всичките и сестри си намериха обичащи момиченца , а тя седеше самотна на рафта . Подозирах , че всичко това и се случва заради косичката и прическата и затова реших да променя нещата - смених косата на куклата и играта ми можеше да продължи !







Ох , сетих се , че аз като си лягам си обличам пижама ... Хм , не може така ! Като едно възпитано момиченце моята кукла също трябваше да си има пижамка , нали :)))










Сега вече всичко си беше на мястото и моята игра на кукли можеше да продължи !








Куклата ( няма си име , защото очаква някое момиченце да си избере каквото му харесва ) е готова за сън , а аз бях неимоверно доволна от себе си и щастлива от играта на кукли !
Малко ме засърбяха ръцете да направя още дневни тоалети на кукличката , но само малко . Засега ще го отложа във времето защото си имам и друга работа освен да си играя на кукли :)))

А сега ви пожелавам едно усмихнато и ведро утро и един пълен с емоции ден за да има после и спомени !
И не забравяйте - всичко това се случва във Фантазия !